Българската стагнация и заплатите

Ива Стойкова
Защо въпреки членството си в ЕС, България все още е на дъното, за разлика от десетте държави, присъединили се към Съюза точно преди 10 години или т.нар. ЕС-2. Един от отговорите е, че приемането ни съвпадна с една от най-свирепите икономически кризи в света, а българската икономика е изключително зависима от външната среда заради размерите си и степента си на развитие. Истината е, че „само една е кризисната година за страната ни, но възстановяването продължава с много слаби темпове – което дава основание да се говори за стагнация, и това е основният проблем за България през следващия период”, отбеляза проф. д-р Митко Димитров – директор на ИИИ при БАН при представянето на Годишния доклад за икономическо развитие и политики в България.

През тази година икономистите на БАН очакват растеж на БВП от 1,7% (при 0,9% за 2013 г.), който ще се ускори до 2,4% през следващата година и ще достигне 3% през 2016 г. Прогнозата е за по-балансирана база за растеж с възстановяване на потреблението и инвестициите. През миналата година по-висок принос към растежа са имали селското стопанство, финансовото посредничество (банките) и държавното управление, образованието и здравеопазването заради по-високите правителствени разходи в тези сектори.

Как изглеждаме спрямо ЕС – 2?

*По данни на Евростат
 

Според данните на Евростат за четвъртото тримесечие на 2013 г. България е сред страните с най-висок ръст на номиналните разходи за труд на един час. Ако в ЕС 28 показателят е нараснал с 1.2% на годишна база, то в България този ръст е в 4.3%. По-висок ръст имат единствено балтийските републики (Естония 7.2%; Латвия 5.9%; Литва 5.7%), а друга държава, която е близка до нашата, е Полша с ръст на разходите за труд на един час от 3.9%. Намаления на показателя са регистрирани единствено в Кипър (-6.5%) и Португалия (-0.4%), които все още не са преодолели икономическата криза.

Какво се крие зад тези добри резултати? България и ЕС.

В България разходите за труд нарастват по-бързо отколкото в повечето от останалите европейски икономики, което може да се дължи както на ниската база (ниските относителни работни заплати от предходната година), така и на административни мерки (изменения на МРЗ и на минимални осигурителни прагове), сочи докладът за 2014 г. на Института за икономически изследвания.
Предприемачите в страната трудно могат да намалят реалните си разходи за труд, ако използват единствено динамиката на номиналните работни заплати. Това се дължи на „лепкавостта” на последните, на административните мерки на правителството, но също и на ниската инфлация в страната (дори и отрицателна за 2013 г.).
По тези причини те са извънредно предпазливи при откриването на нови работни места, още повече, че средата все още не е достатъчно стабилна и предсказуема. Затова и ръстът на БВП вече четвърта поредна година не се трансформира в ръст на заетостта.
България влезе в ЕС 27 като най-изостанала страна по отношение на трудовото заплащане и процесът на конвергенция към средните равнища за общността е естествен и търсен процес. Затова е нормално процентното нарастване на този показател да изпреварва нарастването му за общността като цяло. Подобно явление се наблюдава и в други нови членки на общността, като балтийските републики и Полша.

Какво не работи у нас?

Въпреки огромния потенциал на европейските фондове, те не се използват ефективно. Все пак България изпреварва Румъния и дори Словакия при усвояването на еврофондовете и се приближава до средните за ЕС стойности. 500 млн. лв. са предвидени по новата ОПРР 2014-2020 г. Над половината от тях са насочени към общински проекти, пътна мрежа и социална инфраструктура. Инвестициите в пътна инфраструктура все още имат висока добавена стойност за българската икономика. Но за да има полза от фондовете, огромно значение има Споразумението за партньорство на България с ЕС, което ще определи рамката за използването на евросредствата през следващите 7 години.

Експортът на България е в пряка зависимост с растежа на българската икономика, но страната изнася предимно суровини и материали без добавена стойност. В допълнение никога няма да станем „тигър” поради скромните възможности на родното производство.

Смущаващо е несработването на икономиката – при стабилна фискална система и добро развитие на износа ръстът за миналата година е едва 0,3% повече в сравнение с 2012 г.

Вече две десетилетия се отлагат реформи в образованието, здравната и пенсионната системи, които са неизгодни за правителствата в средносрочен план, но са жизненоважни за икономиката в дългосрочен. Ето защо днес стигнахме до положение държавата да е заложник на пенсионерите, социално слабите, инвалидизираните и т.н. Миналата година бяха увеличени някои социални плащания – те имат въздействие върху вътрешното потребление, но имат краткосрочен ефект и не са съществени за растежа.

Структура на разходите

Презентация «Икономическото развитие и политика в България: оценки и очаквания».

Прогнозата

През 2015 г. и 2016 г. увеличаването на броя на заетите лица ще се ускори в следствие на очакването за по-висок ръст на икономиката, но кумулативно за трите години (2014-2016) броят на новите работни места няма да надхвърли 100 000. През следващите две години след 2014 ще продължи процесът на намаляване на нивото на безработица, като за 2016 г. се очаква неговото средногодишно ниво да е около 12% (при 12,9% за 2013г.).

По-високият икономически растеж и увеличаваща се производителност на труда ще са основните фактори, които ще допринесат за по-високите темпове на увеличаване на номиналната работна заплата, като през 2016 г. прогнозата е, нейният годишен ръст да се ускори до около 7-9%.
За да се случи това обаче, е нужна ясно адресирана и консенсусна политика. Ако се задържи несигурната политическа среда от 2013 г., която стопира инвестициите и частното потребление, стагнацията ще продължи неопределено време.

Забележка: В текста са използвани данни от Годишния доклад за икономическо развитие и политики в България на ИИИ при БАН; Trading Economics, Уикипедия