Бързата мода отмира

(БТА)

Според Програмата на ООН за околната среда (UNEP) текстилната индустрия е вторият по големина потребител на вода и е отговорна за около 10 на сто от глобалните въглеродни емисии – повече от всички международни полети и морско корабоплаване взети заедно. Осемдесет и пет на сто от целия текстил отива на сметищата всяка година. Три пети от всички дрехи завършват на сметища или в пещи за изгаряне в рамките на една година от производството – статистика, която се превръща в камион с използвани дрехи, изхвърлени или изгорени всяка секунда. Това съобщиха от Асоциацията за текстилно рециклиране.

Дори прането на дрехи отделя 500 000 тона микрофибри в океана всяка година, което се равнява на 50 милиарда пластмасови бутилки. От 100-те милиарда облекла, произведени всяка година, 92 милиона тона завършват на сметищата. Ако тенденцията се запази 134 милиона тона текстилни отпадъци годишно заплашват околната среда до 2030 г.

Бързата мода и бавната смърт на околната среда

Бързата мода е евтина и харесвана, но е проблем. Бързата мода може да стимулира глобалната икономика, но околната среда плаща ужасна цена. Нейният модел е бърз дизайн, производство, дистрибуция и маркетинг на модерни дрехи, използвайки евтини материали. За търговците това означава - големи количества от по-голямо продуктово разнообразие, а за потребителите – честа смяна на нови дрехи  на ниска цена. "Бързата мода" е измислена от New York Times в началото на 90-те години на миналия век, за да опише мисията на Zara само за 15 дни, да премине една дреха от етапа на проектиране до продажбата й в магазините. Най-големите играчи в света на бързата мода включват Zara, UNIQLO, Forever 21, Mango и H&M.

Само, че това евтино и бързо производство на нискокачествени дрехи, за да се отговори на най-новите и най-нови тенденции, постепенно умира. Прекомерното производство и безсмисленото потребление постепенно отстъпват пред грижата за околната среда и дрехите втора употреба слагат първите спирачки на бързата мода.

Поколението "Зет" (Z)- синоним на устойчивото пазаруване

Поколението Z има по-голямо чувство за социална отговорност в сравнение с миналите поколения, а моралът и ценностите оформят техните навици за пазаруване, посочват от Асоциацията. Поколението Z, което изпитва екологична тревожност, започна да купува от устойчиви модни марки, да пазарува втора употреба или повторно да използва дрехите. Над 60 на сто от поколението Z вече търсят продукти с намален въглероден отпечатък и иска да пазарува по-устойчиво. 

Gen Z и милениалите скоро ще се превърнат в най-обширната потребителска база на глобалната икономика и ще притежават 143 милиарда долара покупателна способност. Следователно марките, които искат да привлекат интереса на нарастващите потребители, ще трябва да отговорят на тези изисквания за устойчивост.

Младите потребители изискват устойчиви материали, практики за рециклиране и инициативи за повторно използване на производството. Екосъзнанието на хората се променя и то е в синхрон с изискванията и предизвикателствата пред текстилната индустрия в света, в Европа и в България.

Мащаба на предизвикателството, пред което сме изправени, е огромен. Но апетитът за евтини, ориентирани към модните тенденции дрехи – повечето от които завършват на сметището – няма да изчезнат светкавично бързо.

Ето защо Европейският съюз подкрепи набор от нови разпоредби за "слагане край на бързата мода", включително политики, предназначени да направят дрехите по-издръжливи, по-лесни за повторна употреба, с частично възстановима стойност и рециклируеми. Преминаването към кръгова икономика – където всички дрехи могат да се използват повторно, рециклират или са биоразградими и компостируеми – е от решаващо значение за справяне с въздействието на модата върху планетата.

Въпреки че експертите са скептични относно това дали насоките на ЕС за екодизайн ще окажат значително влияние върху бързата мода, има повече надежда за предложенията за разширена отговорност на производителя (EPR), които биха направили търговците на дребно финансово отговорни за събирането, сортирането и рециклирането на облекла.

Спазване на общоевропейската рамка и стратегия за развитие

Европа има своя еднозначна позиция по проблемите на климата и тази позиция е ясно дефинирана в Зелената сделка. Според този стратегически документ, старият континент се ангажира с дълбока трансформация на редица отрасли и интегриране на принципите на кръговата икономика във възможно най-широк мащаб. 

Това означава по-малко отпадък на сметищата, повече усилия в посока управление на природните ресурси и много по-голяма отговорност от страна на бизнеса, независимо от размера му. Екотакси вече се плащат от производителите на автомобили, електроника, масла, еднократни опаковки и различни видове гуми. Част от тези отрасли дори не са в топ пет на замърсителите на околната среда - за разлика от текстилната индустрия, която все още не е обложена с продуктови такси. 

В този ред на мисли, въпросът не бива да бъде дали текстилният отрасъл да плаща или не еко такси. Въпросът следва да бъде кога, посочват от Асоциацията.

Екологичната продукция е врата към дългосрочния растеж - а екотаксите са ключа, който бизнесът у нас все още се колебае дали да приеме. 

В приетия Закон за управление на отпадъците вече има текст, според който трябва да бъдат въведени екотакси за текстил и обувки. Това, което остава да се случи е провеждане на обществено обсъждане и приемане на наредбата, с която този закон влиза в сила и таксите започват да се събират. Настоящото управление на страната все още бави този процес, създавайки известно ниво на несигурност в текстилния бранш.

Решението засяга както брандовете за бърза мода, така и производители и търговци на различни текстилни изделия - килими, завеси, тапицерии, спално бельо, домашен текстил и др. 

Широкият обсег на екотаксите за текстил логично събужда колебания и недоволство сред бизнеса, а причината е ясна - оскъпяване на продукцията и нужда от преизчисляване на бюджета. Но всъщност екотаксите не са глоба, а инвестиция в поддържането на единна система за редуциране на отпадъка и изработката на нови изделия без употреба на нови суровини.