Българското вино - 50% се продава в чужбина

Половината от българското вино се продава в чужбина,
коментира в интервю за БТА председателят на Националната
лозаро-винарска камара (НЛВК) в България Радослав Радев. По
думите му почти половината от българското вино се продава у нас,
другата половина в чужбина, а пазарният сегмент на
чуждестранните вина е около 12-13 процента.
Основните пазари на българско вино са Русия, Полша,
Чехия, Великобритания, Германия, които са традиционните купувачи
от десетилетия. Според Радев трябва да работим активно за
оптимизиране на продажбите на тези пазари и най-вече за пробив в
по-високи ценови сегменти. Друга важна задача е да осигурим
трайното си присъствие в САЩ, Канада, Китай, Япония, където до
момента имаме спорадични продажби, посочва Радослав Радев.
По-слаба реколта от грозде прибраха тази есен
българските производители, заради неблагоприятните климатични
условия през 2014 г. По прогнозни данни, набраните количества
грозде са около 200 хиляди тона, каза Радослав Радев. Въпреки
по-скъпата суровина, не се очаква поскъпване на виното, тъй като
производителите имат запаси от предишни години, смята той.

Г-н Радев, как слабата реколта от грозде, което
бе унищожено от градушки и болести, ще се отрази върху
производството на вино тази година?

Произведеното количество вино ще бъде по-малко
в сравнение с предишни години, като окончателни числа. Цялата
територия на България, в по-малка или по-голяма степен, беше
засегната от неблагоприятни климатични условия през 2014. Но все
пак имаше разлика в състоянието на гроздовата реколта в
различните райони и микрорайони, при различните сортове, и
най-вече при различните производители - някои от тях успяха с
правилен подход да извлекат максимума и от тази реколта.

Имате ли вече окончателни данни за прибраните
количества винено грозде у нас?

Все още не, предстои подаването на
декларациите за приетото грозде от производителите. По
предварителни данни се очертава количество от порядъка на 200
хиляди тона грозде, но все пак е добре да изчакаме окончателните
данни.

Суровината за производство на вино тази
година е по-скъпа. Ще се увеличат ли крайните цени на виното,
още повече, че поскъпна електроенергията?

Крайните цени се формират от търсенето и
предлагането на пазара. Ако говорим точно за реколта 2014,
предлаганото количество сигурно ще е по-малко от други реколти,
но пък и едва ли точно тази реколта ще е предмет на толкова
голямо търсене на пазара, че да се получи драстично повишаване
на крайните цени. Цените на консумативите, горивата и
електроенергията също оказват силно влияние при формиране на
себестойността на крайния продукт вино. И все пак, не мисля, че
ще има драстично повишаване на цените на българските вина. Както
и няма драстично понижаване на цените при добра реколта. Мисля,
че българските винопроизводители винаги са успявали да
поддържат баланса и доброто съотношение цена - качество.

Има ли вероятност производителите на вино да
не успеят да изпълнят договорите си за износ и за вътрешния
пазар?

Не, нека да не забравяме, че предишната
реколта беше доста добра и като количество, и като качество,
така че все още при голяма част от производителите има
количества от тази и от по-стари реколти.

Каква е картината на пазара в края на 2014
г. и как е структуриран той (местно производство, внос, износ,
суровини)?

Точни числа не мога да кажа, защото
годината още не е свършила, а при нас голяма част от продажбите
се извършват точно през последното тримесечие и често този
период на годината има определящо значение за цялостния годишен
резултат на предприятията, занимаващи се с производство и
търговия на вина и спиртни напитки. Но като обща структура
тенденциите са сходни с предишни години - почти половината от
българското вино се продава в България, другата половина в
чужбина, чуждестранните вина са около 12-13 процента от пазара.

Къде са основните пазари на българско вино
в момента и в каква посока, според Вас, те трябва да се
развиват и разширяват?

Основните външни пазари са Русия, Полша,
Чехия, Великобритания, Германия. Това са традиционните купувачи
на българско вино от десетилетия. Трябва да работим активно за
оптимизиране на продажбите на тези пазари и най-вече за пробив в
по-високи ценови сегменти. Друга важна задача е да осигурим
трайното си присъствие в САЩ, Канада, Китай, Япония, където до
момента имаме спорадични продажби.
И не на последно място - нека не забравяме, че
голям пазар за българското вино е и България и вътрешният пазар
също има огромен потенциал, който трябва да бъде разработен със
съответното внимание и правилен маркетингов подход.

Как виждате бъдещето на производството на
вино в България на фона на отчетения излишък на вино само в ЕС
от порядъка на 40-50 пъти над средния годишен износ на страната
ни?

Излишък на вино в ЕС винаги е имало. През
годините ЕС прилага различни механизми да се справи с този
проблем - ограничаване на правото на ново засаждане,
ограничаване на добивите, кризисни дестилации, доброволни
дестилации... България винаги е произвеждала и търгувала вино
при условията на силна конкуренция с другите производители в
Европа и света, така че не сме в непозната ситуация. Фактът, че
всяка година се появяват десетина нови винарски изби, показва,
че браншът е привлекателен за инвестиции и съществуват добри
перспективи за връщане на вложените средства.

Какви са световните тенденции във
винопроизводството, според Вас?

Експанзията на модерната търговия
(хипермаркети и супермаркети) е фактор, който много силно влияе
на винопроизводството през последните години. Почти 80 процента
от виното в света се продава в търговските вериги. Това налага
съвсем друг подход, различен от философията на винарството през
19 и 20 век.
Виното от продукт на лукса се превръща в елемент
от всекидневния хранителен режим. Това налага ориентацията към
производството на "по-лесни" вина - с по-ниско алкохолно
съдържание, по-плодови, неотлежали. При положение, че големите
винени брандове продават вече по 120-130 милиона бутилки
годишно, едва ли можем да говорим за регионалност и местни
специфики. Но пък всяка такава тенденция води и до движения в
обратна посока - ренесанс на малките изби, развитие на винения
туризъм, налагане на нови региони. И двете тенденции ще
продължат да се развиват паралелно, тъй като те са насочени към
различен тип потребители.

А как стоят нещата по отношение на
търговията? Известно е, че световната консумация на вино трайно
намалява за сметка на минерална вода, бира и плодови сокове. И
ако до края на 80-те години традиционните винопроизводители като
Франция, Италия, Испания и Германия осъществяваха над 85-95
процента от световната търговия с вино, в края на 90-те години
техният дял е спаднал с около 30 на сто. Как се развива през
2014 г. тази тенденция?

През тази година за първи път се появиха
публикации, че в средносрочен план е възможно да се появи
недостиг на вино в света, заради повишаващата се консумация на
вино в САЩ, Китай и Индия. Не гледам сериозно на такива
публикации, но тенденцията за намаляване на консумацията е факт
в Европа. Извън Стария континент е налице точно обратната
тенденция. И все пак - в света годишно се продават около 24
милиарда литра вино и най-големият производител и консуматор
продължава да бъде Европейският съюз.

Колко силен за българския производител е
натискът на конкуренцията от страна на вносните вина и особено
тези от страните членки на ЕС, където субсидирането в сектора е
голямо?

Вносните вина са около 12-13 процента от
българския пазар. Не мисля, че това е пазарен дял, който да
трябва да притеснява българските производители. Определено при
ресторантските продажби се наблюдава силен интерес към тях, но
това трябва да бъде разглеждано и като елемент на повишаващата
се винена култура на българина, което е важно за всички
участници на пазара.
Относно субсидирането на сектора в другите
европейски страни - това е мит, който непрекъснато се повтаря, и
аз не знам защо, може би е винарският прочит на старата
приказка, че чуждата кокошка е патка. В Европейския съюз има
обща организация на пазара в сектор "Вино" и правилата са едни и
същи в Испания, Франция, Унгария, България и Люксембург.

Как е структурирано пазарното търсене на
вино в България по отношение на сортове и ценови клас? Какви са
предпочитанията на потребителите?

Както навсякъде по света, и тук
по-голямо търсене е съсредоточено в по-ниските ценови сегменти.
По отношение на сортовете, определено има интерес към
нетрадиционни за България сортове, които бяха засадени през
последните години. Но си има и верни любители на българските
сортове. Отговорност на всички нас е те да бъдат съхранени, като
елемент на българската винена история и традиция. Радващо е, че
почти всички винопроизводители активно работят с местните
сортове, а още по-радващо е, че вече са налице много успешни
вина, които представляват съвременен и модерен прочит на тези
сортове.

През последните години повиши ли се
качеството на произвежданото у нас вино?

Не спирам да повтарям, че в качествено
отношение беше извършена малка революция в българското
винопроизводство. Сега е на ход голямата революция - първо да си
повярваме, че сме го постигнали, и после да убедим и останалия
свят в това.

Кои винопроизводители ще имат по-добро
бъдеще - големите винзаводи, или малките, бутикови изби?

Не приемам деленето на малки и големи.
Има успешни и перспективни проекти, независимо от мащаба. Който
проведе целенасочено търговската си политика и се позиционира
правилно на пазара, ще бъде успешен.

Какви програми на Европейския съюз ще
насърчават засаждането на нови лозя, конверсията на стари,
производството на вино?

По Националната програма за подпомагане
на лозаро-винарския сектор се подпомага както изкореняването на
стари лозя, така и засаждането на нови, изграждането на
противоерозионни съоръжения и капково напояване, също и
инвестициите в производството на вино. Мисля, че това беше
първата програма от новия програмен период 2014-2018, която
стартира в България. И то стартира изключително успешно - при
първия прием бяха подадени 65 проекта. Убеден съм, че браншът ще
продължи да работи активно по всички мерки, подготвени са много
нови проекти. Другата програма, която е от важно значение, е
Програмата за развитие на селските райони. Надявам се, тя да е
ефективно работеща до средата на следващата година.

Защо от години на държавно ниво само се
говори за стратегии за промотиране и реклама на българското вино
по света, но реално почти нищо не се прави? Как Вие, като
председател на НЛВК, работите в тази посока?

Това също се повтаря непрекъснато като
мантра, а то просто не е така. По същата Национална програма за
подпомагане на лозаро-винарския сектор на България през периода
2014-2018 има мярка за промоция на вина в трети страни. По тази
мярка също са подадени няколко проекта, разглеждането им
предстои. България е една от страните в ЕС, избрали да
осъществяват и национално подпомагане в рамките на тази
програма. Съществува и още една възможност в рамките на програма
за подпомагане на промоцията на земеделски продукти, както на
пазарите на трети страни, така и на вътрешния пазар. Искам да
подчертая, че и по тази програма българската държава участва с
30 процента от стойността на всеки проект, което не е никак
малко.
Националната лозаро-винарска камара активно
работи и по двете възможни програми. В момента сме в началото на
последната трета година на проект за промоция в Китай, САЩ и
Швейцария. Разработили сме и сме в процедура на одобрение на още
два проекта - един за пазарите на Русия, Украйна, Беларус и
Азербайджан, и един насочен към Белгия, Холандия, Германия и
Полша. Ако тези процедури приключат успешно, ще сме покрили с
промоционални проекти, както традиционните пазари на българско
вино, така и потенциалните нови пазари.