Българските фабрики през 30-те години

В периода на 20-те и 30-те година на миналия век най-развит отрасъл в индустрията е хранително-вкусовият. Той притежава близо половината от предприятията, 40 % от вложения капитал и почти половината от цялото производство на насърчаваната индустрия в страната. Най-голям е броя на мелничарските предприятия 657, след нея се нареждат захарната, пововарната, спиртоварната и др. Тютюневата промишленост, която преди войната е на едно от последните места, през 30-те години вече съставлява 21,1% от производството на страната. В този клон са най-много заетите наемни работници. Дори текстилната промишленост отстъпва по обем на преработката на тютюн. По-нататък се нареждат минната индустрия, обработката на кожи и кожени изделия, металната и керамичната индустрия.
През 1928 г. правителството на Андрей Ляпчев отново продължава за десетгодишен срок действието на Закона за насърчаване на местната индустрия. Запазени са по-голяма част от облагите, гарантиращи развитието на покровителстваните предприятия безмитен внос на машини и суровини.
До 1929 г. промишленото производство в България нараства с 88% спрямо 1923 г., което показва средногодишен темп от 11 %. Промяна в структурата на производсто обаче няма. Първостепенно място продължава да заема хранително-вкусовата промишленост, следвана от тютюнопреработващата и текстилната. Делът на тежката промишленост през 1929 г. продължава да бъде нисък 17 % от общото производство.