Българският износ = $29,314 млн.

Малък, но все пак спад от 1 % връща България отново на 65-то място в света по износ на стоки за 2014 г., с 2 места по-надолу спрямо 2013 г. Българският износ, измерен в щатски долари, е $29,314 млн. Износът, измерен в щатски долари, позволява съпоставка с всички други държави и използването на статистиката и инструментите на Световната търговска организация (СТО) . Интересно е да се анализират причините и факторите за това намаление на износа.
Една от причините за отрицателните данни би могла да се търси в курса на щатския долар. Друга – колебанията в цените влияят значително върху намалението на износа на нефтени продукти и горива. Що се отнася до медта, българският износ количествено расте, но цената на метала на световните пазари пада, поради спад в търсенето в Китай, който е основният потребител. Сред водещите експортни борсови стоки голям спад на цената бележат слънчогледово семе – 10,1%, руди и концентрати от благородни метали – 11,7%, медни руди и концентрати – 28,7%, слънчогледово олио – 34,1%, рапица – 17,8%.
Сред водещите пазари по-значителен спад регистрираме в Китай – 18%, Русия – 8%, Испания – 10%, Сърбия – 8%, Украйна – 55%. Печелим пазарни позиции в Белгия – 42%, основно поради двойно увеличение износа на мед, Сингапур – 71%, където се пренасочи износът на горива от Гибралтар, Полша и Чехия с по 12 %, Алжир – 94%, поради увеличен износ на горива.
В периода 2010-2014 г. българските фирми достигат средногодишен ръст на износа от 8%. През същия период световният внос расте с 4% средногодишно. Както и досега, България е лидер в износа на някои нишови продукти. Наблюдава се обаче ръст в износа на стоки с по-висока добавена стойност като медикаменти, машини, електрически и електронни изделия, както и фармацевтични продукти. Такава трябва да бъде и по-нататъшната специализация – продуктова, с по-висока добавена стойност, а не секторна. Икономиката няма 2 или 3 водещи и структуроопределящи отрасли и не може да се очаква България да е експортен лидер в цял сектор. Изложената по-долу информация цели да покаже различна гледна точка при търсенето и обработката на данни за световната търговия.
Износ на България за 2014 и тенденции в периода 2010-2014
Както и в предишни години, водещите експортни групи стоки на България са горива и мед, следвани от електрически и електронни изделия и машини, житни растения. През последните десетина години експортният ръст при горива и мед изпреварва ръста на световния внос, увеличава се количеството, но и двете групи стоки през 2014 г. имат спад съответно с 16% за горива и 9% при медта.
Износът на електроника и електротехника през последните 5 години (2010-2014 г.) бележи средно годишен ръст 11%, докато световният внос расте с 4% за същия период, т.е. страната ни печели пазарен дял. Най-добрата година за тази група стоки е 2013 – с 25% ръст. Износът на машините и части за 5 години отбелязва среден ръст 12%, при средногодишен ръст на световния внос от 3%.
Интересно е да се отбележи силният спад при износа на зърно за 2014 г. - 22%, дължащ се основно на спад в износа на пшеница с 27% и на царевица с 23%. Има спад и на изнесените количества, и на международните цени.
Следващите групи продукти са облекла, различни от трикотажните, фармацевтични продукти трикотажни облекла, маслодайни семена, пластмасови изделия, части за автомобилната индустрия, желязо и стомана. При облеклата има известно раздвижване през 2014 г.. Ако към това се добави и ръстът от 4% за 2014 г. при трикотажните изделия, може би виждаме тенденция за съживяване на сектора.
Наблюдава се спад от 21% за 2014 г. в износа на маслодайни семена. Това се дължи преди всичко на намаляване на износа на слънчоглед с 33% за 2014 г. Причината е в спада на цената на слънчогледови семена от 631 щ.д./тон за 2013 г. на 567 щ.д./тон за 2014 г., но и на спад в количеството с 1/4.
Износът на фармацията бележи растеж – съответно 15% срещу 3% световен внос за периода 2010 -2014 г. Все пак има отстъпление в сравнение с 2013 г., когато растежът е бил 20%. Фармацевтичните продукти се изнасят за Русия, Германия, Румъния, Великобритания, Полша, като спад има в износа за Украйна, Дания и Германия.
Значително изостава износът на желязо и стомана – регистрира се не само спад от 11% през 2014, но и загуба на пазарен дял в периода 2010-2014 г. Световният внос на тази група продукти не отбелязва растеж. Затова в експортната ранглиста желязото и стоманата са изместени от много по-добре представящите се износителите на пластмасови изделия и от автомобилната промишленост. И двете групи стоки отбелязват средногодишен растеж от 8%, при световен внос съответно 5% - за пластмасови изделия и 6% - при автомобилната индустрия.
Сравнително, бедната на природни ресурси България регистрира средногодишен ръст от 42% в износа на руди, шлаки и пепели за периода 2010-2014 г. Добре се представят велосипеди, мебели. Спад имаме при износа на тютюн с 6% за 2014 г. при ръст на световния внос от 3%. Сред по-важните експортни групи спад за 2014 г. имаме при оптична и медицинска апаратура, неорганична химия, торове и някои месни продукти.
По отношение мястото ни в света, на най-предни позиции вече са следните групи стоки: олово и изделия от олово, където заемаме 13 място сред износителите (с 1 място напред от 2013); маслодайни семена – 16-то място; с две по-надолу в сравнение с 2013 г. са житните растения – 17-то място.
Прегледът включва 15 стокови групи с износ над 500 милиона щ. д. Те формират общо над 20 милиарда щатски долара.
През последните 5 години (2010-2014 г.) при всички стоки с износ над 200 мил. щ. д., с изключение на медикаменти, части за апарати и електрически табла, ръстът в количество изпреварва ръста в стойност. Това означава, че част от ръста на износа се дължи на повече произведена и изнесена продукция, а не на нарастване на цените. В стойностно изражение през 2014 г., България има най-голям износ на леки нефтени деривати, които изместват средни и тежки нефтени деривати. За периода 2010-2014 г. средногодишният ръст на леките нефтени деривати е 8% при ръст на световния внос от 8%. Големият спад от 18% идва 2014 г.
При рафинирана катодна мед има 2% средногодишен спад срещу спад с 1% на ръста на световния внос за периода 2010-2014 г. България запазва второ място в света при износ на нерафинирана анодна мед вече няколко години. Средногодишният ръст е 33%.
България бележи средногодишен ръст в износа на медикаменти от 21% за 2010-2014 г. при ръст на световния внос от 1%. Негативни са данните при износа на пшеница през 2014 г. и България отново се връща на 12-то място в света по износ. Въпреки това, средногодишният ръст в износа на пшеница за периода 2010-2014 е 15% в стойностно отношение.
Въпреки спада в износа на слънчогледовите семена, България е втори износител в света. Царевицата също отбелязва спад в износа си през 2014 г. спрямо 2013 г. с 23%. По износ на царевица отново сме на 12 място в света.
Динамика на пазарите ни
Водещи пазари за износа на леки нефтени деривати са Сингапур, Италия, Турция, Грузия и Алжир. Интересно е да се отбележи фактът, че през 2014 г. расте износът ни на леки нефтени деривати към Алжир и Израел, а намалява износът ни за Украйна, Турция, Ливан и Тунис, които са били сред основните ни пазари за 2013 г.
През 2014 г. катодната мед се изнася най-много за Турция – 22%. Намалява износът ни за Китай с -28% за сметка на 2013 г., когато Китай е била основен вносител на мед от България. Намалява и износът ни за Сърбия и Румъния. Анодната мед отива за Белгия – 138% средногодишен ръст, а намалява износът ни за Германия.
Водещи пазари за износа на средни и тежки нефтени деривати са Турция и Сингапур; общо 2/3 от износа ни е за тях. Увеличава се износът ни за Република Молдова и Швеция. Износът към Китай спадна с почти 22%. За Турция сме шести доставчик, като безспорен пазарен лидер там е Русия. За отбелязване е, че България постига на турския пазар с няколко процента по-добри цени, отколкото постига Русия.
Износът на медикаменти бележи 21% средногодишен ръст за 2010-2014 г. при ръст на световния внос 1%. Русия и Германия формират 40% от износа ни, следвани от Румъния, Полша, Великобритания и Малта. Износът ни към Украйна значително намалява, като най-голям доставчик е Германия. В Германия, Полша и Великобритания печелим пазарни позиции. Печелим пазарни позиции и в Малта и Беларус за 2014г.
Водещи пазари за пшеницата са Испания 18.6%, Либия 16.6%, Румъния, Италия, Гърция, Сирия и Тунис. Значително се увеличава износът на пшеница към Тунис. Най-добри цени, обаче, постигаме във Филипините, Ливан и Египет – средно около 220 - 265 щ. д./тон.
България е на първо място в света по износ на зърна, сплескани или на люспи, различни от овесени. Водещ пазар е Румъния и формира близо 60% от износа на България в тази секторна група продукти.
За разлика от 2013 г., когато бе на първо място, България отново заема 2-ро място в износа на слънчогледови семена. Най-голяма част от износа е за Холандия, Германия, Турция, Португалия, Франция, а най-добри цени постигаме в Великобритания, Полша и САЩ, Литва, Австралия и Канада. С изключение на тях, експортните ни цени са около 400-580 щ. д./тон, което е под средните цени на конкурентите ни - 600 щ. д./тон пазарите. Печелим пазарни позиции в почти всички страни, губим в Турция и Румъния.
Износът на електроенергия продължава да е значим за българската икономика, въпреки неговия спад с 2% през 2014 г. За периода 2010-2014 г. средният спад е 4%, а на световния внос 2%, но при спадащи цени. Износът на електроенергия е основно за Турция, Гърция, Словения, Чехия, Кипър, Македония, Сърбия, Румъния. Най-добрите цени постигаме в Турция и Италия.
Пазарите ни на царевица са диверсифицирани – повечето страни от ЕС и Средиземно море. Основни пазари са Румъния и Китай.
В резултат на няколко чуждестранни инвестиции, България зае важни пазарни позиции при износа на комплекти проводници за автомобили. Значително се увеличава износа ни за Турция през 2014 г. – 66%, Словения, Унгария, Чехия, Швеция и Италия. Словакия, Румъния, Испания, Франция, Полша, Германия са сред основните ни пазари, на които запазваме позиции.
Износът на руди на благородните метали и техни концентрати и на медни руди отчита спад през 2014 г. Водещи пазари на рудите на благородните метали – Германия и Корея. Намаление се отчита и в експортната цена, която за 2014 г. е около 200 хил. щ. д./тон. Губим позиции в Белгия. Това се отразява върху общия спад в стойностно и количествено отношение, поради намалена цена на металите на световните пазари.
Изнасяме цигари основно за ОАЕ, Сирия и Иран, където увеличаваме пазарните си позиции. Забелязва се пренасочване към Сирия и Иран. Губим позиции в Ирак, която е сред основните партньори през 2013 г.
Калцинираната сода е традиционен продукт и с традиционни пазари. Постепенно се печелят пазарни позиции. През 2014 г. се увеличава износът ни към Франция. Делът ни в световния износ достигна 9.2%. Отбелязваме ръст спрямо 2013 г.
Интересно е да се отбележи, че след постепенното намаление на износа на тютюни на листа в предишни години, той спада с 25% за 2014 г. и вече сме на 4-то място в света.
Сред водещите стоки се появят части за апарати със средногодишен ръст за 2010-2014 г. - 35% при световен внос за същия период - 3%. Само за 2014 г. ръстът на износа в стойностно отношение е 80%. Водещи търговски партньори са Германия, Чехия, Италия и Франция. През 2014 г. нараства износът за Норвегия и Япония.
Също нов продукт сред водещите е слънчогледовото олио със средногодишен ръст за 2010-2014 г. 23% при ръст на световен внос – 13%. Ръстът в количество изнесена продукция е 36%. Водещи пазари са Гърция и Италия. Увеличава се износът за Германия и Франция, Албания.
Както и през 2013 г., сред водещите се нареждат електрическите табла ниско напрежение. За периода 2010-2014 г. средногодишният ръст е бил 26% при ръст на световния внос от 12%. Износът е основно за Германия, Русия, Франция, Швеция и Китай.

Най-голям дял в световния износ бележим при зърна, сплескани или на люспи, различни от овесени (20.2%), временно консервирани череши (19.1%), нерафинирана анодна мед (15.4%), брашна от маслодайни семена (14.85), слънчогледови семена (14,3 %), патешко и гъше месо (12.9%). За разлика от 2013 г., където временно консервираните череши заемаха най-голям дял от 20.3%.

Източник: БСК