България стана буферен зърнен склад

С отварянето на "коридорите на солидарност" в помощ на износа на селскостопански стоки от Украйна, България се превърна в буферен склад. Зърното по тези коридори не достига до страните по предназначение, това води до пренасищане на пазара у нас и оказва натиск върху цените на продукцията, заяви пред БТА председателят на Управителния съвет (УС) на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов.

Той даде пример със слънчогледа. "Колкото слънчоглед произвеждаме, толкова слънчоглед е влязъл в страната. Складовете на преработвателните предприятия се пълнят с украински слънчоглед. Нашият слънчоглед стои непродаден. Реално пазарната ситуация в момента е следната: имаме стока, искаме да продаваме, но няма пазар, няма интерес", заяви Костадинов и допълни, че ситуацията и с другите култури е сходна.

"Същото е положението с пшеницата и царевицата. Имаме достатъчно стока, но няма пазар. Заради това цените се сриват. На борсата в световен мащаб цените също паднаха. Русия изнесе достатъчно зърно, Украйна също. В момента цената на тон пшеница в България е около 500 лв., на слънчогледа около 900 лв., на царевицата 470 - 480 лв.", заяви Костадин Костадинов.

По думите му зърнопроизводителите започват да продават на цени под себестойност. Предишната година беше доста динамична по отношение на инфлацията, поскъпнаха горивата, торовете, семената. Произведохме един скъп продукт, който ще продаваме на загуба. Вече има зърнопроизводители, които поради невъзможност да продадат стоката си, са изтеглили кредити. Пролетната сеитба също е под въпрос, тъй като цените на семената и препаратите са се повишили с 40 до 50%,  а липсва пазар за произведената през миналата година зърнена реколта, коментира още председателят на УС на НАЗ. 

В подобна ситуация са също Румъния, Чехия, Унгария и Полша. Производители от тези държави ще излязат с декларация до Съвета на министрите на ЕС и ще настояват за спешни мерки за овладяване на пренасищането на пазара, което води до натиск върху цените. 

Очакваме европейските политици да ни чуят и да предприемат мерки, които да ограничат този натиск. Нека коридорът за износ на украинското зърно наистина да бъде коридор и продукцията да достига по предназначение, а не да стои на склад в страните от Черноморския регион, създавайки натиск върху местните производители, посочи Костадинов. 

Проблемът бе обсъден от земеделските министри на България, Полша, Румъния, Унгария и Чехия по време на провеждащото се в Германия международно изложение "Зелена седмица-Берлин 2023". Министрите се договориха темата да бъде поставена по време на следващото заседание на Съвета на министрите на Европейския съюз. "Ние сме солидарни с Украйна, но се създава локално пренасищане на пазара на земеделска продукция, защото вместо коридори за износ, нашите държави се превръщат в складове. Необходима е европейска солидарност и за нашите държави, защото конкурентоспособността е нарушена", заяви Явор Гечев. 

Председателят на УС на НАЗ Костадин Костадинов открои и друг проблем. За българските зърнопроизводители основният излаз на международния пазар е през Черно море, но заради войната в Украйна корабите плащат много по-високи застраховки и много от тях не искат да идват в района. Фирмите, които търгуват с пшеница търсят други варианти, не през Черно море. 

Освен тези проблеми, родните зърнопроизводители очакват загуби и заради топлата и суха зима. В голяма част от страната валежите, които са паднали от 1 септември досега, са между 80 и120 литра, което е абсолютно недостатъчно, за да се осигури влага на културите. Голяма част от пшеницата поникна в началото на декември. В момента е във фаза братене, което при едно рязко застудяване ще създаде много проблеми и ще има доста отпаднали посеви. Студеният фронт, който сега настъпва е от порядъка на 0 до минус 1, минус 2 градуса. Той няма да създаде сериозни проблеми. Ако обаче има понижаване на температурите до минус 5, минус 10 градуса, посевите ще измръзнат, обясни още Костадинов.