България с най-много инвестиции в ЦИЕ

България има нужда от селективен подход при привличането на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) – трябват ни не просто инвестиции, а желаните инвестиции, които имат най-големия потенциал да подпомогнат икономическия растеж и създаването на работни места. Тази теза открои в лекцията си главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов на конференцията, организирана от Конфиндустрия на тема „Привличане на инвестиции – размисли и стратегии за България в растеж“.

Имаме нужда от почти всяка ПЧИ, която спомага за увеличаването на производствените инвестиции, особено в преработващата промишленост с висока добавена стойност, смята Кристофор Павлов. Според него имаме нужда от повече ПЧИ, които да подобрят експортния потенциал на икономиката. Нямаме нужда от прекомерно потребление, финансирано с бързо натрупване на дълг, тъй като това може да доведе до финансова уязвимост, смята икономистът.

Павлов представи данни според които съотнесено към размера на икономиката, България е най-големият получател на ПЧИ в региона на ЦИЕ като размерът им достига 83% от БВП на България през 2014 г. Това би трябвало да означава, че в страната ни се натрупва повече капитал, който може да доведе до по-висока производителност и по-силен ръст на БВП. Това обаче не се случва - размерът на капитала в България е на второто най-ниско равнище сред страните от ЦИЕ и на глава от населението е 18.6% при средното за ЕС (28) през 2015 г., нараствайки с 8.8 пр.п. в сравнение с нивото на същия индикатор преди две десетилетия през 1995 г. Чехия, Естония и Словения се обособяват като икономиките с най-висока осигуреност с капитал към момента и са и сред икономиките с най-висок доход на глава от населението в ЦИЕ.

Производствените инвестиции генерират възвращаемост, допринасят за икономическия растеж и създаването на работни места в икономиката, която приема потоците от ПЧИ. Такива са например ПЧИ, насочени към автомобилостроителната индустрия в ЦИЕ, даде пример Павлов. Някои ПЧИ обаче финансират потреблението, а не инвестициите или са насочени към придобиването на вече съществуващи активи и нямат принос към увеличаване на производствения капацитет на приемащите икономики. Според Павлов поради тази причина не всички ПЧИ имат еднаква роля за страната ни. Някои могат да допринесат за нарастване на задлъжнялостта или увеличаване на цените на недвижимите имоти над нивата, които фундаменталните фактори предполагат.

ПЧИ в индустрията са пример за желани инвестиции. Те варират от под една пета от общо ПЧИ в Латвия и Естония до почти половината от общия размер на ПЧИ в Словакия и Румъния. ПЧИ, насочени към секторите на недвижимите имоти и строителството, досега са били от най-голямо значение за Хърватия, България и Балтийските страни, където те варират между една четвърт и една трета от общия размер, посочи в лекцията си Кристофор Павлов.

Той подчерта, че за да се привлекат в страната ни желаните инвестиции изключително важна е държавната политика в сферата на образованието и увеличаването на публичните инвестиции в образование. Павлов отбеляза, че в момента страната ни отделя под 4 % от БВП за образование, докато в страните от ЦИЕ с най-високи приходи и БВП на глава от населението този процент е между 6-7 % от БВП.

Почетен гост на конференцията бе Симона Иамарино, директор на департамента по Икономическа география в London School of Economics and Political Science. В своята лекция тя отбеляза, че най-важната предпоставка за привличане на чуждестранни инвестиции, независимо дали това са големи мултинационални инвеститори или малки и средни компании, е това да се използват предимствата на всеки отделен регион и страна. Трябва внимателно да се видят силните страни на всеки регион – местно производство, традиции в икономиката и на база на това да се търси сътрудничеството с големи международни компании, посъветва Иамарино. България има много богата култура, огромен масив от археологически обекти и това може да е базата за развиване на туризма, но в Лондон или Рим хората не знаят за това, посочи още Иамарино.