Българският слънчоглед не стига за олио

Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България настоява страната ни да не ограничава вноса на слънчоглед от Украйна след 15 септември 2023 г. Това заяви  Яни Янев, председател на браншовата организация. Причината е, че има недостиг на суровина в страната. Предприятията, които преработват слънчоглед у нас, са с годишен капацитет от около 4 млн. тона.

България обаче произвежда 2-2,5 млн. тона от суровината на година и затова фирмите разчитат на внос, който е предимно от Украйна. Заводите за олио и шрот ще трябва да затворят или да намалят производството си, ако вносът на слънчоглед продължи да бъде забранен, предупреди Яни Янев. "България създаде промишленост, която е в състояние да преработи много повече слънчоглед, отколкото е вътрешната консумация", обясни той. Забраната за внос на украински слънчоглед не защитава производителите в България, но ощетява преработвателите.

От организацията съобщиха, че вече най-голямата мощност за преработка е временно спряла, тъй като няма какво да преработва, и че ако тази ситуация продължи, то това ще се наложи и на други преработватели. От средата на август единият от заводите на "Олива" - най-големият български производител на растителни масла, е временно спрял.

Има натиск от зърнопроизводителите да се удължи забраната за внос на суровината от Украйна, което създава непазарна обстановка, каза Юлиан Стефанов, член на Сдружението. Според него в момента се наблюдава една парадоксална ситуация, тъй като не е нормално България да има цени, различаващи се от тези на световните пазари. Той подчерта, че заради задържането на местния слънчоглед от производители и търговци, има риск да се влоши качеството на продукцията.

Георги Койнов, член на Сдружението, обяви, че не делят слънчогледа на български и на украински. "Всеки един притежател на слънчоглед има свободата да го продаде за износ или да го продаде в България на местен преработвател", посочи той. Койнов допълни, че за производителите е по-изгодно да продадат продукцията на българските преработватели, както и че цената, която те предлагат, е международната, и, всъщност, понякога е малко по-добра.

По данни на Министерството на земеделието от предишната реколта има преходен остатък 660 хил. т слънчоглед, който стои на склад при стопаните. Преработвателите са готови да изкупят цялата налична българска продукция и да допълнят с внос, чиято логистика за доставка от Украйна е много сложна, но местните производителите в момента не продават.

Причината е, че не са съгласни да предлагат на борсовите цени на световния пазар. Те в момента са около 800 лв. с доставка на пристанището във Варна. Откакто е въведена забраната, цената на слънчогледа е паднала с около 150 лв., затова няма как да се очаква, че тя ще подкрепи местните производители на суровината.

Досега не е изготвена и съответно не е предоставена за публично обсъждане оценка за въздействието на ограничителната мярка за внос на пшеница, слънчоглед, рапица и царевица върху националната икономика, пропуснатите приходи в националния бюджет и ограничаването на експортния дял и потенциал на страната, като в същото време представители на МЗХ изразяват позиции за продължаването и за неопределено време при разговори с ЕК.

При формиране  на позицията на България и защитата и на поредната среща с ЕК, от особена важност е да се отчитат следните съществени за националната икономика обстоятелства, а именно:

България в последните няколко години, съответно и в бъдеще, изпитва и ще изпитва системен недостиг на маслодайни култури, собствено производство (средна реколта слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед  годишно) заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната (към момента 3,5 млн. тона годишно за маслодобив и 1 млн. тона за производство на белен слънчоглед).

На страната е необходим внос на слънчоглед от порядъка на поне 1.5 млн. тона годишно, който предвид на търговския баланс на района може да  дойде в голямата си част единствено от Украйна. По статистически данни за предходната кампания Украйна е изнесла около 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка, т.е. България е необходимо спешно да заеме проактивна позиция, за да освободи вноса и да даде възможност на местните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова кампания, коментира Яни Янев.

Военният конфликт възпрепятства износа на растителни масла и шротове от Украйна, но поради наличие на свободен производствен капацитет в България, това е шанс за страната ни да увеличи експорта на крайни продукти и завоюване на нови пазари.

Наблюдава се инициатива за пренасочване на украинските суровини за транзит по т.нар. коридори на солидарност към други страни от ЕС, което ще доведе до невъзможност тези количества да минат през България при съответна загуба на приходи от логистични услуги на транспортните компании, пристанищата и всички съпътстващи бизнеси, както загуба на възможността за преработка  и ре-експорт на  продукцията и съответно реализиране на добавена стойност за  преработвателите и допълнителни приходи за бюджета на страната ни.

Увеличаващият се капацитет на преработка доведе до значително увеличаване на дела на износ на крайни продукти от преработката на слънчоглед (масла, шротове, белен слънчоглед) в последните 5 години, респективно непрекъснато увеличаващи се приходи в бюджета от количество и по-висока добавена стойност.

Непрекъснато се увеличават страните, в които се реализира експорта на крайни продукти от преработката на слънчоглед, като последните значителни нови пазари са Индия, Китай и Южна Африка.

Липсата на предлагане на слънчоглед реколта 2022 г. от българските земеделски производители, при наличието на голям преходен запас, е предизвикано от относително високите им разходи за производство в изминалата кампания и падащите цени на международните пазари.

Това комбинирано с очакванията им за рестрикции на свободното движение на украински слънчоглед, водещо до ръст на цената на българския пазар,  предизвиква спекулативно задържане на слънчоглед от тяхна страна и в последните няколко месеца доведе до намаляване и спиране на работата на цялата преработваща промишленост поради липсата на суровина.

В края на август стартира прибирането и реализацията на произведения слънчоглед реколта 2023. По оперативни данни на МЗХ  наличният слънчоглед от реколта 2022 година към началото на август  е от порядъка на 600 000 тона.

Неяснотата около окончателната позиция на страната ни по забраната за внос на маслодайни култури от Украйна след 15 септември 2023 год. води до ограничено предлагане на налична суровина и създава напрежение на вътрешния пазар относно бъдещите изкупни цени от нова реколта. Предвид на спекулативните очаквания на производителите за ръст на цените, не се очаква бързо освобождаване на този преходен запас и вероятно страната ще приключи и предстоящата кампания отново с висок такъв. Съответно производителите не могат да разчитат на него.

Ситуацията с невъзможността на производителите за адекватно планиране и подсигуряване на необходимите количества слънчоглед необходим за преработка, поставят под риск ценовата стабилност на вътрешния пазар и българските потребители.