Българският бизнес не вярва на себе си

Липсата на доверие и неразбирането на ползата от съвместните действия пречат на българските предприемачи да развиват своя бизнес. Това е изводът на участниците в кръгла маса за синергията и конкурентоспособността на българските предприятия в европейски контекст, която се проведе в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив. На нея бе представено и проучване на българския бизнес по проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания”.
Изследването е национално и обхваща 547 фирми, което е около 20% от всички частни предприятия в България, обясни проф. д-р Желка Генова, преподавател в Европейския колеж, организатор и съавтор на изследването. Данните за него са събрани чрез метода на т. нар. полустандартно интервю с висш ръководен персонал – собственици и мениджъри, добави тя.
Според проф. Генова целта на проекта е да се провери какво пречи на малките предприятия да бъдат конкурентноспособни на пазара. Статистиката показва, че в България такива са 97% от регистрираните фирми, като 87 на сто от тях са с персонал до 9 души, а останалите – до 49, стана ясно на кръглата маса. Поединично всяка една от тях изпитва затруднения да организира маркетингови проучвания, да работи със собствени производствени мощности и да наема квалифициран персонал. Едновременно с това служителите на малките фирми масово нямат корпоративна култура.
Три са основните проблеми на проучените предприятия – структуриране на бизнеса, икономическата криза и неразбирането на понятието „синергия”, както и на ползата от него за повишаване на ефективността и печалбата, посочи проф. Желка Генова.
За наличие на ефект на синергизъм говорим тогава, когато резултатът от съвместната работа е по-голям от постигнатия от съставните части. Най-често това може да се обясни с намаляване себестойността на произвежданата продукция при увеличаване на обемите на производство, което води до по-големи печалби, подчерта доц. д-р Радка Илева от Института за икономически изследвания на БАН. И посъветва бизнеса да се възползва от най-често практикуваните синергийни инструменти – общи канали за дистрибуция, складови помещения и стратегии за маркетинг и реклама за стимулиране на продажбите.

За реализиране на инвестиционен синергизъм пък е препоръчително да има съвместно производство, използване на общо оборудване, суровини и материали, както и пренасяне на научни изследвания и технически нововъведения от един продукт на друг. Проблем пред конкурентноспособността на българските фирми е и непознаването на понятието „клъстър”, подчерта Георги Георгиев, главен асистент във Факултета по икономически и социални науки в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Според него едва 7% от регистрираните компании, предимно в сферата на туризма, тежката промишленост и транспорта, разчитат и успешно прилагат клъстърния подход като част от синергийните дейности. Останалите фирми, особено в строителството и селското стопанство, нямат интерес към съвместни дейности и проекти.
Догодина, в рамките на следващия етап от проекта: „Синергия и конкурентоспособност на българските предприятия в европейски контекст”, ще бъдат проучени конкретни примери на сътрудничество, неизползвани възможности и стратегии за успешен бизнес. На базата на получените резултати ще изготвим предложения за разработване на национални политики за насърчаване синергизма и конкурентоспособността, каза проф. Желка Генова.
Проектът за изследване на българската икономика стартира през януари миналата година със средства от Фонд “Научни изследвания”. Партньори по него са Европейския колеж по икономика и управление, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и Иститутът за икономически изследвания на БАН.