Бързи пътни връзки Северна - Южна България

Добрата транспортна свързаност между държавите е основа за икономически растеж, каза заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Явор Пенчев по време на изказването си във форума. По думите му за България основен приоритет в регионалната политика е осигуряването на сигурна и безопасна инфраструктура. За целта министерството е изготвила интерактивна карта, която показва за първи плановете за развитието на пътната инфраструктура в България до 2040 г.

Целта е на първо място да се изгради бързи и безопасни пътни връзки между Северна и Южна България. Тази свързаност в България обаче липсва, добави зам.-министър Пенчев. България е една от малкото държави в ЕС, в които липсват пътни оси, разположени в географски посоки Север – Юг. Затова е важно да се насочат усилията за изграждането на такава магистрала.

Мечтата на МРРБ е била да се свърже Западна Европа през Атина през Дунав мост 2 при Видин. За целта трябва да се изгради автомагистрален път от Видин до София, който да минава през нов тунел през прохода Петрохан. Този път трябва да се включи във вече изградената си в по-голямата си част автомагистрала „Струма“.

Реализацията на проекта ще улесни значително транзитния трафик и ще даде тласък в развитието на икономиката не само на България, но и на съседните държави – основно на Гърция и Румъния. Освен това се планира и изграждането на два тунела, които трябва да преминават през Стара планина. За целта вече е подписан договор за проектирането и изграждането на тунел при Шипка, но ще бъде наложително и изграждането на втори тунел във връзка с изграждането на автомагистрала „Черно море“. Тази магистрала „Черно море“ е част от Паневропейски транспортен коридор номер 8, който от своя страна е най-пряката връзка между Адриатика и Черно море.

Главният съветник на гръцкия премиер по енергетика, климат, околна среда Джордж Кремлис заяви, че Гърция има силен интерес да реализира проектът „Струма“, защото той подпомага свързването между София и Солун и съответно оттам с мрежата от магистрали. Единствената част, която е останала неизпълнена от целия проект, е Кресненското дефиле.

Това са малко повече от 11 км., посочи Кремлис, като допълни, че всичко останало по проекта е почти изпълнено. Според него тези, които казват, че искат да защитят дефилето, не постигат своята цел, защото, ако ситуацията остане непроменена, защото се уврежда природата в тази част от пътя. Той даде за пример, че на границите на Гърция и България има по 4 км опашка от автомобили и камиони от двете страни. Тези, които се притесняват за околната среда, трябва да помислят за тези емисии на тези километрични опашки.

Ръководителят на регионално представителство на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за Западните Балкани Александро Браконзи допълни, че банката има планове за инвестиции в областта на транспорта, както и мерки за чиста енергия, за енергийна ефективност и дигитализация, развитие на частния сектор, опазване на околната среда, на борбата с наводненията, изграждането на мощности за пречистване на вода.

Ръководителят на катедра „Икономика на транспорта и енергетиката” в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. д-р. Христина Николова заяви, че през територията на България преминава един основен транспортен коридор – това е „Ориент/Източно-Средиземноморски“. За всички останали проекти има планове да се развиват и други.

Транспортната инфраструктура, както и всички други инфраструктурни проекти, са от значение за конкурентоспособността на България, както и за нейната оценка от страна на инвеститорите. Пред България стоят ключови икономически въпроси, свързани и с подобряване на индекса на логистично обслужване, базирано на съществуващата инфраструктурата, както и развитието й, каза още проф. д-р. Николова.