България се насочва към четири сфери

Не са ни нужни инвестиции на всяка цена, защото имаме доста лоши практики, каза премиерът Борисов по време на дискусия, посветена на Секторната стратегия за привличане на инвестиции, документ, изготвен от МИЕТ . Според премиера икономическият растеж няма да дойде от молове и ЕРП-та. За разлика от страните в Западна Европа България не е успяла да привлече класни инвеститори и това е ясен знак, че не се е справила толкова добре.
"През последните години съотношението на привлечените инвестиции към БВП бе от най-високите в региона”, коментира икономическият министър Трайков. От 1996 г. до 2009 г. годишните инвестиции са 11,5% от БВП. Дори и в лошата 2010 г. този процент е един от най-високите в региона. За сравнение в Чехия и Словакия за същия период инвестициите са около 5,5% от БВП, в Румъния и Сърбия - около 4,5%, в Полша и Украйна - около 3,5%".
Стратегията за привличане на инвестиции се основава на анализ на над 300 хиляди български компании и на световните тенденции. За последните 20 години инвестициите у нас са почти 40 млрд. евро. Само 2 млрд. от тях са от приватизация на държавни активи, другите от инвестиции, но голяма част от тях са в сектори с ниска добавена стойност – строителство, финанси, търговия и др. Износът нараства за миналата година особено при авточастите – 82 %, при лекарствата – 43 %, електрическите машини – 27%.
През следващите 10 години трябва да се утвърдим като лидер в няколко сфери: ИТ, здравеопазване, фармацевтика и биотехнологии, предвижда Секторната стратегия. От всеки икономически екип се очаква да даде някаква визия и политика, коментира още Трайков. "Политиките обикновено са свързани с насочване на ограничен ресурс, който неминуемо изисква формиране на приоритети. Именно тези приоритети ние даваме с анализа и политиките, които водим от 2 години насам", обоснова се министърът. Регионите няма да бъдат разделяни, уточни той. "Аз ще предложа да работим в браншови формати отсега нататък и в регионални формати. Това, което имаме като информация и анализ, ще е от полза и за инвеститор, и за местните власти - местните власти, когато се опитват да формират стратегията си и маркетинга си по отношение на инвестициите, инвеститорите - когато се опитват да намерят най-подходящата бизнес-локация и партньори. Ние сме определили няколко сектора, които според нас могат да носят изпреварващо развитие. Това не означава, че всички традиционни нямат място, напротив. Но тъй като искаме да стигнем от сегашните 30% от средния БВП на глава от населението до 60% през 2020 г., очевидно трябва да намерим начини, където можем по-бързо да наваксаме и за нас това са електрониката и електротехниката, транспортно оборудване и машиностроене, химическа промишленост и пластмаси, хранително-вкусова промишленост, логистика, IT-аутсорсинг, после здравеопазване и фармацевтика, сини технологии и биотехнологии ... Обикновено когато се каже високи технологии, се разбира IT. Нямаме намерение да развиваме индустрия, която може да даде работа само на 5 000 висококвалифицирани специалисти. Искаме индустрия, която носи висока добавена стойност, но в която има работни места и за ниско квалифицираните специалисти", обясни министърът. Стратегията трябва да е балансирана, за да отчита реално наличния човешки капитал, даденостите и това къде можем най-бързо да дръпнем напред, добави Трайков.
"Следващите години човечеството няма да се задъха за петрол, за газ или за енергия. Ако нямаш петрол, ще ходиш пеш, ако няма енергия - ще си запалиш свещ, но ако няма храна и вода, ще умреш. Нашият петрол са храните и минералните извори, а те са над 600", посочи Борисов. Ще има рязка нужда от храни и вода, а ние имаме огромни пустеещи региони”, каза премиерът. България се нуждае от икономически растеж, защото от него идват парите за пенсии и заплати. Много искаме да ги вдигнем и в средата на юни ще знаем какви възможности има, заяви премиерът.