Българските картодържатели се доверяват на банките

Близо половината от активните картодържатели (47%) в България знаят точно колко плащат за своята карта, 39% от картодържателите ползват банкови извлечения като начин за проследяване на месечния си личен бюджет и почти всички от тях биха се обадили първо на банката издател, в случай че картата им изчезне. Тези тенденции, очертани в изследването на MasterCard MasterIndex Bulgaria за 2010 г., биха могли да обяснят защо, въпреки трудната икономическа ситуация, повече от половината активни картодържатели в България успяват да спестят пари в края на месеца.
Мануел Алексе, регионален директор за Балканите, MasterCard Europe, коментира: “MasterIndex Bulgaria 2010 показва, че доверието на българските картодържатели в банковите институции нараства, въпреки трудната икономическа ситуация. Докато миналата година 71% от тях биха се обърнали към служителите в банката за професионален финансов съвет, този процент през 2010 г. достига 76%. Резултатите от проучването показват също, че финансовата грамотност на българите се увеличава и крайният потребител знае по-добре какви са условията и сроковете на картовите услуги, които ползва, както и как да получи най-доброто от своите финансови ресурси чрез по-добро управление на личния си бюджет. Ние сме уверени, че предстои местният пазар да покаже пълния си потенциал по отношение разплащанията с карти, и затова сме отдадени на дългосрочното струдничество с издаващите институции, за да предоставим на българите най-добрите решения, които да отговорят на специфичните нужди на техния начин на живот”.
Резултатите от изследването MasterIndex България 2010 показват също, че почти 4/10 от българските картодържатели (39%) ползват банкови извлечения като начин за проследяване на своя месечен личен бюджет. 31% казват, че не го следят изобщо, 19% ползват онлайн банкиране, а 7% ползват лист хартия, за да проследяват финансовите си разходи. Картодържателите на възраст между 35 и 44 години са най-активни потребители на онлайн банкови услуги (24%), докато по-възрастното население (42%) е това, което разчита най-вече на банковите извлечения по отношение личния си бюджет. В допълнение, мъжете (22%), ползват в значителна степен повече от жените (16%) онлайн банкиране за проследяване на месечния си личен бюджет. В допълнение значително повече картодържатели от Северна България – 44%, в сравнение с 33% в Източна България са посочили, че използват банкови извлечения като метод за проследяване на личния си месечен бюджет. Данните от изследването показват също, че има модел при ползването на онлайн банкиране като начин за следене на месечния личен бюджет: повишава се с увеличаване на социалния статус, докато в групата на картодържателите, които не следят изобщо месечния си бюджет се наблюдава обратната тенденция.
На въпроса знаят ли каква е точната сума на таксата и лихвата по техните карти, 47% от активните картодържатели в България отговарят с “да”, и почти същият процент катодържатели (45%) заявяват, че не знаят колко плащат за тези услуги. Сред тези, които знаят точната сума на таксата и лихвения процент на разплащателните си карти, най-нисък е процентът сред групата на най-младите картодържатели на възраст между 18 и 24 – 61%. В допълнение, жените (50%), в значително по-голяма степен от мъжете (41%), не знаят колко плащат за такса и лихвен процент. От друга страна повече мъже (8%), в сравнение с жените (5%), заявяват, че тази информация е била важна за тях в момента, в който картата им е била издадена, и към момента на запитването, не са сигурни за сумата.
В случай на изчезнала разплащателна карта, изключително висок процент от картодържателите (97%) биха се обърнали първо към банката издател. Повече от 3/4 от респондентите (76%) казват, че първо биха се обърнали към банков служител за съвет по отношение управлението на личните си финанси. 7% от българските картодържатели биха потърсили информация онлайн, 4% биха се обърнали към финансов консултант, 2% - към семейството си или роднина, и 2% - към приятелите си. Най-възрастните картдържатели в значителна степен по-често от по-младите, не знаят към кого да се обърнат за финансов съвет. Процентът на жените, които биха се обърнали към служител на банката за финансов съвет е 81 %, значително по-висок, отколкото при мъжете – 71 %. От друга страна, процентът на мъжете които биха потърсили информация онлайн, или биха поискали финансов съвет е значително по-висок, от този на жените.