Българското земеделие 1992-2015: Факти +пари

През 1992-1998 г. за поземлената реформа в България са изхарчени над $400 млн. от бюджета. Това са средства само за заплащане на изготвените планове за земеразделяне по съответния средногодишен курс на долара към лева. Към тях трябва да се прибавят и заплатите на повече от 300 чиновници, работещи в аграрното министерство по въпросите на земеразделянето, и на повече от 900 служители, работещи в поземлените комисии. Така изхарчените за 8 години средства са достатъчни за замяната на физически и морално остарялата земеделска техника. За разлика от другите бивши социалистически страни, където поземлената реформа приключи до 1993 г., в България тя продължи почти до 1998 г., като и днес продължават да се водят съдебни дела по нерешени проблеми.

От друга страна, след разделянето на земята, към 2009 г. няколко юридически свързани лица, регистрирани в Държавен фонд "Земеделие", стопанисват 494 664 дка площи, което им позволява да усвоят огромна по размер субсидия. Това води до монокултурно земеделие и отглеждане само на зърнени култури, без традиционните за нашия географски район животни, зеленчуци и плодове.

Конкретните цифри сочат, че 1.5% от всички регистрирани стопанства обработват 82% от земята. В тях са концентрирани основните финансови ресурси – и като стойност на произведената продукция, и като размер на субсидиите, които получават.

Участието на България в ОСП на ЕС показва:

По І стълб – Директни плащания 2007-2013 г. (75% от субсидията е получена от 3700 физически и юридически лица, които на практика представяват 100 свързани лица).

По ІІ стълб – Развитие на селските райони (от 3242 млн. евро са усвоени около 2609 млн. евро, от тях 67% са усвоени от 100-те свързани лица).

До приемането на страната за пълноправен член на ЕС по линия на Предприсъединителните фондове на ЕС и Програма САПАРД в аграрната сфера са реализирани проекти за около 6 млрд. лв. След 2007 г. и приемането на страната в ЕС средногодишно по линия на ОСП се усвояват около 2 млрд. лв. 

За последните 20 години се очертават няколко трайни тенденции:

• концентрация на земята и капитала;

• оформяне на монопол при арендуването на земеделската земя;

• прекъсната връзка между земеделските производители и потребителите;

• инвазия на мултинационални търговски вериги;

• западащо животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство;

• производство на продукция с ниско ниво на добавена стойност, основно зърно и други суровини;

• почти напълно преустановено производство на традиционни български храни;

• липса на интегриране на земеделското производство и производството на храни с туризма като приоритетен отрасъл.

Всичко това е резултат от ОСП на ЕС и начина на организация и регламентиране на директните плащания по І стълб.

Ако за зърнопроизводството 20 лв. на един дка (средният размер на субсидията на 1 дка земеделска земя) съставлява около 30% от производствените разходи, то при зеленчукопроизводството, овощарството и лозарството тази сума не надвишава 1-2% от разходите за производство. Така практически европейската субсидия се превръща в икономически стимул за производство на интензивни култури – зърнени и технически, при огромна концентрация на земята и капитала.

Тук обаче е необходимо да се изтъкне, че ОСП описва само рамката на общите цели, правилата и инструментите на политиката, а останалото е въпрос на национална политика, вместена в тази широка рамка.

Във всички страни на ЕС, където се прилага системата на „Единно плащане на единица обработваема земя“, с изключение на България и Чехия, се прилага модулация на размера на субсидията. Това е механизъм, при който след определени размери на земеползване субсидията на единица площ се намалява, а над определен размер въобще не се изплаща. Например, в Германия субсидията на единица площ се изплаща по следната схема:

• до 500 дка – 100%;

• от 500 до 1000 дка – 80%

• от 1000 до 3000 дка – 60%

• над 3000 дка – не се плаща субсидия.

В Чехия няма модулация според размера, защото там основна стопанска форма е модернизираната кооперация, която е с големи размери, докато в България политиката е насочена към стимулиране на едрите арендни стопанства или на практика към монополистични структури в земеползването.

В повечето от старите членки на ЕС системата на единно плащане на единица обработваема земя не се прилага, а земеделието се субсидира на база стопанство в зависимост от наличие на животновъдство и други земеделски производства с по-голям дял на добавената стойност.

Следователно, в България е избран модел на прилагане на ОСП, в резултат от който се наруши традиционната за България структура на земеделското производство.

Този избор може да се илюстрира с историческата реалност на земеделието в България преди 30 години. През 1987 г. България произвежда годишно над 10 млн. т зърно, което нарежда страната между 20-те водещи аграрни страни в света. Въпросът е защо през този период България изнася не повече от 450 хил. т, а днес, когато произведеното зърно не надвишава 4.5 млн. т, над 2 млн. т от тях е износ?

Опростеният отговор, който всички специалисти и хора на село знаят, е, че от зърното се произвежда фураж, с фуража се хранят животни, от животните се произвежда мляко и месо, а от млякото и месото се произвеждат млечни и месни произведения. Голяма част от тези продукти, освен че осигуряваха рационалното хранене на българина, отиваха за износ не само по линия на СИВ, но и в Западна Европа (т.нар. Стара Европа) и в много други страни от целия свят. Немалка част от тази продукция отиваше в чинията на туристите по нашето Черноморие и планинските курорти. Тази сложна верига може да се изрази икономически с един показател – добавена или новосъздадена стойност.

През 2015 г. страната е 10-та в Европа по износ на зърно. Според данните на НСИ, България изнася зърно главно за страните от Европейския съюз.

Нашето зърно е нискоглутеново и е изключително ценно за арабските страни поради спецификата на произвеждания там хляб. Износителите за тези страни са фирми, регистрирани предимно в Европа. Техните адреси са в Женева, Париж, Лондон. Това са фирми, които не притежават складове, товарни автомобили или търговски кораби. Тяхната дейност се изчерпва с логистика. Те купуват от нас и продават на арабските страни само по документи. Въпросът е защо ние и арабските ни партньори не можем сами да организираме търговския процес, а трябва да ползваме логистика на трети лица? Това е пазар, на който страната някога изнасяше големи количества живи животни, месни и млечни продукти, зеленчукови консерви и други продукти с висок дял на добавената стойност, значително по-голям от този на зърното.

Категорично можем да заявим, че България не можа да формулира национална цел и съответната политика за постигане на растеж в този важен за икономиката и социалното развитие сектор, изтъкват икономистите от БАН в Годишния си доглад за 2016, част от който представлява този текст.

Проблемите не са свързани толкова с механизмите за усвояване на средствата от Европейските фондове, колкото с формулиране и позициониране на националните приоритети за развитие на отрасъл земеделие и производство на храни, както и с развитието на селските райони у нас.