Българските инвестиции в чужбина

Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество“

Колкото и учудващо да звучи, България е голям инвеститор в чужбина. Според данни на Българската народна банка българските финансови активи в чужбина надминават 87 млрд. евро в края на 2023 г. В това число се включват всички видове финансови активи, включително акции, облигации, заеми, депозити и пр., и представляват всички видове собственост както на държавата, така и на банки, бизнес, домакинства и т.н.

Логично БНБ държи близо половината от активите в чужбина. Това са резервните активи на централната банка, които обезпечават стабилността на българския лев. Механизмът на Валутния борд в България изисква централната банка да държи валутни активи, които покриват всички левове в обръщение.

На второ място като обем на българските активи в чужбина са т.нар. портфейлни инвестиции, които надминават 18,5 млрд. евро. Тук основното перо са облигации, следвани от инвестиционни фондове и акции. Например, ако български гражданин си купи акции на „Тесла“ или германски облигации, те ще попаднат в това перо. Но най-вече тук се включват инвестициите на български пенсионни фондове, инвестиционни фондове или банки в чуждестранни ценни книжа.

На трето място като обем са т.нар. „Други инвестиции“ с над 17 млрд. евро. Тук най-много са депозитите – основно тези на банките и бизнесът (поне доколкото БНБ разполага с данни). Остатъкът в това перо са заеми, търговски кредити, аванси и други сметки за вземания, които най-често са свързани с търговския оборот на бизнеса.

На последно място по обем, но не и по важност са преките инвестиции в чужбина. При тях има една особеност – БНБ ги изчислява по два различни начина. Според едното изчисление – в международната инвестиционна позиция – преките инвестиции в чужбина надхвърлят 9 млрд. евро. Обаче според другото изчисление на БНБ те са малко над 4 млрд. евро.

Различието, както изглежда, се дължи на двупосочни операции, например български инвеститор има фирми в чужбина, които след това инвестират обратно в България. Реално можем да направим извод, че около 5 млрд. евро български инвестиции в чужбина всъщност само формално са зад граница и реално са в България. Причините за това могат да са най-различни – например някои български предприемачи искат да са регистрирани в чужбина, но да притежават бизнес в България. По този начин те биха могли да ползват предимства като чужд инвеститор у нас – включително международен арбитраж и избягване на българската съдебна система. Възможно е да се ползват и други облекчения, например данъчни (например в офшорки).

Къде са българските преки инвестиции в чужбина?

Ще се фокусираме върху преките инвестиции в чужбина, тъй като те са свързани най-силно с предприемачеството.

Най-много от тях са в съседна Румъния. В топ 10 са и други съседни страни като Сърбия, Гърция, Северна Македония. Реално над една четвърт от всички български преки инвестиции зад граница са в съседни страни. Делът надхвърля една трета, ако включим всички държави от региона на Балканите. Това е логично – все пак те са близо и с тях имаме географски и културни връзки. По същата логика над три четвърти от българските инвестиции в чужбина са в Европа. Така че географията си казва тежката дума.

Обаче на второ място по преки инвестиции след Румъния се нареждат Маршаловите острови – една дестинация на 3 хиляди километра от България. При нея очевидно причините за инвестициите не са географска близост, а по-скоро офшорният ѝ статут. Има и други екзотични държави с български инвестиции – включително остров Ман, Света Лусия, Доминиканската република, Вирджинските острови и пр. Като цяло в офшорни дестинации са грубо около 20% от българските чуждестранни инвестиции. Нямаме детайлни данни, но можем да предполагаме, че голяма част от тези инвестиции са само по регистрация в тези зони, а реално са на други места – включително обратно в България. Често това се прави по данъчни съображения и/или за управление на множество бизнеси в различни държави.

Най-интересният пример е Панама, където статистиката отчита българска пряка инвестиция от минус 146 млн. долара – да, точно така, отрицателна сума на инвестицията. Това отново изглежда някаква сложна операция, при която български инвеститор има фирма в Панама, която след това обратно е инвестирала в България. А може да става въпрос и за множество фирми в различни държави със сложни финансови отношения между тях, но които са контролирани от български гражданин.

Разбира се, има и значителен обем инвестиции в големи икономики като Германия, Италия, САЩ, Обединеното кралство и Франция. Това е нормално, доколкото българският бизнес се опитва да пробие на тези пазари – не само като продажби, но и като производство. Като цяло около една трета от българските инвестиции в чужбина са в големи западни икономики.

Динамиката на българските преки инвестиции в чужбина също се развива в положителна посока – за последните 13 години те се увеличават между два и три пъти съобразно двете различни калкулации на БНБ. Това е добър показател, доколкото българският бизнес набира самочувствие и увереност и не се страхува от конкуренцията на големите международни компании. Но все пак показателно е, че огромната част от българските активи в чужбина е в пасивни инвестиции като облигации и депозити. Това е огромен потенциал, който може да се развие в бъдеще.

Разпределение на български преки инвестиции в чужбина, 2023 г., млн. евро

Общо

4101.3

Румъния

480.1

Маршалови острови

359.5

Нидерландия

269.1

Германия

247.4

Сърбия

241.3

Молдова

232.9

Гърция

232.8

Малта

178.8

С. Македония

171.7

Италия

166.7

Съединени американски щати

152.6

Обединени арабски емирства

133.2

Обединено кралство

106.2

Мексико

95.4

Люксембург

92.2

Испания

89.1

Франция

88.0

Белгия

69.6

Русия

64.7

Австрия

58.7

Албания

58.0

Турция

53.6

Украйна

42.2

Беларус

39.7

Полша

34.6

Чехия

30.7

Панама

-146.2

Други

458.8

В кои отрасли са преките инвестиции в чужбина?

Най-голям дял заемат инвестициите в преработващата промишленост – те са близо една четвърт. Това са заводи и индустриални компании, контролирани от български собственици.

На второ място, но с много по-нисък дял се нареждат инвестициите в недвижими имоти, следвани от отраслите на търговията и транспорта. Много малко са инвестициите във финансовия сектор – едва 9%.

Структурата и географията на българските инвестиции в чужбина, изглежда, са благоприятни, тъй като нормата на възвръщаемост от тях е значителна. Според данни на Евростат България е сред водещите страни в ЕС по норма на възвръщаемост от инвестиции в чужбина – само Полша е по-напред от нас.

Това е още една индикация, че българските предприемачи се справят добре с инвестициите зад граница и трябва да продължават в тази посока. Може би това е логично – който бизнес е оцелял в българския преход, е получил такава закалка, че може да се справи навсякъде по света.

източник:сп. Мениджър