Българските селяни – най -щастливи

Колко се радвате на живота? Това е въпрос, на който хората, които живеят на село, са отговорили по следния начин в проучване за българското село.

Какво още трябва да се знае за българите, които живеят на село?
Данните (от НСИ), с които разполага проучването за миграционните процеси от селото към града, са доста ограничени, но въпреки това чертаят една интересна картина. Оказва се, че до средата на 80-те година на миналия век има ясно изразена тенденция на миграция на селско население към градовете – средно годишно това са около 30 000 човека, които напускат селата, за да отидат в градове. Обратният процес (от града към селото) също съществува, но той е в пъти по-слаб (средно годишно около 10 000 човека). Но какво става през следващите периоди, за които има данни?
Между 1986 и 1992 година нещата се изравняват – средно годишно около 10 000 човека се местят от селото в града, и още толкова – в обратна посока. През 1993-2001 година нещата вече се обръщат – средно годишно около 8 000 човека напускат селата. За сметка на това, между 12 000 и 13 000 правят точно обратното – мигрират към селата. По-новите данни показват твърде неустойчиво движение на градското население към селото – има години, в които над 45 000 човека напускат градовете и отиват на село, но има и такива, в които на подобна стъпка се решават едва около 20 000 човека. За сметка на това, миграцията от селото към града показва значително по-голяма устойчивост – през наблюдавания период (с изключение на 2001 година) по около 30 000 човека напускат селата, за да се пренесат в градовете. Като цяло, напускащите градовете в посока село са значително повече отколкото тези, движещи се в обратна посока. Това означава, че миграцията не само не е фактор (дори и да е бил до 70-те години на миналия век), който способства за намаляване на селското население, а напротив – би трябвало (според данните на НСИ) да способства за неговото увеличаване.