Българската приватизация I

Договорите за приватизация на ЕРП-тата в България са написани унизително за България, това твърди Руси Статков, член на надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол в интервю за EconomyNews.bg.

Данаил Алеков

Г-н Статков, доколко приватизационните сделки с ЕРП-тата и „Мариците” са сключени в интерес и до колко в ущърб на България?
Като член на надзорния съвет на Агенцията за приватизация и преди това като член на надзорния съвет Агенцията за следприватизационен контрол, познавам добре договорите. Те не са секретни, преди близо 2 години имаше публикация на договора на Е.ОН на страницата им. Какъвто е за Е.ОН, такъв е и за ЕВН – това за еднотипни договори. Това, което е характерно за всички тези еднотипни договори за съжаление се съдържа във вашия въпрос – липса на защита на държавния интерес.
Защо се е получило така?
Първо, като човек, който е прочел внимателно не само договора, но и стратегията, приета от НС през 2003 г. за приватизация на ЕРП, виждам заложена една философия на тогавашното мнозинство на НС, по предложение на правителството на НДСВ и ДПС през 2003 г. В тази философия прозира основната идея да няма ограничение за бъдещия мажоритарен собственик, тъй като се продават 67% от дружествата които тогава се съществували в страната за електроразпределение. В стратегията категорично е казано, че не се възприема стратегия за златната акция, не се възприемат въобще ограничения, за да има свобода. И бъдещият купувач действа съобразно своя ресурс, като се предполага, че това са стратегически купувачи с възможности. От друга страна, не се разчита на следприватизационни задължения, които да се контролират, а се разчита на действащото законодателство и неговата евентуална промяна, в което основна роля играят регулативни органи в качеството на ДКЕВР. По същество се прави едно добро пожелание за остатъчните пакети от 33%, че чрез тях държавата максимално ще защитава интереса на потребителя, на обществото в един средносрочен период, в който трябва да се реши реформата в отрасъла. Целите на реформата в отрасъла са 3: 1) подобряване качеството на услугата на електроснабдяването; 2) на достъпа; 3) завършване на реформата в отрасъла, като се стига до една пълна либерализация, в която потребителят ще може да избира съответния доставчик. Неща, които са предположени чисто пожелателно. Продажбата на остатъчния пакет да се извърши съобразно желанието на държавата, като е завършена разбира се реформата, но и дружествата за оздравени, преструктурирани с много по-висока стойност от основния пакет. Това са чисто пожелателни неща. Приватизационният договор вече е документ, който става закон (според Закона за задълженията и договорите всеки един договор се явява като закон). В него нещата са ограничени – основната идея е въобще да няма притеснения за купувача, като нещата се изчерпват с 3 задължения. Първото ограничение за купувача на акциите (който е купил 67%) е до 2009г. акциите (които е купил) да не падат под 51%. За един стратегически купувач това е едно напълно безсмислено и елементарно изискване. Още повече – дава се свобода за извършване определени действия с тези акции. Второто ограничение е да не се допускат евентуални офшорни прекупвачи. Най-същественото задължение според мен, е записано в един много унизителен за всеки българин вид: купувачът се задължава да съдейства за изпълнение на услугата. Как така ще се задължава да съдейства за изпълнение на собственото си задължение – той е длъжен! Разбирате колко е унизително. Това е основното задължение, заради което се продължава предмета на дейност и, с което купувачът изпълнява дадената му лицензия за извършването на услугата. За първите два текста са предвидени съответните санкции, но при задължението за съдействие няма абсолютно никакви санкции! Въобще един изключително слаб договор. Важно е да се каже, че има една клауза, която гласи, че ако остатъчният пакет се продава евентуално до 2009г., има няколко условия. В едно от тези условия е казано, че цената на една акция от остатъчния пакет не трябва да бъде по-ниска от тази на мажоритарния. В приватизационните договори за всички ЕРП дружества има сключена и клауза, която е, че 20% от покупната цена се заделя в специална сметка, наречена Ескроу сметка за евентуални претенции на купувач. На тази основа на купувача му се дават допълнителни възможности да има претенции и да намалява, ако претенциите са достатъчно обосновани, покупната цена. Всички купувачи се възползваха от това право и създадоха значителни затруднения на АСК с оглед осигуряване на процесуално представителство и защита на държавния интерес в Международния арбитражен съд в Париж. Създадоха ни затруднения поради така направения договор с пропуски във връзка с данъчни задължения и други, претенциите на купувача по отделните пакети, бяха за десетки милиони левове. Така че това за мене са изключително слаби в защита на държавния интерес договори, но те изразяват философията на тогавашното мнозинство в НС и правителство на НДСВ и ДПС – всичко да бъде оставено в ръцете на мажоритарния собственик.
Проблемът е възникнал още при сключването на договора, а не заради неизпълнение по договорите на самите ЕРП-та?
Проблемът на ЕРП-тата е, че те впоследствие са злоупотребили с ролята си на стратегически инвеститор до толкова, до колкото в стратегията отново пожелателно е записано, че целта на привличането им е модернизация на отрасъла. Естествено е, че когато ти дават свобода, това залага и такива проблеми. За да се извърши действително модернизацията, са необходими много сериозни инвестиции. Всеки един може да констатира до колко е извършена тази модернизация съобразно собствения си джоб и съобразно това, което се нарича доставка на услугата - да имаш ток. Когато токът буквално спираше на някои места в страната, на няколко пъти реагирах в предишните години като член на надзорния съвет. В населени места, където токът спираше, се констатира, че това е в резултат на елементарни причини като намалени екипи, скъсани проводници и т.н. Обяснението беше: Вижте, трябват десетки милиарди инвестиции. В края на краищата една от основните идеи е била тази – модернизация, и то ускорена. Дори идеята на външните фактори в приватизацията на ЕРП-тата, като ЕБВР, беше същата - подпомагане на модернизацията на този отрасъл, според нейната стратегия за България от 2003г. до 2007г. Тази идея според мен не е реализирана. Най-същественото е, че онова, което констатира проверката на различни органи през 2010г. е, че има изнасяне на услуги, аутсорсване, което е известно на всички български граждани - това е един вид източване, при това на услуги, които са съществени и за огромни суми. Това е едно неуважение към държавата, в която тези стратегически инвеститори оперират. Аз не искам да обиждам никого, но докладите показват това. След това, от тези доклади трябваше да последва действие на държавата. Имаше ангажименти на министър-председателя, спомняте си, изявления: Ние ще се намесим активно. През тези 2 години можеше наистина да се потърсят по-адекватни действия. И сега се стигна до протеста на хората, който е основателен, аз също съм един от потърпевшите. Въпреки че гласувах против, остатъчните пакети бяха продадени. Колкото и да е пожелателна стратегията, не може да се продават остатъчните пакети, след като държавата не е изпълнила своята роля - това се констатира в годините. В Търговския закон е записано, че ролята на миноритарния държател на акции, е защитена - ако е над 5% има право да иска съкращение на месечните разходи. Тоест аутсорсването не е могло да стане, без знанието на държавата. Това е най-лошото - държавата не се е намесила, не е извършена реформа и обществените средства за разходвани напразно. Това правителство призна пълно безсилие и нежелание да управлява дружествата, затова последва продажбата на остатъчните пакети. По същество това е едно бягство не само от собствеността върху ЕРП-тата, но от всички дружества. Например един зам.-министър на отбраната беше заявил за ВМЗ, че държавата не може да го управлява. Това е същото бягство от управление на държавата. Това, което публично съм заявявал може да го проверите, така че не говоря само с днешна дата. Предлагах на надзорния съвет в изрични решения да се информира министър-председателя, защото по този начин не се защитава нито държавата, нито обществен интерес. Има конституционна разпоредба с пряко действие в чл. 18 и тя казва, че държавните имоти се управляват в интерес на гражданите и обществото. Къде е това управление? Заради продажбите на безценица и отказа на държавата от управлението се стигна до сегашното положение – да се чупят ръце, да се демонстрира безсилие, да се правят нови бъдещи обещания за евентуални мерки и да се търси някакво спасение единствено и само в частната собственост.
Изискването за приватизация на ЕРП-тата е заложено в глава 7 от Закон за приватизация – необходима е стратегия за приватизация, която да е в интерес на държавата. Стратегията е внесена още през 2003г. в НС от МС, без да е анализирана от НС. Затова основните защитници по приватизацията - НС и МС трябва да си свършат работата. Не прокуратурата, а НС сега да анализира стратегията, без да се работи на парче и да се видят последващите актове. МС да види собствената си роля през тези години, защото няма на кого да се оправдае, при положение, че е основен приватизиращ орган по една сделка. Нищо, че са остатъчни пакети – тази стратегия не е отменена – тя си стои в НС. На тази база вече да се набележат адекватни мерки, защото прокуратурата ще констатира, ще каже какво е било, но какво от това? Тук е важно какви политики ще се набележат, а не да се работи на парче. Става дума за действия в условия на пазарна икономика с различни субекти на собственост. Държавната собственост по конституция трябва да се управлява в интерес на гражданите и обществото. Това означава най-малкото, че при нея и нейното стопанисване могат да се създават различни цели от тези на дейността при частната собственост. Така например печалбата от тази дейност може да бъде по-ниска, отколкото в частната собственост съвсем умишлено и тази печалба да се насочва отново за развитие на дейността. Тоест ще намери отражение върху цените и върху евентуалните необходими средства за инвестиции. Това е въпрос на концепция, на икономическа политика, която трябва да решава съответното НС. Конституцията оставя възможност на всяко едно управление на решава този въпрос за мандата си на управление. Защото дори да се избере председател на регулатора с 2/3 мнозинство, ако той няма законови правомощия, какво ще регулира? Регулацията трябва да е административна на базата на правила – така една дейност и един отрасъл ще има едни параметри, по които ще се регулира и съобразно които ако има отклонения, този орган ще дава указания. Това е съвсем концептуален въпрос и не е въпрос на прокуратурата. Комисията на Янев не е тази комисия, която да реши въпроса. Първо трябва да се влезне в икономическата комисия и после в НС да се оцени стратегията и всичко, което се е случило. Независимо че съм предложен от КБ, казахме и на предишните, и на това управление – липсва защита на държавния и обществен интерес, и се изискват други действия. По Закона за приватизация и следприватизационен контрол, е записано, че следприватизационен контрол е дейност върху задълженията, записани в договора, подписан от купувача. След като няма задължения по договора, то какъв контрол да се осъществи?

Следва: Къде има други бомби в приватизацията