България:Януари 2013-Януари 2014

Ива Стойкова
„Има сериозна промяна по отношение на макроикономическото развитие на страната в резултат на финансовата, икономическата и социалната политика на новото правителство”, пише в третия отчет на правителството на Пламен Орешарски, избран за министър-председател на 29 май 2013 г. „Още от първия ден правителството започна работа по важните и неотложни мерки за България, като подкрепя всички инициативи, които допринасят за благосъстоянието на гражданите и бизнеса”, пише по-нататък в отчета.

Какво се промени през последната твърде динамична година, говорят цифрите, които EconomyNews.bg подреди:

Забележка: За януари 2014 г. са използвани последни актуални данни на БНБ, МФ и Трети отчет „Изпълнение на управленската програма на правителството”, МС. Сравнението с януари 2013 г. е на база годишни показатели за 2012 г.

Подобно сравнение направихме през март 2013 г., когато бяха утихнали първите протести за годината, провокирани от високите сметки за ток, правителството на Бойко Борисов вече беше подало оставка, а финансовият министър Симеон Дянков - остро критикуван.

*Данните са за предходната година към 31.12

Най-големият „грях”, който се приписва на кабинета „Борисов”, е намалението на фискалния резерв с близо 4,7 млрд. лв. В същото време държавният дълг се увеличи с повече от 2 млрд. лв. Допълнително през февруари 2013 г. по настояване на премиера Борисов и с явното несъгласие на министъра на финансите Дянков от фискалния резерв бяха изтеглени 800 млн. лв., които бяха използвани за разплащане със зърнопроизводителите. По-късно тези пари бяха възстановени, но остана горчивия вкус. Въпреки упреците, е факт, че по времето на това правителство, страната ни запази финансова стабилност с ниския дял на държавния дълг спрямо БВП (16,3%) и ниския бюджетен дефицит (-0,45%). Днес, година по-късно, министър-председателят Орешарски се готви да повтори схемата със зърнопроизводителите, но чрез емитиране на дълг.

Какво постигна кабинетът „Орешарски”?
По предварителни оценки фискалните цели по отношение на бюджетния дефицит, фискалният резерв и държавният дълг за 2013 г. са изпълнени, пише в третия отчет на правителството, който е достъпен на страницата на Министерски съвет. На база на предварителни оценки бюджетният дефицит по консолидираната фискална програма за 2013 г. на касова основа се очаква да възлезе на около 1,9% от прогнозния БВП, като в разчета за годината е заложено той да не превиши 2% от БВП. По-ниският дефицит при равни други условия означава и по-висок фискален резерв, което осигурява буфер за минимизиране на ликвидните рискове при предстоящите значителни плащания в началото на 2014 г. По предварителни оценки фискалният резерв към края на 2013 г. е в размер на около 4,7 млрд. лв., което е с около 200 млн. лв. по-висок от предвидения в разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2013 г. (не по-малко от 4,5 млрд. лв.).
Въпреки изцяло възстановеният размер на дължимия ДДС, значителният размер на разплатените задължения към бизнеса и осигуреният ресурс за разплащане по Структурните и Кохезионния фондове на Европейския съюз, правителството успя да приключи бюджетната година с намаление на планирания дефицит по консолидираната фискална програма, се посочва още в отчета . Събраните приходи от НАП и Агенция „Митници“ през второто полугодие на 2013 г. са с 594 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2012 г. Поетият нов държавен дълг през 2013 г. е в размер на 2,9 млрд. лв. или 96,5% от лимита за максималния размер на новия държавен дълг по Закона за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2013 г. (3,0 млрд. лв.). Размерът на държавния дълг към 31.12.2013 г. е 14,1 млрд. лв. или 96,7% от заложения лимит за максималния размер на държавния дълг към края на 2013 г. по Закона за изменение и допълнение на ЗДБРБ за 2013 г.(14,6 млрд. лв.).

Какво получиха хората?
Бюджетният дефицит и всички тези цифри обаче не касаят пряко жизнения стандарт на българските граждани. Сред т.нар. социални акценти в политиките на настоящия кабинет е вдигането на минималната работна заплата от 1 януари на 340 лв. От 1 юли 2013 г. размерът на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 г. се увеличи от 240 лв. на 310 лв., а със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. той достига 340 лв. Намалена бе цената на електроенергията с 5%, както за битовите, така и за индустриалните потребители. Допълнително намаление на крайните тарифи за бита и малкия бизнес на ниско напрежение влезе в сила от 30.12.2013 г. – средното намаление е с около 1% на дневната тарифа и с 10% намаление на нощната тарифа.
За сравнение, минималната работна заплата бе увеличена със 70 лв. за четирите години управление на Борисов, средната работна заплата се вдигна с близо 250 лв. за същия период, а цената на електроенергията поскъпна с цели 13,8% през 2012 г.
Високата безработица остава нерешен проблем и в началото на 2014 г., а депозитите продължават да растат.

А какво стана с пътищата и инвестициите?

Бившият министър-председател Бойко Борисов често бе иронизиран заради рязането на лентички, но е факт, че изграждането на пътища и магистрали бе негов приоритет . По ирония, в отчета на сегашния премиер Пламен Орешарски се берат плодовете на работата на предходните кабинети, включително служебния на Марин Райков. Списъкът е дълъг. Но остава загадка защо Пламен Орешарски се хвали с окончателното завършване на АМ „Тракия”, пускането в експлоатация на важния пътен възел при гара Яна, който облекчи излизането от София и включването в АМ „Хемус” или 13-те нови станции на метрото. Да не говорим за новите лотове на магистралите „Струма” и „Марица”, важни обходни пътища и околовръстното шосе в столицата, които стартираха през миналата година, но подготовката за тях датира доста отпреди това. Най-любопитно е, че в същия трети отчет на Пламен Орешарски е записано като постижение „София Тех Парк“ АД, заради което търпеше упреци Росен Плевнелиев, първо като регионален министър, а после като президент. Привлечен е първият инвеститор в сферата на високите технологии – „Уолтопия“ ООД, на територията на „София Тех Парк“, се изтъква в отчета. Инвестицията ще варира между 7 и 15 млн. лв. и ще бъдат открити между 37 и 100 нови работни места. В кратки срокове предстои привличането на двама инвеститори на територията на „София Тех Парк“ и НКИЗ ЕАД. Очаква се създаването на до 600 работни места и инвестиции в размер на около 14 млн. лв.

Следващата година ще е по-тежка за работата на кабинета, се прогнозира в отчета на Пламен Орешарски. „Правителството на Република България ще направи всичко възможно тази тежест да остане в рамките на кабинета, а не да падне върху гърба на българските граждани. Ще се стреми реформите да бъдат извършени така, че да бъдат усетени по максимално лек начин от хората”, гласи обещанието. Думите обаче са безсилни пред фактите и цифрите. А ние ще продължим да ги следим.