Българската емиграция най-голяма преди 2007

От България са емигрирали 217 809 български граждани в периода между двете преброявания от 1992 и 2001 година, докато между тези от 2001 и 2011 г. те са 175 244 души. С други думи, въпреки много по-голя¬мата интеграция и отпадането на пречките за пътува¬не в ЕС емиграцията всъщност намалява, се казва в доклад „Българската трудова миграция: Има ли смисъл от ограниченията в ЕС?”, направен от институт „Отворено общество”.
Докато меж¬ду преброяванията от 1992 и 2001 г. средногодишно емигрират по 24 201 български граждани, между пре¬брояванията от 2001 и 2011 г. средногодишно еми¬грират по 17 524 души. Спадът в средногодишната емиграция е 28 % въпреки отпадането на ограниче¬нията за пътуване.
Наличната статистическа информация за населе¬нието и данните от Проучването на работната сила в ЕС показват, че броят на гражданите на България и Румъния, пребиваващи в ЕС-25, се е увеличил от око¬ло 690 000 в края на 2003 г. на близо 1,8 млн. в края на 2007 г., като този процес е започнал доста преди присъединяването на двете страни към ЕС през януа¬ри 2007 г.12 Това съответства на средногодишно нетно увеличение от около 290 000 души.
Румънците пред¬ставляват приблизително 19 % от всички мигранти, които са се установили с цел пребиваване в друга държава–членка на ЕС, през последните 4 години, а българските граждани – приблизително 4 %.
Това показва, че българската емиграция не се опре¬деля основно от пречките пред пътуването, а от ико¬номически фактори. Тъй като 90-те години са тежък период за България в икономически план – рецесии, загуба на заетост, инфлация, спад на реалните доходи, банкова криза и дори хиперинфлация, стимулите за емиграция са много по-силни и тя се случва въпреки визите и другите пречки за пътуване.
Обратно, след края на 90-те години българската икономика постепенно се подобрява, включително що се отнася до създаване на работни места и повишаване на доходите и жизненото равнище. Това води до намаляване на темповете на миграция, въпреки че пътуването стана много по-лесно след отпадането на визите, влизането в ЕС и отварянето на трудовия пазар на много европейски страни за български граждани. Подобна тенденция се очертава и от данните на НСИ за завръщане на български емигранти – броят им постепенно се увеличава и постига най-високи стойности след 2006 г., т.е. след влизането на България в ЕС13.
Ограничаването на пътуванията и на трудовите пазари никога не е успявало да спре българската емиграция. Падането на визите и границите от своя страна не успя да увеличи българската емиграция. Бариерите сами по себе си не играят твърде голяма роля в емиграционните потоци.
Според Европейската комисия свободното движение, а не преходните периоди, спомага за овладяване на ситуацията и с нерегламентираната миграция и ограниченията могат да отложат във времето адаптирането на пазара на труда и дори да засилят разпространението на недекларирания труд. Това сочат и резултатите от проведените от Институт „Отворенообщество“ – София, изследвания – големите потоци на българската емиграция са се случили преди присъединяването на страната към ЕС и за повечето български емигранти налагането на ограничения за достъп до пазара на труда в приемащите държави просто означава, че по-дълго време ще работят незаконно.

Български граждани, пребивавали в чужбина, по година на завръщане в България (в %)

 Източник: Национален статистически институт, Преброяване 2011 (окончателни данни), 21.07.2011 г.