Българскo вино във Франция: дегустация "на сляпо"

Млада българка, наскоро завършила обучението си за търговец на вино в Дижон, Бургундия, установи, че българското вино има по-голям потенциал на френския пазар от очакваното. Десислава Николова разказа пред БТА, че е стигнала до този извод, след като провела дегустация "на сляпо" с около сто души в Дижон, използвайки близо десет кашона с четири български вина. Това било част от работата ѝ за магистърска степен по мениджмънт за вино и спиртни напитки в Бургундското училище по бизнес.

Статистиката

Според годишен доклад на Министерството на земеделието, лозята в България заемат 32 178 ха през 2023 г.

От общо производство на грозде от 147 804 тона, 93 процента са предназначени за преработка, а 7 процента - за директна консумация.

Регистрираните производители на вино са произвели 675 740 хектолитра вино през 2023 г.

Износът на българско вино намалява през последните години, като тази тенденция се влошава през 2023 г. С увеличения внос България се превръща в нетен вносител на вино.

Официалната статистика показва, че през миналата година са били изнесени 119 690 хектолитра вино - с 29,1 процента по-малко в сравнение с 2022 г. В стойностно изражение спадът е по-слаб - с 18,7 процента. Износът на вино за ЕС намалява с 31,2 процента на годишна база. Полша остава най-големият пазар за българско вино въпреки спада от 45,7 на сто.

Все пост доставките за някои страни са се увиличили - Дания с 1,5 на сто, Германия с 13,6 на сто, Кипър с 82 на сто, Люксембург с близо 100 процента и Италия с 400 процента.

Износът на българско вино за Франция обаче намалява драстично - със 78 процента през 2023 г., достигайки 24 538 литра.

Дегустацията 

Четирите български вина, които Николова представила в Дижон, включвали два местни сорта - Тамянка и Мавруд, и два френски сорта - Каберне Совиньон и Совиньон Блан.

Тя организирала дегустации в малки групи от около 100 души, половината от които били винени експерти, а останалите - просто любители. Сложила чорапчета върху бутилките, за да не може участниците да разпознаят бутилката или да видят етикета.  Не се представила предварително и организирала така дегустациите, че никой от участниците да не знае тя откъде е.

Накарала участниците да попълнят въпросник, за изготви профил на групата и на навиците им за пиене на вино.

Когато започнали с дегустацията, тя ги помолила за да споделят какво мислят - да анализират виното, да споделят асоциации, които то извиква, или да споделят всичко, което им идва на ум.

Забелязала, че когато стигнали до Каберне Совиньон и Совиньон Блан, участниците били по-разговорливи. С Тамянката и Мавруда останали доста мълчаливи, особено експертите.

Николова смята, че възможно обяснение за промяната в държанието е, че докато пиели френско вино, те били сигурни, че е направено във Франция и се чувствали на собствен терен.

Докато наливала червените вина, участниците казвали, че се надяват да не е Каберне Совиньон. Николова смята, че това негативно отношение на местни консуматорски предпочитания.

Но като опитали от българския Каберне Совиньон, те знаели, че е нещо познато, но в същото време различно. Накрая много от тези, които "мразят Каберне Совиньон" казали, че стилистично това било любимото им вино от четирите.

След дегустацията на всяко вино, Николова ги питала къде биха пили такова вино и колко биха платили за него. По този начин искала да разбере къде точно всяко вино може да намери своите купувачи.

Оказало се, че Тамянката била масово предпочитана за парти с приятели.

Мавруд, от друга страната, биха избрали за подарък за семейството или за събиране по важен повод. Също важи и за Кабернет Совиньон и Совиньон Блан.

"Дори само това показва, че имаме качествени вина в България. Ако някой е готов за купи бутилка от дадено вино за важен семеен повод, то трябва да е наистина добро. Поне с французите е така", каза Николова за БТА.

Едва след това тя казала на участниците, че е българка, но продължавала да не им казва нищо за вината.

Попитала ги какво знаят за България и с какво свързват тази страна. Първоначално се възцарило мълчание, но след това идеите започнали да идват една след друга: Григор Димитров, Христо Стоичков, планините (приятел на приятел е бил на поход в планините в България). Участниците на средна възраст знаели и за Мистериите на българските гласове, Силви Вартан, Пловдив и София.

Николова ги накарала да покажат България на картата и те не могли. Чак тогава казала на участниците, че всички вина, които са дегустирали, били български. Махнала чорапчетата и им показала какво са пили. Всички били изненадани от Каберне Совиньона.

Николова отдава разликите между произведеното в България и Франция Каберне Совиньон на климатичните разлики. "Освен това винарните в България използват френски винени бъчви, но нерядко те използват бъчви от български дъб, които дава по-други характеристики на виното. "Взети заедно, тези два фактора (климата и произхода на бъчвите) придават един стил, който е непознат на потребителите във Франция и от който те са очаровани," Николова коментира през БТА.

Заключенията

Дегустацията показва, че има интерес към българските вина на френския пазар. "Българските вина имат високо качество и етикети, които хващат окото, и това прави България интересна за потребителите. тези елементи изскачат като най-силните черти на нашето вино," коментира Николова. 

Ключовият проблем за българското вино се оказва непознаването - или ограниченото познаване - на страната България, смята тя.

За да се промени това, трябва да се предприемат някои организационни и административни стъпки, смята Николова. "Климатът на страната е идеален за лозя и има признати винени региони със собствени стилове и регионални сортове. Административното консолидиране на тези лозарски райони ще ги направи по-разпознаваеми и би могло да подобри колективните им маркетингови усилия, като им позволи да се рекламират като клъстер, а не като отделни производители. Това би им дало повече възможности да се представят по-ефективно пред френските потребители", казва тя.

Дегустацията също така доказва, че потребителите проявяват по-голям интерес към вкуса на чуждестранни вина, ако бутилката изглежда първокласна. И все пак в случая с дегустацията на Николова това, което привлича вниманието на участниците, е автентичността в дизайна на бутилките, вдъхновен от България.

"Друго предизвикателство е да има истински посланици на българското вино във Франция. Тези хора биха могли да организират културни събития, представящи български вина. В крайна сметка по-добрата комуникация и по-добрата структура на винения сектор в България са от ключово значение за успешното навлизане на българските производители на френския пазар", заключава Николова.

Ограниченията

Тя признава, че изследването ѝ има няколко ограничения. На първо място, броят на участниците е на долната граница и по-голямата част от тях са на възраст под 35 години. Тя е наясно, че добавянето на повече участници или повече възрастови групи вероятно би довело до различни резултати. "На второ място, значително ограничение беше групата на участниците, тъй като по-голямата част от тях бяха от един регион - Бургундия. Ако бяха включени участници от други френски региони, резултатите можеха да бъдат различни", каза тя пред БТА.