Българска рапсодия

За човек, който е заплашен от банкурт до 6 месеца заради санкциите на Европейския съюз срещу страната му, Стефан Петров има доста радушно отношение към Брюксел. Петров е млекопроизводител от Северна България. Две години и половина след присъединяването на страната му към ЕС неговият бизнес е в опасност, след като Европейската комисия замрази миналата година €800 млн. ($1.1 млрд.) от присъединителните фондове, предназначени за новите членки, заради сигнали за злоупотреби, нагласени търгове и конфликти на интереси. Около €220 млн. от замразените пари са изгубени завинаги, след като срокът за тяхното усвояване изтече през ноември. Срокът за усвояването на фонда от €110 млн., от който Петров е субсидиран, изтича в края на годината. Въпреки това фермерът не оспорва логиката на решението на бъдат замразени помощите за България, което е най-тежката санкция налагана някога на членка на ЕС. „Тези, които ни управляват се опитаха да откраднат фондовете и частично успяха”, посочва той. И твърди, че „ЕС е добър за фермерите”.
За да отговори на европейските изисквания Петров трябва да свърже оборите на кравите с водопровода. Току-що е инсталирал нова лъскава шведска доилня, сменяйки старата обвита в ръжда и паяжини. Получил субсидия от €50 000, която е одобрена миналата есен. Затова местна банка му отпуска лесно кредит, но въпреки това той трябва да ипотекира четирите си краварника от времето на ТКЗС-та. Бивш шофьор на тролейбус по времето на комунизма, той започва с една крава през 1991 и сега отглежда 230, което го прави един от най-големите фермери в един от регионите край Плевен. Неговата субсидия, предвижда и купуването на нов чешки трактор, който да увеличи производителността му. Тракторът вече пърпори из фермата, но парите от ЕС са друга история. Субсидията на Петров, трябва да дойде от специален фонд за подпомагане на селското стопанство, известен като програмата САПАРД, която е замразена. Българското правителство твърди, че вече е решило проблемите посочени от ЕС и ще предостави спешни субсидии от бюджета.
Скептични европейски служители казват, че България все още не бърза да оправи проблемите, докато в същото време различните министерства се боричкат и продължават да покровителстват протежетата си. Петров очакваше да получи субсидията си преди два месеца. И прави сметка, че заради поевтиняването на млякото в момента, ще може да изплаща лихвите по кредита още шест месеца и след това ще фалира. Но все пак твърди: ”Нашата надежда е Европа”.
Мнението му е широко разпространено. Според социологическите проучвания повечето български избиратели, казват че имат доверие в институциите на Евросъюза. Три четвърти от тях обаче изразяват неодобрение от работата на парламента и правителството. Но дали българското доверие няма да се изчерпи, ако фондовете останат замразени и ако и други пари на ЕС бъдат поставени във фризера? Този въпрос отеква далеч извън границите на България.
Много дипломати и политици в Брюксел посочват, че Румъния и България са били приети твърде бързо. Те твърдят, че веднъж след като такива страни са приети в клуба, ЕС губи голяма част от влиянието си върху тях. (Мнозина казват подобни неща и за Кипър.) Контрааргументът е, че приемането на страни като Румъния и България е най-добрия начин да се защитят и окуражат местните реформатори, които са надеждата за бъдещето.
Ясно е, че решението на Еврокомисията да замрази фондовете за България, не е само техническа мярка. То е сериозен политически експеримент и представлява всъщност опит да се възвърне влиянието върху страните след приемането им в съюза. Успехът на експеримента има значение. Следващите страни, които се надяват да се присъединят към съюза, са от Балканите и с много от тях могат да се появат подобни проблеми като с България и Румъния, може би и дори по-остри. Ако ЕС може да изполва непопулярното замразяване на фондовете за България и въпреки това да се радва на подкрепата на избирателите, това ще даде рамо не само на реформаторите в страната, но и на цялата кауза за по-нататъшното разширяване.
Ако от друга страна санкциите предизвикат гняв срещу Европа, екпериментът на Еврокомисията може да не се окаже толкова успешен.
Съдбата на еврофондовете се превърна в голям политически въпрос в България, където ще има парламентарни избори през юли, месец след изборите за нов Европейски парламент. Въпреки че воденото от социалистите коалиционно правителство оповести с фанфари размразяване на фонда за строителство на ЕС в размер на €115 млн., доста повече пари остават във фризера. Лидери на опозицията като Бойко Борисов – бивш състезател по борба и полицейски шеф, а сега кмет на София – казват, че правителствената корупция не е предоставила „никакъв избор” на ЕС, освен да наложи санкции. Борисов, чиято партия води в социологическите сондажи, не предлага много конкретни мерки за прочистването на системата, но прави разтърсващи обещания като „ще направим всичко необходимо Европа да си върне доверието в нас”.
И също така подчертава „парадокса”, че доверието на българите в европейските институции „фактически се е увеличило след замразяването на парите”.
Но във фермата си Петров дава признаци, че търпението му не е безкрайно. Замразяването на еврофондовете бе „правилна” мярка, отбелязва той. Но смята, че ЕС трябва да намери друг начин за предоставянето на пари и ако трябва това да стане без участието на правителството в София. Местен кмет твърди, че 50 неговите съседи са в същото положение като това на Петров. Пътят до най-близкия град е трябвало да бъде ремонтиран с пари от фондовете и въпреки това местните жители все още имат доверие в ЕС, посочва той.
Следващите европейски средства планирани за България възлизат на повече от €10 млрд. Ако предоставянето им мине гладко, популярността на ЕС не би трябвало да е проблем. Но ако българската корупция принуди Брюксел да замрази още по-големи суми, е възможно да има сериозни политически последици, вариращи от реформаторска революция до залитане към национализма. Разширяването на ЕС винаги е било нещо като експеримент: сега то може би навлиза в нова непозната територия.