Българските Wi-Fi ученици

Ива Стойкова
„Днешните” софийски петокласници Преслав, Жоро и Крис са деца на „вчерашните” ученици от 70-те и 80-те години. От онези времена, когато не само, че интернет не съществуваше в ежедневието, но дори не всяко семейство разполагаше със стационарен телефон. Когато за да намериш допълнителни материали по даден предмет или тема, единственият възможен вариант беше библиотеката или книжарницата, а за да се свържеш с приятел, най-сигурният начин беше просто да позвъниш на вратата на дома му.

Днес технологиите са навсякъде и дори и най-малките боравят свободно с тях. Но какво е значението им за училището и учебния процес?

Над 60% от българските ученици гледат видео уроци и търсят материали онлайн, за да се подготвят за училище, а близо 20% от родителите се доверяват на такъв тип материали при подготовка на децата им за външно оценяване, матури и при кандидатстване. Това става ясно от първото по рода си допитване, проведено от образователния портал Уча.се сред учениците и техните родители като част от инициатива, целяща да подпомогне диалога между поколенията.

„Използвам интернет, когато си пиша домашните. Като не знам нещо, влизам в интернет. Главно търся информация за „Човекът и обществото” и „Човекът и природата”. Интернет е нещо много хубаво за интересите на учениците. Аз го ползвам почти всеки ден, също и за игри”.

Това ми казва Жоро. Съученикът му Преслав добавя:

„През последната година влизах в интернет, за да чета презентациите от геоложката школа, която посещавах в музея „Земята и хората”. Както и за да търся подробности за любимата ми птица - скалният орел”.

А Крис с гордост споделя, че дори е ходил на курс по програмиране.

Децата използват смартфони, таблети, лаптопи, компютри и това е нещо напълно нормално. В училище все по-често виждаме интерактивни дъски и други специално разработени за учебния процес технологични продукти. Всичко е толкова достъпно и модерно, че с насмешка си спомням как изглеждаше първия ми мобилен телефон и колко „космическа” беше цената му. С интернет се сблъсках, в буквалния смисъл, в редакцията на университетското радио „Алма Матер”, а да работя с компютър до голяма степен успях да се науча в Софийския университет, където преподавателите използваха термина „страх от мишката” като начин да опишат неувереното ни и нескопосано боравене с нея. Днес е различно, не само за мен.

70% от родителите биха ползвали онлайн помагала за допълнителна подготовка на техните деца, а 44% използват платени онлайн помагала, сочат данните от вече цитираното проучване. Любопитно е също, че 87% от родителите биха позволили на детето си да учи от компютър, а 69% - от таблет и смартфон.

Интернет е връстник на моето поколение, макар че идеята за него се ражда малко по-рано в резултат на вечната надпревара между Изтока и Запада. През октомври 1957 г. Съветският съюз изстрелва в орбита „Спутник”, а през февруари 1958 г. в Департамента на отбраната в САЩ се създава Агенцията за сложни изследователски проекти (Advanced Research Projects Agency, ARPA), с цел възстановяване на американското техническо превъзходство. Към нея е създадена Служба за технологията за обработка на информация. Задачата е да се подобри надеждността на военните комуникационни мрежи и като първа стъпка да свърже компютърните мрежи на няколко централни военни структури. Думата Интернет се използва за първи път за описание на междумрежовото свързване в единна глобална компютърна мрежа през декември 1974 година, а през 1988 година започва включването на комерсиални компании в световната мрежа. Създадени са първите фирми доставчици на интернет услуги.

Първи интернет доставчик в България е компанията Цифрови системи от Варна, която предлага услуги като електронна поща и мрежови новини от 1989-90 г., а от 1991 г. и Интернет услуги като член на EUnet. Услугите не са общодостъпни, а се предоставят на ниво организации от образованието, науката, медицината, армията и полицията. Компанията създава и първия уебсайт в България www.digsys.bg.

По данни на НСИ към 2014 г. 56.7% от домакинствата у нас притежават достъп до интернет в домовете си. Показателна е тенденцията за навлизането на новите технологии - за петгодишен период относителният дял на домакинствата с достъп до интернет се е увеличил с 23.6 процентни пункта, а използването на широколентова връзка бележи ръст от 30.5 процентни пункта. През 2014 г. 50.8% от регулярните интернет потребители използват мобилно устройство за достъп до интернет извън дома и работното място, чрез мобилните телефонни мрежи или публичен WiFi достъп. От тях 84.3% достъпват мрежата чрез мобилен телефон1, 56.4% - чрез портативен компютър, и 6.0% - чрез друго мобилно устройство. Най-активни са младежите между 16 и 24 години.

Интернет е основно средство за комуникация. 95.7% използват интернет за изпращане/получаване на е-поща, разговори или видеоразговори или за участие в социални мрежи. За достъп до информация (четене на онлайн вестници, новини или намиране на информация за стоки и услуги) от удобствата на глобалната мрежа се възползват 87.8% от лицата. Следва делът на използващите интернет за забавление (слушане на радио, играене на игри, изтегляне на снимки, филми или музика и др.) - 63.9%, и за творчество (качване на собствено съдържание като текст, музика, видео в сайтове за споделяне или създаване на уебстраници, блогове и др.) - 36.6%.

Неусетно вчерашните хлапаци, а днес отговорни родители споделят заедно с децата си новите технологии. 35% от родителите позволяват на децата си да използват интернет не повече от два часа дневно, а 26% не поставят ограничения в това отношение, според проучването на образователния портал.

Може би неочакваната новина е, че противно на стереотипите, над 80% от учениците в България всъщност обичат да четат книги, а четенето е сред любимите хобита на младите хора у нас, редом с музиката, танците и рисуването. И добрата стара книга не е изместена от интернет и новите технологии.