Българските илюзии & словашкият влак

Виена - Братислава - Виена, Кармелита Денева, Ива Стойкова

Началото на септември е, но дъждът вали сериозно. Мечтаната разходка най-после бе реализирана. Пътешествието е кратко – само 60-тина километра от Виена до Братислава, за един ден. Вариантите за придвижване между двата града са най-малко три – с кораб, автобус и влак. При всички случаи трасето е разработено, защото много словаци работят и учат във Виена и изминават разстоянието всеки ден. Поради дъждовното и нестабилно време, а и заради неудобните часове, несъвпадащи с работната ни програма във Виена, отхвърляме опцията „кораб”. Автобус е вариантът, който бяхме проучили още в София. На място обаче, неочаквано дори за нас, избрахме да се придвижим с влак – до централната гара в австрийската столица се стига лесно и бързо с трамвай или метро, влаковете са почти на всеки час, а последният от Братислава е в 22:43 ч. и е наистина най-евтино. Без този избор нямаше да ги има следващите редове.

Начало на приключението – гарата във Виена

Wien Hauptbahnhof е мащабен проект, чиято реализация върви в момента. Много близо до Белведере заедно с новите съоръжения и разрастването на на жп гарата, вече се виждат очертанията и на мини-град – с нови жилища, офиси, учебни заведения, магазини, хотели... Всичко трябва да бъде напълно готово през 2019/2020 г.

Ива Стойкова: Всичко това е чудесно, но е голяма вероятността да се загуби човек или да се върти в кръг, докато търси гише на австрийските железници, както се случи с нас. Има оградени огромни пространства, в които текат строителни дейности. През това време на тълпи покрай нас ту в една, ту в друга посока профучаваха десетки хора, всеки бързащ за своя влак. После – тишина... и отново същото, суматоха и припряни стъпки. Докато ние продължавахме да търсим човешки фактор, който да ни даде подробности за билетите.

Кармелита Денева:Важно уточнение, че при пероните може да се купи електронен билет. Но от машините няма как да се разбере, че двупосочният билет до Братислава е отворен – за отиване важи само в първия ден на закупуването му, а връщането може да се осъществи в рамките на следващите 4 дни. Освен това билетът е валиден и за ползване на обществения транспорт в словашката столица. При това положение цената от 15 евро е повече от изгодна. Тази информация получихме именно от така усърдно търсения офис на ÖBB.

И.Ст.: Оказа се, че влакът, който можем да вземем в най-близкия възможен час, не е директен за Братислава, а с прекачване на гара Ламач. 10 минути престой там и ще вземете друг влак, който ще ви закара до централната гара на Братислава, обясни кондукторът любезно. Дотук добре.

Гарата Ламач и словашкият влак

К.Д.: Вместо да спре, дъждът се засилва. Австрийският трен спира, зад гърба ни остава топлият вагон, отваряме чадъри и стъпваме в първите локви около перона. В ....Перник ли сме?! Сред пръски и силни пориви на вятъра се добираме до малката гара. Всички се изсипваме вътре, тя е ремонтирана, но е тъмна, с налепени листчета тук и там. Единственото гише е притворено. По-добре навън, на въздух, влакът трябва да се появи всеки момент.

И.Ст.: Най-голямото стъписване дойде, когато видяхме на електронното табло, че влакът, който ни трябва, ще спре на перон 2. Не за друго, а защото точно там вероятно от години се беше настанил стар товарен влак. Доколкото може да се каже, че това бяха перони – просто три коловоза един до друг. Е, гражданите за 3-ти перон, трябваше да притичат през релсите, за да хванат влака за Виена. Мисълта, че това ни чака евентуално на връщане, обяснява защо първата ни работа в Братислава беше да проучим кога има директен влак. Но за това по-късно.
Познах, че ще загубим близо половин час – 10-те минути по разписание, последвалото закъснение на словашкия влак и после чакането да тръгне, за да пропътуваме точно 5 минути до Централната гара в Братислава. Но иначе как щяхме да видим сюрреалистичната гаричка в Ламач. Бившето село днес е квартал на столицата на Словакия, нещо като нашите Люлин или Младост, с тази разлика, че според твърденията в Ламач има и по-богати къщи. Но това не сме видели с очите си.

К.Д.: За наша радост словашкият влак пристига с дрънчене, той прилича на български. Стар, с изкривени седалки, прозорците същите като на нашите вагони – с лека ръжда от вътрешната им страна. Не става ясно дали са почиствани или просто са автентично непокътнати. Подът покрит с нещо като линолеум. Вероятно влакът идваше от някоя друга малка гара, толкова демоде изглеждаше. Философстването ни е прекратено от здрави спирачки и скърцане по релсите.
Стигнахме успешно в Братислава. Централната гара всъщност е доста малка – напомня на българската централна гара преди да я съборят през 70-те години на 20 век. Нещо като тъмни тунели водят от перона към изхода, където са автобусите.
Докато чета разписанията Ива се впуска на английски език в разговор с една служителка, за да разбере, кога е директният влак за Виена.

И.Ст.: Тя, първоначално се поколеба дали да включи микрофона си зад стъклото, за да я чувам. Но какво да ми каже? Или по-скоро как? А и дали изобщо беше разбрала? Започна да бърше морно чело, сложи очила, запретна ръкави, издаде няколко нечленоразделни звука, след което, видимо намерила изход от ситуацията, свали очилата и с облекчение посочи електронното табло. Яснооо! Ще се връщаме на късмет. Дано да не е пак през Ламач или някоя друга още по-невероятна гара. За да сме честни, служителката с вид на „леля” със сигурност говореше немски.

К.Д.: След минута пътуваме към стария център. Запотените стъкла на автобуса пречат на гледката, но все пак се виждат очертанията на красиви къщи, типични за Централна Европа, както и за някои части на София и Русе. В автобуса всичко е написано на словашки, но един младеж ни упътва точно къде да слезем и как да стигнем заветната цел.

И.Ст.: Най-сетне – старият град или Stare mesto. Няма как да се сбърка. Обгръща ни уютът на тесните улички, старите сгради и много църкви, почти една до друга – влязохме в една, за да послушаме ангелската музика. Всичко щеше да е много приказно, ако не валеше така яростно в комбинация със силен вятър, което не ни остави шанс да удължим обиколката и престоя си в Братислава. Поглеждаме с огорчение замъка Hrad, скрит за крепостни стени и кацнал на хълм над стария град – няма да можем да го видим този път. Вече напълно мокри от дъжда поемаме обратно към гарата.

К.Д.: Тук е по-оживено от преди няколко часа. Дори две циганки си поискаха някое друго евро, но за наша радост те не бяха от България.

Епилог

На перона е студено и ветровито, но поне спря да вали. Радваме се на чаша кафе – топло е, макар и с твърде много захар и от машина, но все пак ароматно и хубаво. Цената - 35 евро цента. Колко е едно кафе на Централна гара София впрочем? Любопитството ни кара да погледнем и в будката за сандвичи, до която сме застанали в опит да намерим някакъв заслон. Стъклата са облепени целите във вестници, реклами и цени на предлаганите продукти. През един процеп се виждат наденички, изоставени на скарата. Какво възмущение – така ли ще останат до утре, когато ще ги продадат на някого?
За 2,30 евро дали някой ще си купи нещо оттук? Изведнъж прозорчето на будката рязко се отвори! Докато ние надничахме и обсъждахме цените, качеството и чистотата, продавачката е била вътре. Дали е разбрала българския ни език? Гледаше ни ядосано...
Добре че скоро се появи нашият влак – австрийски! Щом пише City Shuttle, значи е директен. Ще питаме за всеки случай, но вече сме убедени, че е така. След по-малко от час слизаме този път на гара Simmering във Виена, откъдето взимаме метрото, за да се приберем.
Мисията е приключена успешно, а поуката е очевидна. Ако искаш да разбиеш някоя друга социална илюзия, пътувай с железница – така разбираш, че три-четири години повече в ЕС не могат да елиминират 45 години социализъм, той остава отпечатък за много години.

Снимка гара Ламач: Уикипедия