България-Турция:Войната на превозвачите

Данаил Алеков /обновена/
Проблемът на българските превозвачи и рестрикциите спрямо тях от Турция взеха връх в средата на този месец. Според браншовите организации, рестрикциите, които Турция налага върху българските превозвачи, са от години, но новият председател на UND (Асоциацията на турските превозвачи) има лична амбиция да избута чуждите превозвачи от пазара. Затова след поредните мерки, напрежението ескалира. След като стана ясно, че от 1 юни ще бъдат въведени нови ограничения за българските превозвачи, на браншовите организации не им остана нищо друго, освен да се обединят в протестите си и да потърсят подкрепа от държавата.
В таблицата са обобщени всички рестрикции, срещу които родните превозвачи недоволстват:

Ако за някои от мерките от турците твърдят, че са справедливи и завишеният контрол е приоритет за южната ни съседка, то времевото ограничение цели само и единствено да заличи конкурентното предимство на българските превозвачи. От браншовите организации дават за пример един турски камион, който извършва превоз до Германия за 8 дни. В същото време, българските превозвачи го извършват за 6 дни и, за да се заличи тази преднина, родните камиони чакат 2 дни на турската граница. Това се отразява негативно на имиджа на българските превозвачи спрямо германските и другите международни партньори.
Проблемът всъщност излиза от границите на личната амбиция на директора на UND и се стига до нарушаването на международни спогодби. България и Турция са подписали спогодба за СЕМТ разрешително. Двете страни имат подписана и Спогодба за международни превози на пътници и стоки по шосе още от 16.04.1977 г. При положение, че българските превозвачи са платили таксата за ЕКМТ / СЕМТ разрешително (която е 1560 лв. годишно), е в противоречие със спогодбата Турция да не признава това разрешително на границата и да изисква т. нар. разрешително от трета страна.
Като следствие от всичко това идва и следващият проблем. Разрешителните от и за трета страна, които Турция издава, са ограничени – 1100 броя годишно. За първото шестмесечие вече са издадени 550 броя и при нормални обстоятелства останалите ще трябва да стигнат и за следващите 6 месеца. По оценка на браншовите организации, 400 допълнителни разрешителни са били принудени да извадят родните превозвачи заради новите мерки. Турция вече потвърди, че ще увеличи с 30% издадените допълнителни разрешителни. На фона на непризнаването на СЕМТ разрешителните обаче, всъщност превозвачите няма да получат 330 бройки в повече, алармира Васил Пиронков, зам.-председател на Асоциацията на автобусните превозвачи.
Частична победа
Проблемът с фактурите вече е решен, стана ясно от Валентин Божков, изпълнителен директор на ИА „Автомобилна администрация“ – повече няма да се гледат датите на фактурата на CMR, СЕМТ, ТИР карнет. Другият проблем – с печатите през транзитиращите страни, от турска страна са убедили родните превозвачи, че повече няма да търсят наличие на такъв печат върху разрешителното. За родните превозвачи е от изключително значение и факта, че е постигнат допустим транзит в България като четвърта страна, т. е. връщането в страната на регистрация се приема за транзит, а не като обикновено връщане.
Единственото нещо, пред което турската страна не отстъпва на този етап е времевото ограничение. Според Валентин Божков, това е въпрос на време, така че в близко бъдеще се очаква и тази рестрикция да падне.
Обединените действия на българските превозвачи и частичният успех дори събуди възхищение в румънските им колеги. От Националния съюз на автомобилните превозвачи в Румъния алармираха за същите проблеми, но обвиниха отговорните институции в страната си за липса на политическа подкрепа за проблема.
Реципрочни мерки
Всяка година около 10 хил. български камиони преминават през Турция. В същото време, 359 хил. турски преминават през България. България не си е позволявала да предприема ограничения спрямо турските превозвачи, с изключение на едно изменение в Закона за акцизите и данъчните складове през 2009 г. Тогава, по препоръка на ЕС, беше въведено ограничение за количеството гориво, което може да се внесе, без да се заплаща – до 200 литра. Това предпазваше и останалите превозвачи от нелоялните търговски практики на турските превозвачи, като зареждане на голямо количество гориво от безмитните бензиностанции. Отговорът на Турция беше мигновен, въведена беше рестрикция и за българските камиони, в резултат на което и двете ограничения паднаха – както за българските, така и за турските. Още тогава стана ясно, че единствено реципрочните действия в тази сфера имат мигновен ефект. Другото ограничение е таксата, която турските превозвачи плащат – €43, но предвид факта, че българите плащат същата сума, не би следвало това да е някаква спънка за южните ни съседи. Ако не намерят решение и по най-важния въпрос – за времевото ограничение, родните превозвачи настояват за увеличаване на таксата за турските им колеги на €200. От една страна, това би вкарало допълнителни €56 млн. в хазната, но никой не знае каква ще бъде реакцията на турска страна. Възможните варианти са няколко – от заобикаляне на България през Гърция (икономически неефективен) до нови, по-тежки до невъзможни мерки срещу българските превозвачи.