Българското вино е хубаво, но не е популярно

На Лондонския панаир на виното експерти оцениха високо продукцията на българските изби, но посочиха, че им предстои дълъг път, докато се наложат трайно на пазара, съобщи Deutsche Welle. Защо българското вино още не залива щандовете в чужбина?

Българското вино става все по-добро, споделя Кeрълайн Гилби, водещ британски експерт по източноевропейски вина. Тя  направи и няколко специални презентации на български марки на тазгодишния Лондонски международен панаир, смятан за един от най-престижните в света.

„Има огромно подобрение, особено през последните пет години. Българските изби инвестираха в нови лозя и разбраха колко важно е да се грижат за качеството на плода. В миналото имаше погрешно разбиране, че вино става от всяко грозде, но нещата се промениха. Сега наистина смятам, че има много добри български вина”, отбелязва  Гилби.

Някои от най-качествените бяха изложени на българския щанд на изложението, на който бяха представени 13 фирми. Сред тях са добре познатите имена „Домейн Бояр” и производителят на мавруд „Винзавод”-Асеновград, но и по-нови изби като „Логодаж” и „Тера Тангра”, които направиха впечатление на експертите още на миналогодишния лондонски панаир. За съжаление обаче новината за това, че българското вино е станало по-добро, още не е стигнала до британския потребител, смята Гилби:„Нито един британски търговец не ходи на панаира на виното в България през февруари. Много от тях не знаят за настъпилите промени. Според мен българските фирми трябва да убедят купувачите, че вече могат да поддържат постоянно нивото на качеството, с което навремето бяха известни. България трябва стъпка по стъпка да покаже какво прави, да демонстрира какви са промените и да започне отново да гради връзки и доверие”, изтъква британският експерт. Това е съвет, който напълно се споделя от българските компании. Маргарита Левиева участва в Лондонския панаир като представител на Националната лозаро-винарска камара:

„Общото мнение на производителите е, че българското вино има нужда от друго. Трябва нов имидж, агресивна реклама и близък контакт с консуматорите. Може би и от по-тесни връзки с другите видове организации, които се занимават с вино, като тези на ресторантьорите и хотелиерите.

Другият момент е развитието на винарски туризъм, който сега набира скорост в България. Това е много важно за промоцията на вината, защото човек, който е имал приятно прекарване в България, придружено с качествено вино, при всички положения ще поиска да се върне към него и страната”, казва Маргарита Левиева.

Тя добавя, че за утвърждаването на българските вина в чужбина е необходимо и още нещо: „Винарството също трябва да стане приоритет на държавата, защото това е един от силните браншове. Доста винарски изби се направиха, както и нови лозови насаждения. Има ръст, напредък и е логично всеки да очаква държавата да го подкрепи повече. Разбира се, според възможностите на държавата, защото в момента знаем каква е ситуацията и колко е трудно за всички”, казва представителката на Националната лозаро-винарска камара.

За съжаление, положението е такова не само в България. На Лондонския международен панаир беше разпространено проучване, което показва, че световната криза сериозно е засегнала сектора. Една трета от шефовете на фирми в британската винарска индустрия са песимистично настроени за следващите 12 месеца. Лоша вест, която може да неутрализира доброто представяне на българските вина на тазгодишното лондонско изложение.