Български салам за 80 швейцарски франка?

Ива Стойкова
Изберете българското! Призивът дойде от хлебопроизводителите, млекопроизводителите, месопреработвателите или по-точно от техните браншови организации. Бизнесът им е затруднен, но вървят напред, въпреки всичко, казаха те, поставяйки на кръгла маса своите проблеми. Част от тях са наистина сериозни и изискват решителна намеса на съответните органи. Но други звучат, меко казано, смешно.
Какво пречи на хлебопроизводителите?
Диетолозите! Това ясно заяви Марияна Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България. Заради тяхното влияние дневната консумация на хляб у нас била спаднала на около 130 грама от 300-350 грама преди. За сравнение, 300-400 грама е консумацията във Франция, Германия, Великобритания и Белгия. Хляб консумират предимно възрастните хора, оформи потребителският профил на българите Кукушева. Ще си позволим да контрираме това твърдение с факта, че над 50% от българите над 18-годишна възраст са със свръхтегло. И едва ли диетолозите са причината за спада в потреблението на хляб. От друга страна, чисто потребителските ни наблюдения са, че част от българския хляб в магазините не е на висота, понякога е истинско изпитание да се избере правилният, вкусният хляб и може би често мнозина от нас просто купуват каквото и да е или не купуват.
Втора спънка. ДДС, електроенергия, транспорт, МРЗ. Невъзможността да се прогнозират производствените разходи, които били същите както в ЕС, и високата данъчна ставка, са причината производителите на хляб да не могат да развиват пазарен бизнес, отново според Марияна Кукушева.
Контра: Едва около 6%-7% от цената на хляба се формира от разходите за ток, по официални данни на МЗХ.
Добрата новина. Тази година българската пшеница е с най-добри качества в Европа. 50% от реколтата вече са изнесени, а с останалите количества ще се прави хлябът за българската трапеза. Митове са, че за хляба у нас се използва фуражна пшеница - не, българските земеделци сеят селектирана висококачествена българска пшеница, увери Кукушева. И ние й вярваме.
Какво пречи на месопреработвателите?
Lidl! Каза го в прав текст председателят на браншовата организация Кирил Вътев, самият той собственик на водеща компания. Търговските вериги са убили малките магазинчета и българските производители на месо и колбаси няма къде да реализират продукцията си, освен там, посочи той, притиснати обаче с тежки условия. От друга страна, продукцията в чуждите вериги била не само евтина, но и „безобразно некачествена”. Любопитно е какво биха отговорили същите тези вериги, които имат хиляди магазини в Европа.
Втора спънка - All inclusive системите. Те се договаряли на цени, на които няма как да получат качествен продукт. Впрочем този проблем засегна на същата кръгла маса и председателят на Националната лозаро-винарска камара Пламен Моллов. Качествена продукция трудно може да попадне в тези хотелски пакети, освен ако не е извън закона, както се случва с виното, например.
Трета спънка - българските потребители свикнаха да приемат чужди продукти, а не ценят своите. Оценка за качеството им има главно в чужбина, изтъкна Вътев и даде пример скорошно изложение в швейцарския град Берн. Там българските месни деликатеси се разграбили за 80 франка, защото по-ниска цена щяла да събуди съмнение у швейцарците. Проста справка с местна търговска верига показва, че най-скъпите деликатесни колбаси, при това с еко щампа, могат да се намерят за около 60 франка. Пък и едва ли мечтите да продаваш салам за стотина лева в България, ако това е бил скритият намек, са добра идея. Тогава потреблението на българска продукция съвсем ще се свие.
Какво пречи на млекопроизводителите?
Може би представителите на тази браншова организация най-ясно и аргументирано защитиха своите идеи. Проблемите по хранителната верига са в дневния ред на Европейската комисия през последните пет години. Отразени са дисбалансите, които стартират още в самото начало на веригата - различното състояние на земеделието в ЕС, различните субсидии, което пък изкривява хранителната верига и води до нелоялна конкуренция. Проблемите на българските производители на мляко и млечни продукти са високата себестойност (поради разнообразни причини от скъп фураж до остаряла техника), ниски субсидии, липса на цялостна стратегия за развитие на хранителния бранш. По-доброто субсидиране, дори в Македония, намалява цената на крайния продукт. Красноречив пример даде Марияна Кукушева, цитирайки колеги от консервната промишленост - македонски домати са били използвани за направата на българските консерви, разбира се, заради безумно ниската цена.
Позицията на Националната асоциация на млекопреработвателите алармира, че 80% от търговията в ЕС се контролира от 15 търговски вериги. Това обаче налага повече внимание над отношенията вериги-доставчици-производители. Дали цялата верига на производство-преработка-дистрибуция-търговия на дребно е способна да запази ефективна конкурентноспособност и гъвкавост, което да гарантира разнообразни продукти, добри крайни цени за потребителите, устойчиво развитие на доставчиците и производителите и в крайна сметка добро качество на произвежданите продукти. Затова асоциацията апелира за цялостна стратегия и промени на законодателно ниво не само в България, но и в ЕС.
Вместо финал
Българските потребители трябва да бъдат уверени, че всички производители на хляб, мляко, месо и колбаси, вино подлежат на ежедневен строг контрол. Спорадични скандали, които се раздухват във връзка с открити зарази, токсини и други ужасии, не отразяват цялостната картина и наистина са без съществено значение, освен че временно драстично спада потреблението на съответния продукт, получил внезапно медийно внимание. Тук сме съгласни с призива на българските производители към медиите да не търсят сензации, а да бъдат по-позитивни.
Въпросът е как ще се преборят за позагубените си позиции на родния пазар. За да изберем българското.