Българското розово масло е уникално

Качеството на българското розово масло е несравнимо, а неговата уникалност го изважда от всякакъв вид конкуренция, каза в интервю за БТА експертът от МЗХ и началник отдел в Дирекция "Растениевъдство" Георги Ралчев. Етеричните масла са продукти, при които качеството определя всичко, отбеляза специалистът. Розовото масло в България съдържа над 300 съставки. Същият продукт от Саудитска Арабия или Турция, например, съдържа максимум 200 такива съставки, посочи Георги Ралчев. Това означава, че ние произвеждаме качество, което е недостижимо от другите държави. Затова мога да кажа, че качеството на българското розово масло е несравнимо, а неговата уникалност го изважда от всякакъв вид  конкуренция, коментира експертът. В понеделник министърът на земеделието и
храните Мирослав Найденов обяви след среща с новоизбрания еврокомисар по здравеопазване Тонио Борг в Брюксел, че Европейската комисия по никакъв начин няма да предприема законодателна инициатива, която да ограничи влагането на розово или лавандулово масло в козметичните продукти. "Няма да има проблеми с производството, а по отношение на това дали да се увеличи добивът, всичко е въпрос на търсене и на пазар" уточни министърът, цитиран от пресслужбата на ведомството. Георги Ралчев, който също е присъствал на срещата в качеството си на експерт, коментира, че това решение не е текстово и не е взето официално по процедура на ЕК, а след разговор на министър Найденов с еврокомисаря Тонио Борг на 28 януари т. г. Ралчев уточни, че срещата е била инициирана от българския министър. Идеята й е била да се изясни създадената ситуация на последната работна група по козметични продукти в  Брюксел. В нея бяха изнесени данни от доклад на Европейския научен комитет за защита на потребителите, в който се акцентираше, че в някои от съставките на българското розово
масло, като например гераньол, линаол, линалин ацетат и т. н., биха могли да предизвикат алергични реакции при хора, които използват продукти, в които те се съдържат, отбеляза експертът.
В доклада се твърдеше, че доказателството се основава на научни изследвания /тестове/ на учени от цял свят и в него изрично се споменаваше, че тестовете са на базата на българското розово масло, припомни Ралчев. Това е само едно единствено изследване, което този научен център е направил и го е предоставил на вниманието на участниците в работната група. До момента нито ЕК, нито който и да е друг орган е изпратил някакъв текст или законодателна инициатива, става въпрос само за референция към работата на членовете на работната група, уточни експертът.
При положение обаче че се споменава българското розово масло и при положение, че учените си поставят имената под заключение "да, то може да предизвика алергии", това означаваше, че ние трябваше да изясним нещата, обясни Ралчев.

По думите му на срещата в понеделник е станало точно това. Българската делегация е посочила, че може да възрази на тези заключения с контрааргументи много повече от  клиничните тестове на тези двама - трима учени, споменати в изследването. На фона на факта, че българската роза се използва от векове наред и нейните благоприятни ефекти могат да бъдат  разписани в много повече от 300 страни, е било изразено и опасението, че ако това изследване се интерпретира и наложи и на неговата база бъдат изработени законодателни инициативи, то  тогава проблемът може да стане много сериозен. Той може да окаже негативно влияние върху производството на рози и продуктите от тях в страната, обясни ситуацията Ралчев.
Годишно в целия свят се произвеждат около 4 тона розово масло, а само в България това производство е 1,5 - 2 тона годишно. Това означава над 40 процента от цялото световно производство, отбеляза експертът.
Доста по-големи са количествата при лавандуловото масло, където годишното ни производство е около 100 тона, при около 130 - 140 тона световно годишно производство, каза Ралчев.
Всички тези аргументи плюс контрааргументите, че розовото масло се използва при пациенти с
доказани алергии, както и фактът, че изследването е на база контактна група от едва 2 процента от общото европейско население, обясняват необходимостта от проведената среща. Още
по-нелогично е споменаването на българското розово масло, при положение че такова, макар и в по-малки количества, се произвежда и в Китай, и в Турция, коментира Георги Ралчев.
Запитан за реакцията от страна на Брюксел на тези аргументи, Ралчев цитира еврокомисаря по
здравеопазването, според когото : "От страна на Европейската комисия, ние по никакъв начин няма да предприемем законодателни действия, които под някаква форма биха поставили българския производител на розово масло в неравностойно положение спрямо  другите производители, както и по никакъв начин няма да нарушим производството на розово масло в страната и да накърним този символ на България и неговото име като продукт, който не е полезен." Тонио Борг обаче е добавил, че като европейска институция Научният комитет за защита на потребителите трябва да се консултира и извършва опити във всички области на козметичната и парфюмерийна индустрия. Георги Ралчев уточни още, че на страната ни не са налагани и не могат да бъдат налагани никакви ограничения по отношение на производството на розов цвят и на розово масло.
На тезата защо след като розовото масло е символ на страната ни, не увеличим поне двойно неговото производство, Ралчев отговори с аргументите на пазарната среда. В момента по думите му предлагането и търсенето на пазара е такова, че цената за килограм розово масло надхвърля 6 000 евро. При положение, че България започне да произвежда двойно - четири тона розово масло, но няма такова търсене, тази цена ще спадне на 2 500 евро за килограм. Функцията на производство на розовото масло е функция на развитието на парфюмерийната  индустрия в света. Когато има увеличение при търсенето на парфюмерийните продукти, има и увеличение при търсенето на розовото масло. Нямаме полза от обратното, което да натисне  цената, обяснява експертът.
На въпроса вярно ли е, че във всеки един от елитните френски парфюми има по капка от розовото масло, с което всъщност се удължава трайността на основния аромат в тях, Ралчев отговаря утвърдително. И не само в парфюмите, розово масло има в още много продукти. То има огромен пазар в храните и фармацията. От розите се произвеждат конфитюри, ракии, ликьори, които се използват като дижестиви, розова вода, която пък е приложение в козметиката и в сладкарството. Розовото масло се слага в бонбони, в различни млека - в хиляди продукти, които са паралелни на козметичната индустрия.
Запитан от кои среди е лобито, което така усърдно се труди да ограничи естествените растителни суровини за козметичната индустрия, заменяйки ги със синтетични такива, Ралчев отговори така: "Във всяка една пазарна ниша на даден продукт от икономиката на света има някакво лоби и винаги има две страни. Розовото масло не е изключение. Ако вземем  саламите, и там има същия проблем - "едните ги правят от месо, а другите - от соя". Съответно и лобитата са две. Така е и при парфюмерийната индустрия - от едната страна са производителите на розовото масло, а от друга - на синтетичния му заместител.
Що се отнася до производството на лавандулово масло при него цените варират в доста по-голям диапазон, в зависимост от типовете качество, количества, срок на прибиране, реколта и т. н., обяснява Ралчев. Със сигурност може обаче да кажем, че цялото розово масло, произведено в България е изцяло експортно ориентирано и реализирано на чуждия пазар. "И докато при розовото масло не остава и един грам в държавата на секундата, в която се произведе, то при лавандулата има още какво да се разработва като пазар на дистрибуция".
Запитан има ли "ментета" на продуктите от розово масло на българския пазар Георги Ралчев, отговори категорично - не. Подобно качество според него не подлежи на  имитация, а ориентир може да бъде и цената. На аргумента, че цените им на българския пазар са доста конкурентни спрямо продуктите на френската козметика например Ралчев отговори със спецификата на родния пазар. За 5 лева във Франция никой няма да ви даде розово масло и в този смисъл българският потребител трябва да се счита за облагодетелстван, коментира експертът от МЗХ Георги Ралчев.