Българските фермери: Възход & Фалит

Под Балкана, Ива Стойкова, специален пратеник на EconomyNews.bg и Region.bg

Необикновена история се крие в малка подбалканска ферма. Доят биволици с германска инсталация. Какво е необичайното тук? Първо, биволите са изключително плашливи и чувствителни животни и не е разпространена практика да се използват доилни машини за млякото им, което на всичкото отгоре не е и толкова много. Второ, самата система е закупена от ферма в Германия със съдба като на филм. Наследникът на стария потомствен фермер решава, че ще запази фермата, но няма да се занимава с отглеждането на животни. По случайност, в тази ферма някога е стажувал българин, който днес е пряко „отговорен” за подпомагането на български животновъди, и научавайки за разпродажбата на оборудването, прави всичко възможно то да дойде в България. И така доилната зала се озовава в карловското село Васил Левски, във фермата на Кулови. 

150 биволи от породата Българска Мурра, 500 каракачански овце, 200 крави - млеко и месодайни, 250 кози, които предстои да бъдат сертифицирани като Бяла Българска порода и около 25 коня. Това са обитателите на фермата, която се управлява от семейството на Никола и Таня Кулови, плюс седмина работници. В допълнение те се грижат за 330 хектара ливади, обработваема земя за фуражи и пасища, включително в Национален парк Централен Балкан.

Откога се занимават с това? Никола Кулов чистосърдечно отговаря: „Откакто съм се родил. Аз съм потомствен каракачанин”.

Иначе ферма „Под Балкана” се развива в този мащаб от 2000 г. От една година в селото работи Демонстрационен център за редки породи, открит с финансовата подкрепа на българо-швейцарския проект "За Балкана и хората". Там се намира и мини-мандрата на Кулови с капацитет 300 литра на ден от добитото в стопанството им мляко. Всеки е добре дошъл да види как се прави биволско, овче и козе сирене и кисело мляко. Общата стойност на инвестицията за обекта за преработка на мляко възлиза на 52 хил. лв., осигурени по линия на Българо-швейцарската програма за сътрудничество, а доилната зала с оборудването и строежа на сградата, струват около 80 хил. лв. - собствени средства и кредити. 

Инвестицията определено си заслужава, защото приходите от готова продукция чувствително превишават тези от продажбата на суровина. „Приблизително около 50 процента сме по-добре финансово, след като започнахме да преработваме част от продукцията си", призна Никола Кулов по време на деня на отворените врати в неговата ферма.

Според изчисленията на Фондация "Биоселена" за една стопанска година след заработването на минимандрата и директните продажби на овче и биволско кисело мляко и сирене общият приход е 72 141 лева. От тях разходите за преработка възлизат на 30 996 лева, което означава, че нетният приход на мини мандрата на Кулови е 41 145 лева. Освен това семейната ферма е продала и малко количество сурово мляко, което прави общият приход от сурово мляко и млечни продукти в размер на 55541,81 лв. Предполагаемият приход от продажбата само на сурово мляко на изкупвач се изчислява на 40 608 лв. Обобщено, ефектът от преработката на млякото и директната продажба е почти 15 хил. лв. или +37%.

Плановете на семейството са да разширят производството си и с месни продукти. Те настояват и за облекчаване режима на Наредба 26, по която са регистрирани, но която им дава право да продават само в своята и една съседна административна област. Популярността на ферма „Под Балкана” обаче вече се е разнесла, защото хората се отклоняват от магистрала „Тракия”, за да си купят техни продукти от малкия магазин към мандрата и демонстрационен център. Особено събота и неделя идват много хора, признават Кулови. Селото е на петдесетина километра от Пловдив и на около 130 км от София. Вече се говори за млечен туризъм... Представете си какво означава това за наброяващото около 1600 жители село.

А какво става в Добродан...

В пъти по-малобройно е троянското село Добродан, където не по-малко чудновати неща се случват. Във фермата на Данчеви правят топла вода и електричество от мляко. Уникалната разработка на български инженери от Тракийския университет в Стара Загора представлява 3- модулна система, съчетаваща в себе си модул за извличане на топлината от издоеното мляко, слънчева топлинна инсталация и отоплителна инсталация с пелетен котел. Общата инвестиция е 22 хил. лв., от които 6 хил. собствени средства на семейството Росица и Иван Данчеви, а останалите са осигурени по норвежкия финансов механизъм. Инвестицията е оправдана и за това говорят цифрите, изчислени отново от експертите от „Биоселена”, които подпомагат и тази ферма. 2733 лв. на година са заплащали семейство Данчеви за електричество преди въвеждането на ВЕИ-инсталацията. В момента разходите им са сведени до 790 лв. годишно, като това е цената на пелетите. С други думи, икономическият ефект е в размер на 1943 лв.

Освен по-ниските разходи, същественото е подобрената хигиена. Това важи и за фермата в с. Васил Левски. С въвеждането в експлоатация на доилната зала, трудът и времето за получаване на качествено и чисто сурово мляко се съкращават чувствително, а крайният продукт е отличен, включително и според агенцията по храните.

Още една обща черта има между двете ферми. Иван Данчев от с. Добродан също от невръстно дете се занимава с животновъдство, както са правили и предците му. Прави го със сърце, както и колегата му от карловското село Никола Кулов.

И двамата има от какво да се оплачат. Трудът е тежък и непрекъснат. Субсидирането винаги е малко. Но пък имат планове за развитие. Данчеви от Добродан вече не продават само суровина, а отскоро присъстват на един от фермерските пазари в София. По същия начин в столицата продават продукцията си и Кулови.

Вече затворената ферма "Елата"

На друг фермерски пазар след куп перипетии присъстваше и една вече несъществуваща ферма от Софийско. Семейството на Веселина Мутафчийска и Росен Михайлов изгради от нищото еко-ферма „Елата” в едноименната местност в Плана планина. И тук има чудновата история. Семейството дълги години живее в Холандия, но решава да се завърне в България и да развива биоземеделие, биоразнообразие, запазване на редки местни породи животни. Те отглеждаха каракачански коне и овце и родопски крави. Техните проблеми бяха свързани с тежката бюрокрация и съответно недопускането им до субсидии. Прословутата Наредба 26 за директните доставки също бе препъни камък. След като най-сетне тя стана малко по-гъвкава и продуктите от фермата получиха достъп поне до фермерски пазар в София, Веселина и Росен се отказаха и продадоха всичко. Изморени! А идеите им за развитие определено бяха оригинални, както и продуктите им – вкусни.

Пишейки отново за тези хора и техните стопанства, се питам защо едни успяват, а други не издържаха. При всички има желание и безстрашие от усиления труд. Дали е въпрос на късмет – да получиш точната подкрепа в точния момент? Или е генетичен код – днешните т.нар. фермери са потомци на онези сурови хора, които векове са отглеждали животни в най-обикновени кошари и в студ и пек са били неотлъчно до стадото, осигурявало прехраната им.