Българските деца 26 часа пред телевизор

В България само 21% от възрастното население се занимава с физическа активност. При лицата между 11-17-годишна възраст данните сочат, че 74,1% се занимават със спорт. В световен мащаб тези цифри за 2014 г. са съответно 23,3% и 80,7% – при децата. Българските деца са на първо място в статистиката по стоене пред телевизора или компютъра. Седмично те прекарват по 25,7 часа, което е около 3-4 часа дневно. Тези данни представи доц. д-р Светослав Ханджиев (Председател на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания и изпълнителен член на борда на Европейската академия на науките по хранене) по време на пресконференция на тема „Наднорменото тегло и затлъстяването - глобален медицински и социален проблем“. „Важно да се предприеме профилактика на затлъстяването още в ранна детска възраст, когато се формира броят на мастните клетки и се определят хранителните навици“, коментира специалистът.

„Физическата неактивност причинява повече смъртност от тютюнопушенето. Тя е фактор за множество клинични състояния – затлъстяване, диабет тип 2, депресия, болки в опорно-двигателната система,“ – каза по време на събитието Ласка Ненова, мениджър на инициативите Now We Move и Move Week за Европа. „Хората, които спортуват в България, най-често са от големите градове и с по-висок доход. Затова инициативите, които се организират с подкрепата на бизнеса успяват да дадат достъп до спорт и на хората от по-малки населени места. Образователните институции са основен фактор за информиране на населението за ползите от движението, а когато хората са информирани, стават и много по-мотивирани,“ допълни още тя.

Доц. д-р Ханджиев изказа своето становище и по отношение идеята на Министерството на здравеопазването за въвеждане на данък върху определени групи хранителни продукти: „Последните международни научни форуми в Албена, Париж, Брюксел и Будапеща сочат, че не може да се говори за „нездравословни храни“. Такива храни няма – има само състояния, болести или професии, за които дадена храна не би била здравословна. Освен това към момента няма проучване, в което научно да се доказва, че консумацията на определени храни и напитки самостоятелно води до затлъстяване или диабет. Данък върху някои храни бе въведен в ограничен брой страни по света и опитът показва, че той не е повлиял върху нивата на затлъстяване.“

Тази теза застъпи и икономистът Красен Станчев, главен изпълнителен директор на КС 2 и основател на ИПИ (Институт за пазарна икономика). Той сподели данни от оценка на въздействието от въвеждане на такса върху храните. Според направения анализ подобна мярка няма потенциал да постигне планираните резултати. Той се позова на опита от въвеждане на данъка в Унгария, където от него са събрани само 62 млн. евро, докато най-ниските прогнози на Министерството на здравеопазването за България са 150 млн. лв. Според предоставената оценка най-реалистичните данни за страната ни показват, че тази сума няма да бъде събрана за бюджета и едновременно с това, въвеждането на закона ще коства загубата на над 3 000 работни места.
Разгледан беше опитът на няколко европейски страни, които са отхвърлили намерението си да въведат данък върху т.нар. „вредни храни“:
- Данъкът би повлиял значително върху конкурентоспособността на фирмите в аграрния и хранителния сектор и търговията (Великобритания);
- Няма да се решат проблемите със затлъстяването и е по-важно държавата да се съсредоточи в доставката на полезни храни в училищата (Белгия);
- Таксата ще доведе до промяна в цените на много свързани продукти (Естония);
- Не е ясно дали такъв данък ще се отрази върху общественото здраве (Германия).
„Според чуждестранните данни този данък ще доведе до преминаване към по-нискокачествени продукти, без да има реално влияние върху здравословното състояние на българина. Ако вземем предвид и прогнозираното негативно влияние върху икономиката, твърдението на Министерството на здравеопазването, че индустрията подкрепя подобни данъци е пресилено,“ допълни Красен Станчев.