Българските храни 2007 - 2015

Приемането на България в ЕС постави производителите на храни в напълно нова ситуация. Почти неограничените, спрямо българските мащаби, възможности на единния пазар дойдоха заедно с повишаване на регулаторните изисквания и конкуренция от високоефективни европейски производители. За да отговорят на тези предизвикателства и да оцелеят на пазара, родните преработватели трябваше да направят значителни инвестиции за кратък период от време. Тези разходи понижиха тяхната ценова еластичност и ограничиха възможността им да използват активно цената като конкурентно предимство. Към предизвикателствата скоро се добави и икономическата криза, която стагнира и вътрешното, и външното търсене.

Как изглежда ситуацията десет години по-късно?

-Продукцията на хранително-вкусовата промишленост (включително напитки и тютюневи изделия) в България през 2014 г. възлиза на близо 5 млрд. евро или 5,3% от цялото производство в икономиката.

Създадената добавена стойност в хранителната индустрия е 1,3 млрд. евро (3,5% от общата).

В същото време в сектора са заети около 111 хиляди души – 3,2% от общата заетост.

И трите показателя определят по-съществената роля на сектора в българската икономика, спрямо тази в ЕС 28.

- Повечето от направените инвестиции са изплатени или близо до изплащане, което дава свобода на преработвателите да планират бъдещето си развитие или да предложат по-конкурентни цени. Инвестициите в материални активи нарастват с над 10% годишно през 2013 и 2014 г. За това спомагат и по-високите от средните за ЕС излишъци, които компаниите успяват да генерират от оперативната си дейност.

- Разходите за единица персонал нарастват драстично след 2007 година, което провокира компаниите да инвестират в по-автоматизирани производства и да съкращават броя на заетите.

- По-ясна става тенденцията веригите на доставки да се съкращават. Все повече производители на селскостопанска продукция започват и преработка, а някои от тях продават и директно на крайните потребители. За нарастване на интереса във фермерите към преработката спомагат възможностите за финансиране по ПРСР, както и нестабилността в цените на някои селскостопански суровини.

- В същото време зле насочена публична подкрепа стимулира създаването на понякога излишни производствени мощности. Тези мощности са покривали на хартия изискванията на мярката за преработка в ПРСР, но не са били достатъчно добре подплатени откъм бизнес логика и суровинна обезпеченост, поради което са използвали нищожна част от  капацитета си. Тези наблюдения се потвърждават и от пазарни играчи в сектора, които са косвени бенефициенти - сдобили са се с почти нови активи на цени под пазарните след изтичане на мониторинговия период.

- Преструктурирането в селското стопанство след 2007 г. доведе до недостиг на редица суровини за преработка. През последните години този дисбаланс постепенно се преодолява. От една страна, някои преработватели започнаха или развиха собствено производство на растителна и животинска продукция. От друга – в някои направления фермерите също стабилизираха производството.

- Броят на био преработвателите се удвои за четири години, достигайки 132 през 2015 г. В по-голяма степен това отново се дължи на критериите за оценка на проекти по ПРСР, докато вътрешния пазар за био храни остава силно ограничен, въпреки положителното си развитие. В същото време има редица успешни примери за компании, които вече имат утвърдено име не само сред българските потребители, но и изнасят активно.

- Българският пазар за храни продължава да е изключително чувствителен към цената. Разходите за храни и напитки на член от домакинството са най-ниските в ЕС – средно около 700 евро годишно. В същото време те заемат много висок дял в общите потребителски разходи на домакинствата – близо 19%.

- В същото време, средните доходи трайно нарастват, което в комбинация с развитието на туризма и ресторантьорството постепенно създава ниша за висококачествени и бутикови храни (включително био).

- Все по-активна става и външната търговия с храни. България е част от един от най-развитите и платежоспособни пазари – ЕС. Близостта с развиващи се пазари в Азия, Близкия Изток и Африка предоставя нови възможности за преработвателите. / източник: ИнтелиАгро

В материала са използвани данни от Евростат, НСИ и МЗХ.