Българските фирми трудно подготвят работещи проекти

Българските компании не могат да се отърсят от мисленето
си на подизпълнител, те имат проблеми с това как да направят
изцяло нов продукт, коментираха за БТА водещи експерти в
областта на проектното консултиране на средства от ЕС. Според
тях нашите фирми може да са конкурентни в креативни и
сравнително нишови неща. Понякога и една странна идея може да
покрие нишов пазар и компанията да стане глобален лидер, смятат
експертите.
Каква е равносметката за българските фирми след края на
първия за България програмен период по оперативните програми на
ЕС и в очакване на откриване на новите схеми за кандидатстване
за бизнеса - успяха ли да се възползват от европейското
финансиране и има ли в момента възможности за осигуряване на
финансиране - на тези и още въпроси БТА потърси от водещи
специалисти.
На българския пазар в момента не липсват възможности
за финансиране - както банково, така и по различни финансови
инструменти на ЕС, проблемът е, че българските фирми много
трудно правят и защитават работещи бизнес проекти, коментира
пред БТА Николай Ангов, бизнес консултант и основател на Центъра
за предприемачество и иновации към Техническия университет.
Има два основни вида финансиране - дългово, когато
поемаш кредит срещу определена лихва и знаеш точно колко ще ти
струва това, и дялово, когато инвеститор придобива дял от
бизнеса ти срещу определена сума пари и в този случай не можем
да кажем колко ще струва това, защото не знаем каква ще е цената
на дела от фирмата ни след определен период, поясни Ангов.
Компаниите, които искат да се развиват бързо, е
логично да пристъпят към финансови инструменти, предоставящи
дялово финансиране, докато компаниите, които търсят по-умерен
растеж и които искат да финансират моментно дейността си, е
по-добре да се обърнат към банките, отбеляза той. Фирмите, които
търсят дългово финансиране, не предоставят срещу това никакво
обезпечение, освен бизнеса си. Обикновено това са дружества с
ограничена отговорност, а цената, която се плаща за финансовия
ресурс, е определеният дял във фирмата.
За да се спечели подобен вид финансиране обаче
е много важно инвеститорът да се впечатли със самата бизнес идея
и с възможността от нея да се спечели в кратки срокове, посочи
Ангов. Целта на всеки инвеститор е след определен период от
време да може да продаде дела си с възможно най-голяма печалба.
Това означава, че една стартираща компания, която получи дългово
финансиране, трябва да може в кратък срок да възвърне
инвестицията си и да получи висока добавена стойност, обясни
Ангов.
Европейският инвестиционен фонд подкрепя подобни
проекти. Най-известната, управлявана от него програма в
България, чийто финансов ресурс идва по линия на ОП
"Конкурентоспособност", е програмата "Джереми". Тя е уникална за
целия ЕС, защото единствено в нея се покрива целия жизнен цикъл
на една компания - има финансиране за стартиращи бизнеси от
ниво идея до всякакви заеми за по-късно развитие на фирмите,
посочи Ангов. Европейският инвестиционен фонд сключва договори с
фондове, банки и други финансови институции, които от своя
страна предоставят финансиране на фирмите.
Жизненият цикъл на "Джереми" е същият като и на
ОП "Конкурентоспособност", но докато новата програма "Иновации
и конкурентоспособност" все още се одобрява от Брюксел, то по
линия на "Джереми" във финансовите институции все още има
средства, по които фирмите могат да кандидатстват. Има
финансиране чрез споделяне на риска с банковите институции,
както и предоставяне на гаранции, покриващи загуби по портфейл
от заеми и така редица български банки, които имат договори с
"Джереми" предоставят нисколихвени кредити за фирмите. Финансови
инструменти за растящ бизнес предоставя и програмата Risk
Sharing Instrument на ЕИФ, която също има сключени договори с
български банки.
"Джереми" предоставя и дялово финансиране за
стартиращ бизнес основно чрез два фонда - eleven и LaunchHUB,
както и за фирми с висок потенциал на растеж чрез фонда Neveq
Capital.

Понякога и странна идея може да покрие нишов пазар
и да направи компанията глобален лидер

България не е пазар, който поставя тенденции на
световно ниво, ето защо българските фирми може да са конкурентни
в неща, които са креативни и сравнително нишови, коментира
Николай Ангов. Понякога и една странна идея може да покрие нишов
пазар и компанията да стане глобален лидер. Като успешен пример
винаги в последните години се дава фирмата, която стана
световен лидер в производството на стени за катерене или пък
българска фирма - лидер в производството на операционни
усилватели - тоест все неща, които са специфични, обобщи Ангов.
Нереалистично е да очакваме, че може да се
осъществи успешен проект като създаване на нова социална мрежа
например, защото най-малкото нямаме критична маса потребители на
подобен продукт, добави експертът.

Българските компании не могат да се отърсят
от мисленето си на подизпълнител

Българските компании обаче не могат да се отърсят
от мисленето си на подизпълнители, те имат проблеми с това как
да направят изцяло нов продукт, открои като основен проблем пред
представянето на добри проекти Ангов. По думите му много често
българските фирми предлагат нещо, което работи добре и което е
евтино, но не могат да го представят добре на пазара.
Има много голям проблем с говоренето на
английски, в доста български компании грамотността за съжаление
е ниска, което възпира голяма част от тези компании да
кандидатстват и да се възползват от възможностите на финансовите
инструменти, особено при тези, за които се кандидатства
директно към ЕК, отбеляза експертът. Българският бизнес трябва
да разбере, че клиентът не е длъжен да купува продукта му и да
се постарае да го привлече с грижа и внимание, подчерта Ангов.

Според Теодора Иванова-Вълева, експерт по
европроекти към Институт "Отворено общество", българските фирми
са получили значително финансиране през програмния период
2007-2013 особено по линия на схемите за технологична
модернизация и енергийна ефективност в предприятията. Официални
данни все още няма, защото проекти продължават да се изпълняват.
Друг е въпросът доколко тези средства са изразходвани
целесъобразно, защото е всеизвестен факт, че проекти се пишат на
парче, за да се усвоят средствата, а не толкова с ясна визия за
развитието на дадения бизнес, коментира експертът.
През новия програмен период 2014-2020 ще има нова
оперативна програма "Наука и иновации", чиято основна цел е да
свърже науката с бизнеса, вече е изготвена индикативна рамка по
програмата и амбицията й е в края на 2015 г. да бъдат пуснати
първите проектни схеми за кандидатстване, коментира Вълева.
По останалите оперативни програми, които ще
заместят досегашните и ще предоставят финансов ресурс на бизнеса
все още не е ясна окончателната рамка и дали проекти ще могат
да стартират през тази година. В публичното пространство има
идеи да се пуснат предварително схеми, които да бъдат
финансирани от държавата, за да не остане 2015 г. нулева за
проекти, но дали това ще се случи не е ясно, коментира
експертът.
Договарянето на новите програми по линия на
Европейското икономическо пространство и Норвежкия механизъм пък
са още в много начален стадий - на ниво страни-донорки и ЕС,
каза Иванова-Вълева. Затова пък има програми, които се
управляват пряко от ЕК и по които отдавна има отворени схеми за
кандидатстване. Специфичното при тях е, че са насочени към
определени сектори - Life Plus е насочена към екология и климат,
Еразъм Плюс - към образование и заетост, програма COSME - към
малки и средни предприятия.
Кандидатстването за проекти по тях в рамките на новия
програмен период 2015 -2020 г. вече стартира и има значителен
финансов ресурс, който тези програми предлагат, но в по-голямата
си част те са транснационални - тоест трябва да има партньори
от поне две страни за всеки проект и това малко затруднява
българските бенефициенти, каза Иванова-Вълева. От една страна
фирмите и организациите, които кандидатстват, трябва да намерят
подходящ партньор, от друга страна са в пряка конкуренция с
проекти от всички останали страни-членки.
Интерес сред българските фирми е предизвикала
програмата HORIZON 2020, която е стартирала през 2014 г. и е
имало вече две сесии на кандидатстване, разказа пред БТА
Елеонора Карнаса, ръководител на "Европейски иновационен и
информационен център" в БТПП. Програмата се управлява директно
от ЕК и е уникална, защото единствена за момента предлага
финансиране до 70 процента и то само за едно единствено
предприятие, без да се налага да се търси и създава консорциум
от фирми с международно участие, посочи Карнаса.
Програмата е създадена за изключително
иновативни продукти като даден проект може да се развие от фаза
концепция и икономическа оценка през изпитателна фаза, до
комерсиализация и пускане на пазара. За съжаление на първите две
сесии нито една българска фирма не бе допусната от общо
кандидатствали около 60 фирми за първа фаза и 30 фирми за втора
фаза, посочи Карнаса. Тя добави, че успеваемостта и сред
европейските фирми е между 6 и 10 процента. Предстои обаче да
има нови сесии и програмата тепърва да се развива, така че
възможностите за българските фирми са налице, добави експертът.