Българският каучук „подпрян” от китайския

Ива Стойкова

Терминът "каучук" произлиза от две думи на езика на индианците, населяващи бреговете на Амазонка: "кау" - дърво, "учу" - плаче, тече. Каучу е сок на хевея, първото и най-важно каучуково растение.

Българската каучукова промишленост се отличава с качество и добри цени. Секторът обаче е свит, „подпрян” от китайската конкуренция. Това е мнението на български предприемачи, които наскоро се завърнаха от Международното изложение за каучукова промишленост Rubber 2012 в Истанбул.*
Конкурентноспособност на българския каучуков бизнес
Български фирми трудно биха пробили в съседна Турция, защото турските производители напълно задоволяват вътрешния си пазар, а българските нямат капацитета да предложат уникална продукция. Иначе българските каучукови изделия не отстъпват по качество на турските и държат добри ценови позиции. Това сподели пред EconomyNews.bg Недялко Делчев от хасковската фирма „Полимерметал”. Христо Петков от старозагорската ЕТ „Френски” е съгласен, че основните конкуренти на българската каучукова промишленост са Турция и Китай, макар че българските цени са по-добри в някои отношения. Основният проблем според двамата е, че китайската продукция мачка българския бизнес, а клиентите се нуждаят от време, за да осъзнаят, че евтиното невинаги е по-изгодно. Често обаче този срок е фатален за малките фирми. Например, през последните години замря бизнеса с гуми регенерат**, защото те се оказаха по-скъпи от нови гуми китайско производство. Поради тази причина търсенето на услугите в сервизите намаля, мнозина продадоха оборудването си и прекратиха дейността си. След около година обаче клиентите отново започнаха да търсят регенерирани гуми, защото се оказва, че те имат живот 80 хиляди километра, докато китайските, макар и нови, едва 20 хиляди.
Според анализ, предоставен на EconomyNews.bg от ИАНМСП, обаче основните предимства на конкурентите на българските малки и средни предприятия (МСП), са свързани главно с два аспекта. Първо, по-добра производствено-техническа база и свързаната с това по-ниска себестойност на произвежданата продукция, по-ниски цени и по-високо качество. И второ, по-благоприятна регулаторна среда, силна държавна подкрепа и по-добър бизнес климат. Чуждите конкуренти имат ясна експортна стратегия, реализирали са нов продукт на пазара след 2007 г., притежават международни сертификати и собствена търговска марка. Българските компании, от своя страна, изостават с иновациите. Развойната дейност е насочена главно към разширяване на дейността на вече съществуващи предприятия.
Шансове пред българските компании
Основните пазари на българската каучукова продукция са основно в ЕС. Най-значими са Германия, Италия, Испания, Великобритания, Полша, а поради географската близост и Румъния, Гърция Македония. Вездесъщите азиатски пазари си остават химера за българския бизнес поради гигантската разлика в мащабите.
Недялко Делчев цитира разговорите си с индийски представители по време на Rubber 2012, които поискали 1 кораб (40 тона) каучукови изделия на месец. „Трудно бихме подсигурили такова количество, дори всички фирми от сектора в България да обединим усилия”, признава той. За сравнение, фирмата му доставяла по 1 ТИР своя продукция месечно на италианска компания. Това сътрудничество се оказва нестабилно, защото е прекратено поради заболяване на италианския представител в България, но е показателно за капацитета на българския бизнес в сектора. Все пак интерес от Азия, по-точно Китай, има, но със съвсем друга цел. Китайска фирма има намерение през Хасково да открие свое представителство за суровини и оборудване на Балканите с вероятна цел по този начин да пробие на европейския пазар.
И все пак къде са клиентите?
По първоначална информация, в рамките на Rubber 2012 представителите на българските компании проведоха 286 срещи с чуждестранни контрагенти, в резултат на които очакват сключване на договори и увеличаване на износа, както и съвместната дейност с местни предприятия. Това каза за EconomyNews.bg Росица Асенова, главен експерт в отдел "Развитие на експортния потенциал", дирекция "Развитие на интернационализацията на малките и средните предприятия" в ИАНМСП.
В Истанбул „Полимерметал” получила общо три-четири сериозни предложения. „Предстои проучването им и последващите разговори, тъй като непосредствено след изложението усилията са съсредоточени към Пловдивския панаир, откъдето традиционно очакваме преки клиенти”, каза пред EconomyNews.bg Недялко Делчев. Продукцията на фирмата се реализира основно в България. Подобна е ситуацията с ЕТ „Френски”, които работят с някои от най-големите заводи - Идеал Стандарт-Видима АД (Севлиево), Капрони АД (Казанлък), Елдоминвест ООД (Варна), Спарки Елтос АД (Ловеч). Чрез тях изделията на старозагорската фирма отива за износ, главно към Сърбия и Холандия. Изложението в Турция е първото за Христо Петков. Засега той има запитвания от турска, английска и словашка фирми.
По данни на ИАНМСП, малките и средни предприятия от сектор „Производство на изделия от каучук и пластмаси” са предимно експортно ориентирани. Анкетно проучване сочи, че 75% от МСП реализират износ, като половината от тях изнасят над 50% от произвежданата продукция. Общо за сектора обемът на реализирания износ за 2010 г. го нарежда на седмо място в общия износ на страната с дял от 2,6%, като делът му е относително постоянен през периода 2001-2010 г. Отчетеното увеличение от 0,4% през 2010 г. спрямо 2001 г. показва, че производството на изделия от каучук и пластмаси притежава потенциал за увеличаване на експортната дейност.
Състояние на сектора и прогнози

*Участието на десетте български фирми беше организирано и финансирано от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия.

**Регенерирането е метод за възстановяване, при който след добавяне на нов материал гумата възвръща първоначалното си предназначение и се удължава нейния живот. При регенерирането на една средна лека гума се изразходват 4.5 галона по-малко нефт отколкото за производството една нова гума. При товарните гуми тази икономия е дори по-голяма – до 15 галона за една гума.