Българската общност в Австрия днес, каква е тя?

Кои сме ние, какво ни води и задържа в Австрия, искаме ли да останем или плануваме да се приберем в България, как се интегрираме и какво ни свързва с останалите сънародници – това бяха част от въпросите, които зададохме в анкетата "Българската общност в Австрия днес". Целта на проучването на „Меланж Булгарен“, блогът на българите в Австрия, бе да изградим профил на общността ни тук в началото на 21 век.

По данни на Статистик Аустрия през 2002 г. в Австрия са живели 4 690 българи. Почти 20 години по-късно техният брой е вече 38 469, от които 22 552 са във Виена. Следвани от тези в Тирол – 2 965, Долна Австрия – 3041, Горна Австрия – 2 294, Залцбург – 2 045, Щайермарк – 1 767, Форалберг – 1747, Каринтия – 723 и Бургенланд – 335.

Екипът на Меланж Булгарен направи опит да погледне по-дълбоко в тези числа и да очертае профила на българската общност в Австрия. Целта на изследването, проведено през май 2023, беше да направи моментна снимка на живеещите в Австрия българи.

Анкетата няма претенции да бъде представителна за българската общност. Причината е в избрания метод на събиране на отговорите (интернет) и на комуникационните канали, през които беше разпространена анкетата. Определено може да се каже обаче, че отговорите са представителни са използващите тези канали българи в Австрия.

В онлайн допитването се включиха 928 човека, от които 899 са се съгласили с общите условия и са попълнили анкетата изцяло.

Социално-демографски и образователен профил

Значителна част от тях – 645 са жени, 186 са мъже, а седем се определят като „други”. Голяма част от участниците в допитването са на възраст между 31 и 45 г. (347) или между 46 и 60 г (284), 119 човека са възраст между 19 и 30, а 79 са над 60 години.

Мнозинството от отговорилите са омъжени/женени – 424, 195 са необвързани, а 183 живеят без брак в трайна връзка. По-голямата част от семействата имат по едно или две деца.

Сред участниците в анкетата преобладават идващите от София – 245 човека, следвани от представителите на Пловдив, Варна и Русе – 207. 197 човека идват от останалите окръжни градове, а 147 от малък град в България.

По настоящем най-много българи живеят във Виена – 548.

Участниците в анкетата показват висока степен на образованост – 346 от тях притежават магистърска степен, 173 – бакалавърска, а 46 – докторска. Със средно специално образование са 120, приблизително толкова са и тези със средно образование.

Близо 50% от участниците в анкетата са отговорили, че живеят на свободен наем самостоятелно или със семейството си. Около 15% заявяват, че притежават собствено жилище и отново толкова, че изплащат ипотека. 13% живеят в общинско жилище.

Значителна част от отговорилите на въпроса „Какво е заниманието ви в момента?” казват, че работят за австрийска фирма – 171 са служители в малка (до 100 човека) фирма, 168 в средно голяма и 168 в голяма (над 500 човека). Около 10% се определят като самонаети лица или упражняващи свободна професия.

Най-раздробени са отговорите на въпроса „В каква област работите?”

Тук участниците в анкетата активно са допълнили предложените опции с туризъм, ресторантьорство, чистач, маркетинг, ивент мениджмънт, човешки ресурси, застраховане, недвижими имоти, мода, автосервиз, грижа за възрастни хора.

За работата си българите получават най-често годишен доход между 11 000 и 40 000 евро (40%), значително по-малко са тези с доход под 11 000 (16%). 22% казват, че печелят между 40 000 и 100 000 евро и само 4% – над 100 000 евро. Близо 18% от участниците в анкетата са предпочели да не отговорят на този въпрос.

От общо 824 човека, отговорили на питането „От колко време пребивавате постоянно в Австрия” 398 или приблизително 48% заявяват, че са в Австрия вече повече от 10 години. 213 са отговорили, че живеят тук между пет и десет години, а 133-ма или 16% – между две и пет години, 57 – по-малко от две години и 15 – по-малко от шест месеца.

Мнозинството от сънародниците ни тук или 84% са с българско гражданство. 12% от анкетираните имат австрийски паспорт и под 2% – двойно гражданство.

Изключително разнообразни са отговорите на въпроса „Кои фактори бяха важни за решението ви да дойдете в Австрия”. Преобладаващите отговори са: „По-добри възможности за работа и професионално развитие” – 365 отговора (24%) и „По-добра социална среда и качество на живот” – 406 отговора (26%). Образованието е фактор за идване в Австрия за 246 от участниците в анкетата (16%), здравната система и достъпът до медицински услуги е решаващо за 216 човека (14%). Лична връзка е довела 167 човека в алпийската република (17%).

Сред допълнителните отговори преобладават поясненията за конкретния повод за промяната на държавата – дете със специални нужди, „дъщерята живее със семейстовто във Виена, когато се роди внучето, дойдох да помагам”, „дойдох с родителите ми, бях малък – нямах право на избор”, „бягство от една сбъркана система и опростачено общество”, „По-добра среда и перспектива за децата ни”.

Сходно е разпределението и на отговорите на въпроса „Кои фактори ви задържат в Австрия”. Най-голяма част от анкетираните посочват „по-добра социална среда и качество на живот” – 543 (30%) и „по-добри възможности за работа и професионално развитие” – 425 (23%), следвани от „здравна система и достъп до медицински услуги” – 376 (21%), учене – 140 (8%), лична връзка – 171 (9%). „По-голяма сигурност от гледна точка на законодателство, гражданска защита, обезщетение за безработица, пенсионно осигуряване”, „близост до близки”, „по-добро бъдеще за детето ми”, „по-добра сигурност”, „благоприятна среда за отглеждане на деца”, „разочарование от България”.

Мнозинството от анкетираните заявяват увереност, че след  пет години ще бъдат все така в Австрия. На това мнение са 530 човека. Други 110 пък смятат, че ще се върнат в България, 143 нямат представа, а 31 се виждат да живеят в трета държава.

Освен в Австрия или България след пет години запитаните могат да си представят да отидат преимуществено в друга държава от ЕС. Повече от половината или 55% са привърженици на живота в Европа. 16% смятат, че могат да живеят в Азия, 10% в САЩ или Канада, 6% – във Великобритания и 3% в Африка.

Българска връзка

Личният контакт с сънародници е най-често срещаният отговор на въпроса  „По какъв начин сте свързан с българската общност в Австрия?” Това са заявили 576 от участниците в анкетата (35%). 287 (17%) човека поддържат връзка с диаспората чрез посещаване на културни и социални събития по българска инициатива и/или с българско участие. Посещаването на българско училище от член на семейството също е възможност за социални контакти със сънародници според 189 от отговорилите (11%). 119 са посочили „по никакъв начин не се чувствам свързан”.

Повече от половината от участниците в анкетата определят нивото си на владеене на немски език (писмено и говоримо) като много добро. Близо 30% го определят като средно, а около 10% като слабо.

340 от общо 590-те човека, отговорилите на въпроса „На какъв език говорите с децата си?”, заявяват, че говорят на  „български”. 180 са отбелязали „предимно на български”, а 32 – „предимно на немски”. 16 говорят с децата си на език, различен от български или немски.

Въпросът „Какво е усещането Ви за принадлежност и връзка с българското общество в България и Австрия” показва почти равномерно разпределение на мненията. Тези, които декларират, че имат „почти никаква”, „слаба” или „много слаба” връзка с българското общество в България, показват по-силна връзка с българите в Австрия. Обратно – посочилите „силна” или „много силна връзка” с българите в България, показват по-ниска степен на интерес към сънародниците си в Австрия.

Най-важните фактори за връзката с родината са родините и приятелите, които живеят в България (45%) и носталгията (19%). Собствеността и инвестициите са фактор за 13% от отговорилите, а достъпът до медии на български език за 10%.  Допълнително посочени са и отговори като „море, храна и климат”, „родина, природа, духовност, енергия”, „по-добри професионални възможности в България”.

Овладяването на немски език се оказва най-същественият фактор, затрудняващ процеса на интеграция в Австрия. Той е посочен от близо 27% от отговорилите. Други 22% не срещат никакви проблеми. Нравите и порядките в тукашното общество са затрудняващ фактор за 14%, а за 20% най-трудно е създаването на собствена социална среда.

Допълнително са посочени отговори като „дискриминация, трудно за реализация на човек, който не е учил тук”, „недоверие, дистанцираност към чужденец от балкански произход”, „консервативното в обществото”, „полицейщината”.

Участниците в анкетата оценяват над средното работата на българското посолство и консулство и малко по-високо тази на БКИ”Дом Витгенщайн” и българските училища.

Блогът на българите в Австрия „Меланж Булгарен” (42%) и българските групи във Фейсбук (44%) се оказват основните източници за информация за живота на българската общност в алпийската република.

Резултатите от анкетата са обработени от Optimus Consulting Ltd.