Бърбън с люта чушка за първи път в България

Ива Стойкова
Чаша бърбън с потопена люта чушка. Глътка от това огнено питие бе едно от предизвикателствата на второто издание на Whiskey Fest Sofia. Издържалите теста получиха сертификат за геройството.

Бележка на автора: Самият бърбън Bulleit има леко пикантен вкус дори без лютата чушка, който изненадващо след първата минута от потапянето й омеква. На третата минута от „гостуването” на чушката в чашата обаче нещата стават коренно различни – ароматът й е доминиращ, а лютото убива вкуса на напитката. Все пак заслужава да се отбележи, че марката е нова за българския пазар и представителите й успяха да привлекат вниманието към нея с този експеримент.

Друга новост за фестивала и за България е още един бърбън с интересна история. Jura се прави на шотландски остров, където живеят 180 души. Всичко е за целите на дестилерията – едно пристанище, един път, един бар. Мястото е вдъхновявало Джордж Оруел, което го прави още по-любопитно.

Какво е бърбън?
Името бърбън идва от Американския окръг Bourbon. През 1964 г. Конгресът на САЩ приема закон за бърбъна и го обявява за „Национално питие на Америка”.
• рецептата да съдържа минимум 51% царевица;
• да е отлежало най-малко 2 години в нови обгорени дъбови бъчви;
• да не са използвани никакви добавки, които да подсладяват питието,
да му подобряват аромата или да му променят цвета;
• да е произведено на територията на САЩ.
Най-характерни за бърбъна са отличаващите нюанси на карамел и дърво, след тях се нареждат подправките, а накрая са медът, цветистите и плодови аромати.

От фестивала научихме и някои уиски факти:
В света съществуват около 1200 марки уиски, а „истините” за уискито са няколко:
• няма уиски, което да е еднакво по вкус с друго уиски;
• повечето от пиещите уиски не могат да различат едно уиски от друго, освен ако не гледат етикета;
• няма лошо уиски, има лоши настроения.
И до днес ирландците и шотландците спорят за произхода на уискито и къде за първи път се е дестилирала и произвела кехлибарената „вода наживота”.
Думата „уиски• идва от келтското „uisge beatha• и означава „жива вода” или „вода на живота”.
Въпреки че ирландците са направили първите крачки, не на тях дължим силната популярност на уискито днес. През 1494 г. технологията за производство си проправя път до Шотландия и започва построяването и разцветът на стотици дестилерии.
Основната разлика между шотландското, ирландското и американското уиски е в дестилацията. Ирландците дестилират почти всичките си марки три пъти, шотландците два пъти, а американците веднъж. И тук споровете са на ръба на войната, защото шотландците казват, че на ирландците не им се е получило от втория път, затова е нужна третата дестилация, а ирландците контрират, че третият път е за подобряване на качеството, което след само две дестилации не е достатъчно добро. Другата съществена разлика, която влияе директно на вкуса и аромата, е, че шотландците използват допълнително и торф за изсушаване на малца.
Малък и интересен детайл е, че шотландското уиски се пише „whisky” без „E”, а ирландското и американското – „whiskEy”.