България се бави с НПВУ: Какво е заложено на карта?

*Материалът е изготвен от Павел Патаков, стажант в ИПИ

България продължава да се намира сред най-бавно напредващите държави в Европейския съюз по отношение на изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Въпреки че страната вече е подала две заявки за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост , до момента е получила само едно плащане в края на 2022 г. (по график трябва да предстои шесто плащане) – факт, който ясно показва сериозните проблеми в управлението на НПВУ от страна на държавата.

Доклад на Европейската сметна палата за 2024 г. подчертава сериозните предизвикателства пред усвояването на средства по НПВУ на страните членки, включително България. Докато средното ниво на изпълнение на целите в ЕС е 19%, България е успяла да завърши само 6% от своите ключови етапи.

За сравнение, държавите от региона като Гърция и Румъния имат успеваемост съответно 26% и 14%. Освен това страната е усвоила едва 22% от наличните средства по Плана, което отново е по-малко от средното за Съюза – 37%. Това значително изоставане поставя под въпрос дали България ще успее да изпълни всички заложени цели до крайния срок през 2026 година.

Една от основните причини за това изоставане е политическата нестабилност в страната. През последните години България премина през поредица от правителствени кризи и парламентарни избори, което води до забавяния в приемането на ключови закони и реформи, нужни за изпълнението на етапите по НПВУ.

Нещо повече, липсата на дългосрочна политическа подкрепа за Плана за възстановяване и устойчивост е сериозен проблем, който подкопава усилията за напредък на всички замесени страни. Високият риск от корупция и отслабеното върховенство на правото също възпрепятстват ефективното управление на средствата.

Липсата на административен капацитет продължава да бъде друг основен проблем. България изпитва трудности в координацията между институциите, които отговарят за изпълнението на НПВУ. Процедурите за обществени поръчки често са бавни и неефективни, което допълнително забавя реализацията на важни проекти, включително такива, свързани с инфраструктура и енергийна ефективност.

Какво е заложено на карта?

Европейската сметна палата отправя сериозни препоръки към държавите членки. Част от тях включват увеличаване на административния капацитет, подобряване на координацията между институциите и държавата, както и засилване на мониторинга на изпълнението на проектите. Също така, че страните трябва да адаптират своите НПВУ към текущата икономическа ситуация, за да гарантират, че оставащите цели имат своята стойност и ще бъдат постигнати в срок.

Ако България не успее да се справи с тези предизвикателства и да ускори изпълнението на Плана, тя рискува да изгуби значителни средства, 78% от всички заложени в него, както и ключови за страната възможности за икономическо възстановяване.

Да не забравяме, че фокусът на Плана са и трябва да са реформите, които държавата е счела за необходими и е поела ангажимент да осъществи.  Неизпълнението им ще се отрази негативно на дългосрочните перспективи за развитие, особено в ключови сектори като зелената енергия, дигитализацията и инфраструктурата. Волята за реформи в страната, заедно с политическата подкрепа за ускорено развитие по НПВУ, са от ключово значение за положителния изход от ситуацията за България.