Българските марки се завръщат

Ива Стойкова
Спомняте ли си дъвка „Идеал”? Днес я няма на пазара....но тя ще се появи отново в края на февруари и ще заживее втори живот. Това съобщи за български медии Ванцислав Пейчев, управител на новия производител – бонбонена фабрика «Алпи» от Асеновград. Картинки със 100-те национални исторически обекта ще има във всяка от новите дъвки “Идеал”. Този път те ще са меки и ще стават за балони. Искаме не само да събудим носталгията у българина, но и дъвката наистина да е символ на родното производство, казва Ванцислав Пейчев. Дъвките ще струват между 7 и 10 стотинки на дребно, което запазва цената им от преди години.
Завръщането на „Идеал” е поредният продукт от времето на социализма, който търси реабилитация на пазара и оценката на потребителите.

22 години след промените десетки български марки се изгубиха безвъзвратно, но не по-малко от тях са все още по рафтовете и се радват на добър прием от хората. Влезте, в която и да е голяма търговска верига и ще видите лютеница "Хоро", пастет "Апетит", сирене "Крема", русенско варено, лимонови резенки, локум "обикновен" (с розоберачки), вафли "Морени", бонбони "Таралежки" и "Троен лешник", бисквити "Еверест" и "Златна есен", шоколадите LZ и "Кума Лиса".
Как бяха запазени тези продукти от компаниите?
100 годишните „Захарни заводи” АД е компания, която успя да съхрани доста от славните си продукти – техни са лимонови резенки, локумът с розоберачката, бонбоните Карамел Му, лукчетата и още много други сладки продукти, които не са преставали да бъдат част от кулинарната ни история, а и бъдеще.
Тези и много други марки извоюваха името си във времена без конкуренция на родния пазар. Днес, когато тя е факт, български и чужди предприемачи използват популярността им, за да наложат нови поизлъскани брандове със същото име. Или водят люти битки. Такъв е случаят, например, с бисквитите „Златна есен”. По щандовете могат да се срещнат различни опаковки на различни производители, но всичките претендиращи да са притежатели на името, което продава заради спомените. Самите бисквити се произвеждат от 1982 г. под шапката на СО "Българска захар". След промените, когато фабриките заживяват свой живот, за оригинален производител претендират едновременно "Българска захар 2002" АД, Долна Митрополия и "Ломска захар". Резултатът е кутии, върху които пише „Оригинал”. КЗК отсъди през 2006 г. в полза на „Българска захар 2002”, а конкурентът беше глобен. Опитите да се използва разпознаваемостта на бисквитите обаче не спират и днес. Лом отговаря на удара и днес в промоционални брошури на вериги магазини можете да срещнете името „Златен сезон”.
Любимият детски шоколад на днешните възрастни „Кума Лиса” също живее нов живот. Производителят обаче е българското подразделение на Нестле. Компанията умело разпространява шоколада под слогана „Нашето детство”. Производствената база пък е също толкова култовият завод „Малчика” в София. А съживяването на легендата „Кума Лиса” е търсен ефект и емоционален флирт с потребителите. Същото се отнася и за легендарния шоколад „LZ” Подобен ход направиха Крафт Фуудс, които купиха шоколадовата фабрика в Своге през 1993 г., и правят познатия десерт „Република”.
Част от по-новата ни история са бисквитите „Еверест”, създадени през 1986 г., две години след като първият българин покорява едноименния връх. Произвежда ги „Победа” Бургас. Техни са още бисквитите „Закуска” и „Чаени”, бонбоните „Черноморец”. Компанията е основана през 1929 г.
Не всички опити за облягане на стара слава обаче са успешни. Такъв е случаят с шоколад „Крава”. Финият млечен шоколад се смяташе за луксозен, а сдобиването с него - за истински празник. Не е чудно, че много басове, особено детски, бяха със залог шоколад „Крава”. А и цената за онези времена е впечатляваща- цели 1,30 лв. Иначе, производител е бил НПК „Република” Своге. В наши дни опит за нов шоколад със същото име прави фирма „Анимекс-98”. Но продуктът не е приет от потребителите.
Българските марки от времето на социализма, които още срещаме, далеч не се изчерпват с изброените примери. Фактът е, че те не постигат феноменални печалби, може би означава, че сантиментът не е най-доброто и единствено средство за продаване. Тази задача е особено трудна предвид изобилието от продукти и брандове. Но въпреки това те са част от потребителката кошница на българина. Това, което може да ги направи още по-популярни обаче е по-високото качество, което трябва да се търси и постигне. Така че и осъвременените „Кума Лиса” или „Детска закуска” да са не просто спомен на днешните деца след години, а любимо лакомство на техните деца. Цел, напълно възможна и постижима от българските стари млади брандове..
 Снимка: Facebook