Българските безделници

Н. Цеков, Дойче Веле
Всеки четвърти българин на възраст до 30 години не прави абсолютно нищо - нито работи, нито учи, нито стажува. По този показател България "изпреварва" дори закъсалата си южна съседка. Това, за съжаление, не е единственият печален рекорд. Рекорден е и относителният размер на издръжката, която българското общество изплаща на младите безработни. Тази издръжка се равнява на близо 3,5 процента от БВП на страната, което пък е съпоставимо с размера на помощите, които се отпускат ежегодно на България по европейските оперативни програми - над 3 милиарда лева.

Да си тарикат в България

Около 260 хиляди българи на възраст между 15 и 29 години не правят абсолютно нищо - нито учат, нито работят, нито стажуват. Те съставляват почти една четвърт от поколенията, на които бяха възложени всички надежди за някаква промяна в България през идните 2-3 десетилетия. „Простото обяснение е тежката икономическа ситуация. По-задълбоченият анализ обаче разкрива развихрилата се през прехода младежка субкултура на тарикатлъка“, казва в тази връзка социалният антрополог Харалан Александров. И добавя: „Да си млад тарикат в България означава да знаеш как да изкараш пари без работа. Порасналите синове на мой приятел например ми казаха, че предпочитат да „ударят келепира” с някоя далавера, вместо да „киснат” на работа за няколкостотин лева месечно“, казва Харалан Александров. Според него у значителна част от младите се е установил бедняшкият вариант на хедонизма, при който бащиното наследство и наличието на минимални суми за алкохол, цигари и други „развлечения“ обезсмислят иначе присъщия за младежкия дух стремеж към развитие. Всичко е подчинено на принципа: “Вземи колкото можеш - сега и веднага!“.

"Гледаме си кефа"

Около 60 хиляди от нищонеправещите млади българи живеят в селски райони с пословично висока безработица. Официално тя се оценява на около 30 процента, но реално достига 80-90 на сто. „Маргинализацията на селската младеж има още по-тревожни измерения. Моми на село няма - порасналите момичета са първите, които напускат селата. Сред селските младежи се оформят цели поколения стари ергени, които живеят ден за ден, като поработват тук-там за прехрана. Трябва да отбележим също така, че в селата се пие много, често от сутринта. А новото е, че тези млади и не толкова млади „чичковци“ започват да си взимат циганки за булки, като по този начин самите те се „циганизират“. Тоест, наблюдава се една своеобразна интеграция по полов път“, твърди Александров. Той е потресен от срещата си с млади българи в казанлъшкото село Копринка, които се похвалили, че жените им проституират в Италия и им изпращат солидни за местния стандарт суми. С тези пари те отглеждали децата си и си „гледали кефа“. Младежите с нескрита гордост заявили, че това, което жените им изкарват за една нощ, на село не може да се спечели с месеци.

Новите лица на българското безделничество

Особено тежък е проблемът с младите българи, които са дълготрайно безработни. От влизането на страната в Европейския съюз броят на обезкуражените да търсят работа млади хора е нараснал двойно. 70 на сто от младите българи, които не правят абсолютно нищо, нямат дори минимален трудов опит. За Европейския съюз този показател е 50 на сто. Делът на неквалифицираните сред младите „безделници” е също по-висок от средните за Евросъюза стойности. "Хората с високо образование имат повече шансове за житейска сполука", казва Харалан Александров

96 на сто от анкетираните трайно безработни твърдят, че биха могли веднага да започнат трудова дейност, но никога не са имали такова желание. В Германия делът на подобни „безделници по убеждение” е едва 30%. Единственият факт, който сближава профилите на българските и германските безделници, е изключително ниският процент на висшистите сред тях. За разлика от Гърция, където делът на висшистите сред младите безработни е стигнал зашеметяващите 30 процента, в България и Германия той е под 5 на сто. „Този факт оборва разпространения стереотип, че няма значение какво си учил - важно е за какво те бива“, казва социалният антрополог Харалан Александров. „Хората с високо образование имат повече шансове за житейска сполука - това навсякъде е така. Самият факт, че младежите търсят високо образование, вече ги поставя в графата на активните. Тези, които спират да се борят и да се квалифицират, попадат в ъндърграунда или в групата на лузърите. Наричаме ги „обезкуражени”, но това въщност е нелогично. За да се обезкуражиш, би трябвало преди това да си имал кураж. Факт е обаче, че много от „обезкуражените“ никога не са го притежавали“, обобщава Харалан Александров.