Българските фирми - най-нередовни платци

След отчетеното през 2015 г. подобряване в навиците на плащане в Европа,

тази година редовността им отново се влошава. Навременните плащания през

2016 г. са средно 77%, при 78% година по-рано. Това показват данните от

ежегодното проучване на EOS „Навици на плащане в Европа“ 2016, което се

провежда съвместно с института за пазарни проучвания TNS Infratest и обхваща

14 европейски държави. България е в унисон с тази тенденция – едва 72% от

фактурите се погасяват в уговорения срок, докато година по-рано редовни бяха

74% от плащанията.

Друг показател, следващ европейския тренд, е отпусканият срок за отложено

плащане – българските компании вече дават средно 36 дни на клиентите си за

плащане на фактурите, с 3 дни повече в сравнение с 2015 г. В Европа този срок

се удължава с 2 дни – от 34 на 36, а в Източна Европа – от 36 на 38 дни.

Навици на плащане на бизнеса

Българските бизнес клиенти са най-нередовните платци в Европа – едва 70% от

фактурите се плащат в срок (при 73% средно за Източна Европа и 76% за цяла

Европа). Забавата, с която фирмите се разплащат у нас, също е значителна – 28

дни след падежа на фактурата, като единствено в Гърция отчитат един ден

повече. През 2016 г. компаниите в България удължават даваните срокове за

отложено плащане на своите бизнес клиенти от 38 през 2015 г. на 41 дни, като

това резултира и в ръст при забавените и отписани вземания – от 28% на 30%.

Сред водещите причини за просрочие при бизнес клиентите в България

продължават да бъдат временните ликвидни затруднения (посочвани при 48% от

анкетираните) и забавените плащания от собствени клиенти (при 40% от

респондентите). Значително нарастване се отчита при използването на

търговски кредит като причина за просрочия (от 25 на 35%). „Отчитаме тревожен

ръст при компании, които дават на клиентите си т.нар. „търговски кредит“ при

продажби – много дълги срокове за плащане, което води до недостиг на

ликвидност и повече просрочия по веригата на междуфирмените вземания“ –

коментира Райна Миткова, управител на ЕОС в България.

Данните по сектори в България показват съществени разлики. Подобрение при

бизнес клиентите се отчита единствено в сферата на търговията – 27%

просрочени и отписани вземания при 28% година по-рано. В същото време

секторите услуги и промишленост отбелязват влошаване – съответно с 30% в

сектора на услугите при 27% година по-рано и 32% при промишлеността спрямо

30% през 2015 г. При компаниите от последния сектор има и най-голямо

нарастване на периода на просрочие – с цяла седмица спрямо 2015 г.,

достигайки 27 дни.

„При секторния анализ забелязваме други причинно-следствени връзки –

положителните резултати за сферата на търговията отдаваме на това, че тези

компании през последните години най-често използват външен партньор за

управлението на вземанията си – над половината от тях си сътрудничат с

външни специалисти (52%), удвоявайки показателите от 2014 година, когато са

били 26%“ – обяснява Райна Миткова. В същото време в сферата на услугите

малко над една трета от фирмите (35%) прибягват до съдействието на външен

специалист, което е с 5% по-малко спрямо предходната година, а в

промишлеността са 42% – отново намаляващи с процент спрямо 2015 г.

Партньорство с външен доставчик на услуги (в %)

Навици на плащане на гражданите

При гражданите се наблюдава по-умерен спад на навременните плащания до

77% при 78% през 2015 г. За сметка на това обаче при компаниите, работещи с

граждани, се забелязва по-сериозно нарастване на вземанията, които фирмите

отписват – от 3 на 5%. Основна причина за просрочие при гражданите е

временната липса на парични средства (35%), показваща ръст от 6% спрямо

2015 г. Следват я безработицата и общата икономическа ситуация, споменавани

от 30% от анкетираните. Безработицата е топ причина за неплащане в Източна

Европа (49%), следвана от свръхзадлъжнялостта (35%), като този показател в

България е двойно по-нисък (18%).

Основните негативни последици за бизнеса в България, причинени от забавени

плащания, са намалените печалби (40%), следвани от липса на ликвидност

(38%) и по-високи разходи за лихви (27%), като тези изводи следват тенденцията

в Източна Европа. В същото време, водещи предизвикателства пред компаниите

остават подобряването на навиците на плащане на клиентите (31%),

постоянството при спазването на сроковете за плащане (24%) и проверката на

кредитоспособността на клиентите (24%). „Добро решение за справяне с тези

предизвикателства може да бъде партньорството с външен специалист по

управление на вземания. Анкетираните посочват, че особено много ценят

експертния опит, който подобни компании споделят. В същото време,

аутсорсингът на тази странична дейност помага на фирмите да се съсредоточат

и развиват основния си бизнес“, твърди още Миткова.