Българският протест в световните медии

От близо 3 седмици хиляди българи излизат по улиците, за да покажат колко им е писнало от корупцията, която разяжда правителството и цялата административна система в България. През февруари 2013 година бурни демонстрации срещу скъпия живот накараха тогавашния премиер да подаде оставка. Във връзка със събитията в България френският учен и специалист по социална история на Балканите Надеж Рагарю, която през последните седмици се намира в София, анализира ситуацията пред френската телевизия TV 5.
Според нея между протестите, които се проведоха през февруари, и тези, започнали през юни, съществува контраст. През февруари бедните слоеве на обществото и най-бедната средна класа са се надигнали срещу скъпия живот. Повишаването на цените на електричеството, което засегна най-много домакинствата с малки доходи, бе капката, от която чашата преля. Именно тежестта на скъпите сметки тласнаха българите на улиците в София, Варна и Пловдив – едни от големите градове в най-бедната страна от ЕС. На 20 февруари дясноцентристкото правителство на Бойко Борисов подаде оставка под натиска. На 12 май на негово място дойде „ляво” правителство, одобрено от социалистите и техните съюзници от ДПС.

Докато през февруари протестите бяха подбудени от леви политически възгледи, демонстрациите през юни се вписват в така наречената „дясна” политическа тенденция, която стои зад партия ГЕРБ, „въпреки, че българската десница няма нищо общо с френската, нито дори в тази в Унгария, където политиката е много по-поляризирана от тази в България”, казва Рагарю. Днес една част от демонстрантите са отявлени антикомунисти, въпреки че често отправят критики както към ГЕРБ, така и към социалистите. „Днес протестиращите са най-близо до бившето СДС – хетерогенна политическа сила, която бе във възхода си през 90-те години на 20 век”, казва още Рагарю.
„Днес, както и през февруари, битува усещането, че политическата класа е доминирана от олигарсите, които управляват, за да пълнят собствените си джобове. Завземат обществени блага и европейските фондове и се впиват във властта независимо от смяната на политическите сили”, казва френският учен. „Именно за тях се отнасят многобройните метафори от политическия език, които говорят за „пълен корем” и „големи удари”, допълва Рагарю.
Според нея други общи точки между двете протестни движения е пропастта между правителството и „обикновения гражданин” и гневът на гражданите срещу корупцията, която се е просмукала в много области, сред които е и стратегическият енергиен сектор.
Повече от 2 седмици българите превземат всеки ден улиците, за да искат оставката на новоизбраното правителство. В началото протестите бяха насочени срещу назначението на нов директор на службата за държавна сигурност. Те доведоха до отмяна на назначението, но демонстрациите продължиха с искания за реформи, които да осигурят повече прозрачност в българския обществен живот, който се смята, че е пропит от корупцията, предава Euronews.
Кадрите от продължаващите демонстрации показват, че протестното движение не отслабва ни най-малко.
Разочарованието на много хора в България нараства. Те са гневни на своето правителство и на световните медии, които според тях не обръщат внимание на посланието на българския народ. Някои дори казват, че медиите нямат интерес към мирния им протест, а към безредиците в Египет и Турция.
Около 6 500 души излязоха във вторник вечер по улиците на София, за да участват в поредната акция на протест против правителството на Пламен Орешарски, съобщава ИТАР-ТАСС.
По данни на правоохранителните органи не са регистрирани нарушения на реда.
Демонстрантите скандираха оставка и обещаха ежедневно да провеждат подобни шествия.
Около стотина души се събраха пред сградата на Националния дворец на културата на акция в подкрепа на правителството на Орешарски, откъдето започнаха шествие по централните улици, призовавайки правителството да изпълни своите пълномощия.
Източник: Агенция "Фокус", снимка: AFP