Българският бизнес – нищо лично

Кармелита Денева *

Броени дни след атентатите в Ню Йорк, които унищожиха Кулите близнаци, пътувах от Париж за София. Полетът бе на авиокомпания Балкан, в седем часа сутринта. Изненадах се, че пред мен е седнал прочутият вече Васил Божков, собственик на Нове холдинг, придружен от скромна на вид жена. Пиеше като мен нес кафе в платмасова чаша и очевидно бе станал в пет призори, за да стигне в този час до летището.Замислих се за легендите, циркулиращи около българските предприемачи. Защо човек, който според сп. Впрост има богатството от 500 млн евро и лична флотия от Чесна и Гълфстрийм, ще пътува с Балкан? Въпросът трябваше да намери отговор. След известно време си дадох сметка, че не само той, а и много други въпроси, свързани с българския капитал и българските предприемачи, нямат отговори.
Това породи професионалния ми интерес към тази сфера. Знаех, че, за да намеря отговори, трябва да изучавам компаниите и хората, които ги управляват.
Днес, почти десетилетие по-късно, съм наясно, че българската икономика е периферна, слаборазвита и неконкурентна, а можеше да е водеща в региона, иновативна и генерираща приходи много над 26 млрд евро, какъвто е БВП годишно. Зная също така, че икономиката е продукт на хората – мениджъри или собственици.
Какви обаче са те? Доста различни като образование, характер и манталитет.
Саша Безуханова / Hewlett-Packard/ бе първият мениджър от подобен ранг, с когото правих интервю. В паметта ми не са останали конкретни данни. Запомних точността й, нейните огромни сребърни пръстени и скучните отговори. Щом днес тя заема по-висока позиция в корпорацията и ръководи бюрата в ЦИЕ очевидно сухият бизнес стил е успешният маниер за работа.
Същата суховатост владее до съвършенство може би най-успелият за крехката си възраст банкер в България Петя Димитрова, изпълнителен директор на Postbank. Тя се усмихва непрекъснато, кутията шоколадови бонбони и чашата с чай са на масата в уютния й кабинет на Царя, от чийто прозорци обаче се вижда отчайващата гледка на занемарените български къщи и балкони с пране.
Александър Грънчаров създаде и утвърди Carlsberg в България. Той закъсня за срещата ни с половин час. Не мисля, че го направи с пренебрежение към журналистите. Оказа се, че току-що роденото му бебе е толкова забавно, че било невъзможно да се откъсне от него. Но проблемите не свършиха с това. Текстът, който бе публикуван, разочаровал не защото имало неточности за компанията, а заради лична снимка, която не бяхме сложите, както се очаквало.
Георги Крумов, лицето на инвестиционния фонд Equest, се появи на уговореното дни преди това интерю с час закъснение. Не разбрах защо, но фоторепортерът на BusinessWeek България, където работех тогава, побесня и това си пролича в снимките, които му направи – на тях той беше потен, а ракурсът объркан. Впрочем както главоломно се развиваше фондът в България, по същия начин разпродаде активите си при това с не добра печалба. Не зная дали има връзка между манталитета на собствениците и съдбата на една компания, но ако има, не бих се учудила.
Трима мениджъри от новото поколение подобряват настроението ми тъй като с тях се работи бързо и лесно. Момчетата от Colliers International Асен Гаров и Иван Велков /последният мисля, че вече е на друго място/ са на ясно, че медиите никога не бива да бъдат пренебрегвани. Докато подготвях статията за пазара на имоти в България преди около три години поне два пъти се наложи да разговарям с тях по телефона допълнително. През цялото време се чудех защо се губят по линията и ги чувам лошо. Оказа се, че те са на път и ми дават цифрите от колата си. И третият от тази свежа поредица е Стефан Иванов – country-мениджър за България на Citi group. Разговарях с него след като бе прехвърлен от клон на банката в Бразилия в София. Преливаше от ентусиазъм и позитивни прогнози за развитие на българската икономика и най-важното - те се оказаха вярни, поне до есента на 2008 .
А дали намерих отговор за човека от самолета и за българския капитал?
Подреждам пъзела, а за това е нужно време и много информация.
EconomyNews.bg ще се опита да попълва липсващите части от играта с ваша помощ и съдействие. Ако не го правим, българската икономика ще остане периферна, слаборазвита и неконкурентна завинаги.

* Главен редактор и създател на EconomyNews.bg