Български стоки в 45 страни & 6 континента

EconomyNews.bg
Български производители изнасят своята продукция в над 45 страни на 6 континента. Те влизат в директна конкуренция със световноизвестни брандове и се налагат в сектори, смятани за запазени само за най-големите. Родни фирми произвеждат и продукти, които пробиха в луксозните серии на големите вериги. Как обаче става пробивът? Преди всичко с качество. За това се съгласиха участниците в специална среща на представители на Сдружението за модерна търговия, обединяващо 11 търговски вериги, и български производители.

От 50% до 75 % от оборота на големите търговски вериги се реализира от български продукти. Оборотът от българската продукция условно се изчислява на около 5 млрд. лева годишно.

70% до 90% от плащанията на търговските вериги са към български производители, които реализират продукцията си чрез щандовете на хипермаркетите. Водещи са млечните и месните продукти, както и плодове и зеленчуци.

Димитър Спасов, изпълнителен директор на „Кауфланд” посочи, че веригата с приоритет набавя плодове и зеленчуци от български производители и едва когато има недостиг или продуктът е извън сезона, се организира внос. За тази година с български производители има сключени договори за 5,5 млн. кг картофи, 3,7 млн. кг моркови и по близо 2 млн. кг краставици и домати. И това далеч не е цялата продукция, която трябва на веригата. Димитър Спасов призна обаче, че трудно намират български партньори, отчасти поради възможностите им за производство. Програмата с български земеделски производители протича успешно вече пета година. За 9-те си години на българския пазар „Кауфланд” е бил трамплин за 20 компании да изнасят продукцията си в Чехия, Полша, Словакия, Румъния и Хърватска – традиционни някога пазари, но загубени през последните години. Чрез филиалите на веригата в тези страни постепенно навлизат български стоки от хляб и вино до тахан и нуга халва.

От друга страна, 90% от продукцията или 8000 тона годишно български био зеленчуци се изнасят в Германия, Скандинавските страни, Чехия, а от миналата година фокусът е върху Балканите – България, Румъния, Сърбия. Елена Герганова, търговски директор и член на Съвета на директорите на „Гимел” АД обясни, че компанията работи с търговските вериги от 2006 г. и едва оттогава продуктите им започва да набират популярност и у нас, след като първо са пробили на европейските пазари. Започнали преди 20 години в оранжерии, строени през 60-те години, без особен опит и в условия на пълно непознаване на биоземеделието в България и в Европа. В един момент обаче търсенето надвишило предлагането. Увеличаването на продукцията и диверсификацията са ключът към успеха, според Елена Герганова. Логистиката, опаковките, транспорта са в центъра на успешната търговия. Най-добрата храна е тази, произведена на родна земя и затова приоритет на държавата трябва да е подкрепата за българските плодове и зеленчуци, заключи Герганова.

Пример за това, че вериги и производители могат да работят в тясно сътрудничество дадоха Милена Драгийска, изпълнителен директор на „Лидл” и Герасим Михайлов, управител на „Випера Химикал”. Българската компания работи с немската верига, откакто тя е на пазара преди четири години. Първоначално започнали с един продукт, а днес в магазините им има 20. Макар и малка, компанията иска да се развива и вече техни продукти се продават в Румъния. Герасим Михайлов бе категоричен, че работата с веригата е предоставила безплатно ноу-хау за пътя от производството, опаковките, качеството до налагането на продукта.

Издържан одит при нас означава паспорт за даден продукт, което автоматично отваря вратите за мрежата магазини в 25 страни, уточни Милена Драгийска. За 4 години в България над 25 родни доставчици са излезли на чуждите пазари. Със специализираната марка De Luxe, която се пуска само на Коледа и Великден, вече са брандирани и български продукти, които правят първите си стъпки навън. Пътят от харесването на даден продукт до налагането му минава през уеднаквяване на вкусовите претенции и опаковките. Милена Драгийска даде пример как веригата, на която е представител, успя да промени българския пазар, въвеждайки и налагайки затворени опаковки на пилешкото месо, вместо тарелки, опаковани с найлон.

„Фикосота” промени пазара на тоалетна хартия чрез марките си „Емека” и „Milde”, посочи на свой ред Илия Арбов, регионален мениджър на компанията за България и Румъния. Базираното в Шумен производство дава работа на 1000 души, а продукцията реализира 220 млн. лв. оборот годишно. От 2013 г. с цел навлизане на азиатския и австралийския пазар е открит офис в Сингапур, вече има първи доставки в Канада и офис в Ню Йорк, който да обслужва и Южна Америка. За размаха на компанията говори и факта, че 20 марки се продават успешно на 45 пазара, като те се рекламират в 25 от тях.

Веригите са булеварда за българските производители за европейските пазари, призна Мариана Кукушева, председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България. Уточнявайки, че не става въпрос за желание, а за необходимост от сътрудничество между двете страни. За последните три години има промяна в положителната посока и са преодолени значима част от порочните практики от страна на веригите, посочи Кукушева. И подчерта, че веригите работят на светло и това е най-важното.

Сериозен проблем пред търговци и производители все още е сивият сектор, отбеляза председателят на Сдружението за модерна търговия Николай Петров. „Предприятията, опериращи предимно в сивия сектор, те първо не са проверявани, защото никой не знае, че ги има. Те са нелоялна конкуренция за нормалните български компании, които оперират в белия сектор. Естествено, те имат 20% ценово предимство от неплащането на ДДС и още до 10% от неплащането на осигуровки и други данъци, така че колегите от нормалните компании, белите такива, те трябва да се борят с други, които имат 30% ценово предимство”, каза Петров.

По данни на Сдружението през последните години българските производители успешно възстановяват и загубените си позиции на чуждите пазари. Негативно се е отразило обаче ембаргото за износ на стоки в Русия.

Саморегулация по цялата верига на доставки

На въпрос за предлаганите от депутати на БСП промени в Закона за защита на конкуренцията Мариана Кукушева заяви: „Новата формулировка на чл. 20 от проектопромените в ЗЗК дава възможност на държавата за по-малко от 24 часа да унищожава всяко работещо българско предприятие”, което е далече от първоначалните мотиви за иницииране на промени в ЗЗК.

В тази връзка изпълнителният директор на СМТ Йордан Матеев добави, че членовете на сдружението категорично подкрепят саморегулацията по отношение на неприлагането на нелоялни търговски практики по цялата верига на доставки. Той припомни, че този подход се подкрепя от европейските институции, големи бизнес организации в Европа и се препоръчва от институции като Световната банка. СМТ работи активно с другите браншови сдружения и големите бизнес организации за създаване на процедура, която да стимулира спазването на добрите бизнес практики.