"Български пощи" и 13-те частни оператори

Комисията за регулиране на съобщенията има идея за проект, според който пощенски станции могат да работят само в населени места с повече от 800 жители. В населено място до 2 000 души трябва да има един пощенски клон, в населено място от 2 до 10 000 жители – по един клон на всеки 2000 души. Засега обаче в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) не са представени официални планове за оптимизиране на клоновата мрежа. Какво се крие зад това намерение? Оптимизиране на Българските пощи или опит да се освободи по-голяма ниша от пазара за частни пощенски оператори?
 Вячеслав Попов, експерт
Либерализирането на българския пазар на пощенски услуги доведе до засилване на интереса от страна на медиите към проблемите на този сектор от икономиката. За съжаление не малка част от медийното отразяване на развитието на конкуренцията в предоставянето на универсални и неуниверсални пощенски услуги е пристрастно и силно поляризирано. От една страна това довежда до повърхностно критикуване на дейността на „Български пощи” ЕАД, като основен пощенски оператор, със задължение да извършва лицензирана дейност на националната поща. От друга – отсъства задълбочен и системен анализ върху развитието и проблемите на частните нефинансови предприятия, които притежават лиценз за извършване на универсални или неуниверсални пощенски услуги. Някои от последните примери в това отношение са редица публикации в медиите, които по-скоро търсят ефекти, с привкус на сензация, отколкото обективността в оптимизирането на пощенската мрежа на „Български пощи” в малките населени места, като основен и национален пощенски оператор. Всяка публикация в медиите, която се основава на пристрастността по оста „За частните пощенски оператори – против националния пощенски оператор”, или обратно довежда до изкористяване на целите и възможностите на медиите, като регулатор и „четвърта власт” в обществото и държавата. Либерализирането на вътрешния пазар на пощенските услуги се обуславя от създаването на подходяща правна рамка и механизми на регулация и контрол от страна на държавата. С извършените промени в Закона за пощенските услуги е гарантирана възможността за извършване на лицензирана дейност пощенските оператори по предоставяне на универсални и неуниверсални пощенски услуги.
Какво се крие зад УПУ?
Универсалната пощенска услуга /УПУ/ е вид услуга от общ икономически интерес за българското общество, в общите ценности на Европейския съюз и страните – членки на Всемирния пощенски съюз. За нея е характерно, че се извършва постоянно в рамките на определено работно време, при спазване на нормативи за качество. Предоставянето й трябва да бъде на достъпни цени и гарантиране на възможност за ползване от всеки потребител на територията на страната, независимо от географското му местоположение. Качеството на УПУ и ефикасността на обслужване при предоставяне на тази услуга се оценява съгласно действащите нормативи по следните критерии: Време за пренасяне от край до край на пощенски пратки и пощенски колети; Редовност на събиране и доставяне на пощенски пратки и пощенски колети; Време за извършване на универсалната пощенска услуга; Срокове за обработване на рекламации;
Това е специфичният облик на предоставяне на УПУ, който обуславя в технологично отношение конкурентното поведение на пощенските оператори в условията на либерализиране на пощенския пазар. Затова конкуренцията при предоставяне на пощенски услуги в не малка степен зависи от решенията на отделните пощенски оператори в областта на ситуирането на пощенската мрежа, на точките за достъп на потребителите до нея, логистиката, спедицията, сортировъчните мрежи и използваните видове транспорт и транспортни средства.
Лицензиите
В зависимост от издаваната от Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ индивидуална лицензия съществуват няколко вида услуги в обхвата на УПУ, а именно: Приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и международни пощенски пратки (Лицензия № 1); Приемане, пренасяне и доставяне на вътрешни и международни пощенски пратки колети – до двадесет килограма(Лицензия № 2); Допълнителни услуги „препоръка” и „обявена стойност” (Лицензия № 3) и Пощенски парични преводи(Лицензия № 4);
Кои са операторите на пазара
На вътрешният пощенски пазар осъществяват своята дейност с индивидуален лиценз за предоставяне на УПУ общо 13 пощенски оператори. О тях пълен лиценз – по предоставяне на четирите вида услуги в обхвата на УПУ имат следните пощенски оператори: „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД – София, „ЕКОНТ ЕКСПРЕС” ООД – Русе, „МИБМ ЕКСПРЕС” ООД – София, „ТЕРРА ПОСТ СЪРВИСИС” ЕООД – София и „ТИП ТОП КУРИЕР” АД – София. Контролираното отваряне на пазара на пощенските услуги за конкуренция с устойчиво гарантиране на предоставянето на универсалната услуга се изразява в засилен интерес от страна на частните пощенски оператори към лицензиране за извършване на дейност по приемане и изплащане на Пощенски парични преводи. Освен посочените пощенски оператори, такъв лиценз притежават следните 7 пощенски оператори: „ИЗИПЕЙ” АД – София, „КЕШ ЕКСПРЕС СЪРВИС” ЕООД – София, „КЕШОФИС” АД – София, „ТЕЛЕПАЙД БЪЛГАРИЯ” ООД – София, „ТОЙОТА ТИКСИМ” ЕООД – Пазарджик, „ФАКТОР И.Н.” АД – София и „ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ” АД – Търговище. „СТАР ПОСТ” ООД – София притежава лицензия по първите вида услуги в обхвата на УПУ.
Капиталът  и собствениците 
Бруто образуването и структурата на основния капитал в сектора на УПУ и на търговските дружества, които са лицензирани за извършване на УПУ отразява до голяма степен реализираните намерения за инвестиции. За мнозина вероятно ще бъде изненада фактът, че основният капитал инвестиран в сектора за УПУ възлиза на 17 466 481 лева, от които преобладава делът на частния капитал в размер на 12 744 100 лева /72,96%/, а делът на участието на държавата е в размер на 4 722 381 лева акционерен капитал на „Български пощи” ЕАД /27,04%/. Структурата на национално инвестиран капитал към чуждестранно участие в капитала - в сектора на УПУ възлиза на 8 363 531 лева /47,88%/ капитал на български инвеститори и 9 102 950 лева /52,12%/ чуждестранни инвестиции. Сред чуждестранните инвеститори в сектора на УПУ е най-голям делът на основен капитал, собственост на юридическо лице – търговско дружество от САЩ – 9 087 750 лева /99,83%/, на капитал - собственост на юридическо лицe, търговец от Австрия – 10 200 лева /0,11%/ и на собственици – физически лица от Руската федерация – 5000 лева /0,06%/. Тези факти на реалната икономическа действителност са ново предизвикателство пред регулиране на пощенския пазар. Очевидно нараства необходимостта от привличане на нови инвестиции в сектора на пощенските услуги не само от страна на държавата, но и на българските общини - чрез учредяване на търговски дружества за извършване на пощенски услуги, в които съдружници са една или няколко общини на териториален и регионален принцип. На един по-следващ етап от промяна на капиталовата структура е възможно създаването на Консорциум с участието на „Български пощи” ЕАД и общински търговски дружества за пощенски услуги или увеличаване на капитала на „Български пощи” ЕАД с акционерен капитал на общините. Развитието на пощенските услуги трябва да намери своето място в Областните и общински стратегии за регионално развитие.