Българският Лувър

Владислав Николов е може би архитектът, който най-дълго се е занимавал с този проект. Още неговият баща е архитект на Националната галерия за чуждестранно изкуство, после синът поема грижата за комплекса след предложението на бившия министър на културата Емма Москова, от която тръгва идеята за този комплекс.
"Нещата са да ги наречем - сложни и многопластови и е редно да се върнем малко назад във времето", казва архитект Николов. "Сега по стечение на обстоятелствата се занимаваме с Квартал "500" от 10 години. Като в течение на тези 10 години през различните правителства в този целия период бяха извършени различни интервенции, съответно от всяко правителство. Още по времето на Емма Москова се приключи с юридическото оформяне на целия Квартал "500", който се състои, както от Националната галерия за чуждестранно изкуство, така и от т. нар. МЕИ, както е по-популярно сега Техническия университет, като по това време се пристъпи към изнасянето му от това място. По време на този мандат беше разчистен вътрешният двор, имаше даже една малка централа, която беше взривена, направи се работен проект за Квартал "500", като за музеен център, т. е. идеята датира най – малко от 10 – 12 години", припомня арх. Николов.
"Това го направихме ние като екип, а всъщност работата по Квартал "500" е започната още през 80 – те години на миналия век от арх. Никола Николов – моят баща. Той е автор на Галерията за чуждестранни изкуства, като през годините имаше и сега има работен проект за разширение към ул. "Оборище" и съответно идейна разработка не само на Квартал "500" , а на цялата зона, която засяга вече пл. "Св. Ал. Невски". По времето на покойния министър проф. Абрашев се направиха преустройства в корпуса по ул. "Оборище", където спешно трябваше да бъдат приети Държавният ансамбъл "Филип Кутев" и езиковите курсове на Алианса. В следващия мандат на проф. Стефан Данаилов се вложиха доста средства в едно много модерно фондохранилище, което беше финансирано от Народното събрание. Става въпрос за изнасянето на досегашния фонд на Националната художествена галерия от бившия партиен дом в сутерена на целия корпус по ул. "Московска". И това е наистина едно добре направено фондохранилище, което освен депата за картини включва и всички реставрационни ателиета на самата галерия и те в момента работят там. За какво го казвам всичко това – ако се направи равносметка имаме някъде повече от 4 млн. само бюджетни средства, които във времето са влагани в целия този комплекс. Идеята за български Лувър е чудесна – така, както придоби популярност този съвременен музеен център. Когато започнахме работа, започнахме с ясното съзнание, че всъщност би трябвало да се запази това, което вече е направено и да се продължи от тук нататък. По една много елементарна причина, че това са пари на българския данъкоплатец. Когато се говори за пари в бюджета мисля, че е крайно време да престанем да мислим, че те валят от небето или някой ги дава – ей така ги изсипва, а това са наши и ваши пари – това са пари на всички българи", заявява арх. Николов. Той не се притеснява, че могат да го обвинят, че оспорва конкурса, защото не е класиран. "Предложих на работна среща в министерството на културата, на която присъства и министър Рашидов в края на декември м. г. да предоставим, каквото е необходимо като материали, за да се подготви едно качествено задание. Беше ни отговорено, че ще ни потърсят, ако имат нужда. Никой обаче повече не се обади", каза арх. Николов.
"Основният проблем не е в проектите, които са 31. Аз даже поздравявам колегите за качествените проекти, т. е. тука първосигналната реакция е да се каже "той завижда и протестира". В случая лошото, непростимото е, че в момент на криза всъщност ние с лека ръка загърбваме повече от 4 – 5 милиона. Тук не включвам частните инвестиции в този ресторант, книжарница "Балканика" и т. н. Умното, според нас беше да се намери решение, при което да се запази всичко това – да се направи една етапност, тъй като един голям музей особено в момент на криза никога не може да стане за 2 години, както се планира от екипа на министерството. Самият Лувър е изграждан повече от 15 – 20 години и то във Франция – страна, с която не можем да се сравняваме по възможност и очакванията ни бяха,че ще има таен конкурс, даже доброто би било да бъде двуетапен. Първият етап е към днешна дата през 2010 с този ограничен финансов ресурс, с който България разполага. И един втори етап – примерно да се цели един хоризонт за след 20 -30 години", продължава Владислав Николов.
По думите му възражението им освен към заданието, което е било на няколко странички е и в анонимността на конкурса по Закона за обществените поръчки, в който няма такова изискване. Показното мероприятие на заключване на документи в каса, което осъществи МК е било само фарс, защото просто в тази каса са били затворени пликовете с данните за фирмите, а не самите имена на архитектурните бюра, които са присъствали върху таблата с проектите, отбеляза Николов. Възражения срещу неговия проект от страна на членове на журито имаше пък с аргумента, че архитектът е включил и сградата на Художествената академия, без това да е в заданието. А освен това за тази сграда има приключил конкурс и спечелили проект. Ето как арх. Николов обяснява ситуацията: "Има спечелен конкурс за Академията и това е част от липсата на цялостна стратегия, на цялостно виждане в последните 20 години на възлови пространства в София. Това, което в момента се получава и продължава да действа е работата на парче. Защото това, което досега сме го приказвали, а всъщност сега го доказваме с точни квадратури и цифри е, че в рамките на този площад "Св. Александър Невски", в рамките на този парцел, сегашната НХА може да се помести. 14 000 м2 е площ, която е предостатъчна за самата Академия – говоря за разширение – не за малката сграда и същевременно на същия парцел с лице към "Александър Невски" да дойде Националния исторически музей, на който от доста време се търси място. Имаше идеи за Военното НДК, а сега се говори за ЦУМ. Докато естественото място на институция от такъв ранг и от такъв характер е именно площад "Св. Александър Невски", твърди арх. Николов. Според него така можем всъщност да направим един наистина национален музеен комплекс, който да влезе и в европейските културни маршрути. По думите му това не означава Националната художествена академия да бъде изгонена от това място. "Предлагаме в един и същи парцел да се поместят всъщност две институции, които доказваме, че могат да съжителстват без проблем, т. е. Академията, която е в тази зона и която е с 14 000 м2 и НИМ с лице към площад "Св. Александър Невски", който е заедно с една голяма овална зала под площада да е с обща площ 35 000 м2. Тоест на едно място ние концентрираме и реално създаваме Национален исторически и културен музей. В случая правим нещо, което смятаме, че 2030-2040 година би могло да бъде сравнимо с големите европейски музеи", казва той.
Обжалването им е до Комисията за защита на конкуренцията. Ако възражението им бъде прието трябва да има нов конкурс. "Нормалният път за провеждане на подобен конкурс е: трябва да се направи технико - икономически анализ на всички блокове, трябва да се разбере съществуващата конструкция какво може да понесе и да се види от икономическа гледна точка какво е направено в блока и какво заслужава да се пази. На тази база от експертна комисия се правят становища на трите блока в Квартал "500" и след като се прецени нуждата от интервенция във всички блокове се прави едно нормално задание от поне 100 -150 страници, в което да има органиграми, квадратури, функционални връзки. Конкурсната програма за разширението на музея "Прадо" в Мадрид е една книга от около 150 страници, в която не само, че има историята на музея, но има и бъдещото съдържание на отделните зони", посочва архитект Николов. "Министър Рашидов бърза, за да могат в края на мандата след две години да режат лентата с господин Борисов, но така както са тръгнали това е абсурдно. Даже ансамбъл "Филип Кутев" не може да бъде изнесен за 2 години, да не говорим за фондохранилището, което беше открито миналата година, което също трябва да бъде изнесено", отбелязва Владислав Николов. Според него трябва да се пристъпи към истински конкурс и да бъдат поканени истински журьори. "От 17 души в журито само шестима бяха архитекти, другите са хора, които даже не могат да четат и планове. От тези 6 архитекти, трима са чиновници и не са построили в живота си и една къща. Една голяма част от журьорите не са влизали в тази сграда, иначе нямаше да допуснат тези фондохранилища да бъдат унищожени на проекта. Тук не става въпрос нито за архитектите, нито за конкурсните проекти - те са добри. И аз съм убеден, че при един истински конкурс ще има и много повече участници и ще може да се избере един истински проект и далеч съм от мисълта, че той ще бъде нашия. Подадохме жалбата от една страна да се защити държавният интерес, защото тези 4 милиона са от нашите джобове дошли. Винаги може да се намери решение, с което архитектите да се съобразят и те просто трябва да го знаят. Това решение за 18 милиона за първия етап може да бъде реализирано бързо. Ние не засягаме старите сгради и всички организационни проблеми, свързани с изнасяне, пренасяне. Може да се намерят решения, които да са и по-изгодни, и по-оригинални. Пътят за нас е само един - нормален истински конкурс по Наредбата за конкурси, а не по ЗОП, който да бъде анонимен и при много ясни и точни условия", заявява архитект Николов.