Българските следи в Крайова

КОРЕСПОНДЕНТ НА БТА В БУКУРЕЩ МАРТИНА ГАНЧЕВА

Огромни графити и бронзови статуи в стил бел епок. Закачливи рисунки по електрическите табла. Стари картички и снимки с надпис “Крайова от друго време”. Така ме посреща седмият по големина град в Румъния - истинска галерия на открито. 

Местните легенди разказват, че тук живеят 1000 милионери. Местните медии твърдят, че в Крайова е един от най-старите театри в страната. Местните власти се хвалят с най-големия естествен парк в Източна Европа (90 хектара) и с едни от най-красивите и посещавани Коледни и Великденски фестивали в Европа. Последното вече е добре известно на българите. 

Българските следи не са във визитната картичка на това скрито бижу на Южна Румъния. Откривам ги в университета в Крайова, където в Департамента по романски и класически езици към Филологическия факултет се изучават български език и култура. Командирован лектор от Министерството на образованието и науката на Република България е наша сънародничка - д-р Мирослава Вътова. Силно българско присъствие има и във Филхармония “Олтения", където работят трима наши сънародници - Мария Попова, Даниела Статкова и Лъчезар Павлов. 

Българска следа има и на входа на Колежа “Карол Първи” в Крайова, където е окачена паметна плоча на доктор Петър Берон - авторът на “Рибния буквар”. Дейността му е тясно свързана с румънския град, особено между 1832-1839 г., когато е бил лекар тук. Къщата, в която някога живеел, първоначално била превърната в кметство, а днес е част от комплекса от сгради, в които функционира колежа.

На друга емблематична сграда откривам друга българска следа. За нея говори плоча, поставена пред двореца Жан Михаил, където днес се помещава Музеят на изкуствата. От нея научавам, че именно тук на 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба между Царство България и Кралство Румъния - договор, с който Южна Добруджа е върната на страната ни. И  пак тук, през септември 1944 г. е подписано споразумение за примирие между България и Националния комитет за освобождение на Югославия. 

Дворецът е построен между 1898 и 1907 г. от известния френски архитект Пол Готро за един от най-богатите хора в страната - Константин Михаил, земевладелец и политик, така че да отговаря на неговото богатство и социален статус. И днес посетителите затаяват дъх, докато изкачват стълбището от карарски мрамор, облягат се на колоните в йонийски стил или снимат полилеите от Мурано и Венеция и стените с коприна от Лион.

Впечатляват се и от творбите на най-известния румънски скулптор Константин Брънкуш, изложени тук. Предимно от ранния му творчески период, когато посещавал Училището за изкуства и занаяти в Крайова. Постоянната експозиция включва още колекция с европейско изкуство - произведения от нидерландската, фламандската, италианската и френската школа и колекцията с румънско изкуство - икони, картини, арт инсталации.

Като истинско произведение на изкуството е и сградата на хотел и ресторант "Minerva". Построена в мавритански стил и завършена през 1902 г., някога тя приютявала важни световни лидери като Шарл дьо Гол и Никита Хрушчов. На концертната й сцена свирели най-ценените цигулари на времето. Мнозина я описвали като истинска цитадела на културата, където политици, но и хора на изкуството крояли планове и раждали идеи.