Бързият влак Естония – Гърция

Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

На 28 май 2010 г. ИПИ даде пресконференция за ревизията на Бюджет 2010. Основната ни теза беше, че узаконяването на дефицита и харченето на резерва ще ни тласне по грешен път – пътят на харчовете и хроничните дефицити, които водят след себе си срив в доверието към страната и удължаване на кризата. Ние предложихме алтернатива – пътя на растежа. Това е пътят на разумните харчове и реформите. Път, който би върнал доверието в страната ни и би ни отвел в еврозоната.

Сценариите, които начертахме пред страната ни, следваха логиката на тези две алтернативи. Всъщност, това бяха сценариите на Гърция и Естония. Едните харчеха и се блъснаха в стена, а другите овладяха бюджета, правеха реформи и се запътиха към еврото. И двата сценария стъпваха на една обща основа – доверието. В зависимост от това дали има или няма доверие в една страна, можем да си дадем сметка по кой път се е запътила. Нещо повече, доверието е пазарен показател, които не бива измерван или съобщаван от правителството в дадена страна. Правителството може да провежда добри или лоши политики, които да влияят на доверието към страната, но не може насила да промени отношението на пазарите.

Няколко часа след пресконференцията на ИПИ дойде и първото потвърждение на тезата ни. Доверието към страната ни не само може да бъде измерено, но дори си има определени граници. Такава граница се задава както от кредитните агенции, така и от пазарите – над нея рейтинга ти е инвестиционен, под нея е неинвестиционен.

На 28 май 2010 г., в края на работния ден, кредитният рейтинг на страната ни падна под чертата. В случая не гледаме официалният кредитен рейтинг на кредитните агенции (Moody’s, S&P, Fitch), а т. нар. “Market Implied Rating”, тоест рейтинг, който се извлича от настроенията на пазара и не зависи от решението на конкретен човек или агенция. Този тип рейтинг се признава и от самите кредитни агенции (виж Fitch), като вид допълнение на техните официални оценки.

Докато говорихме в БТА за бюджета, фискалния резерв и различните сценарии, рейтингът на страната ни беше bbb-, тоест все още инвестиционен. Малко по-късно, рейтинга ни вече беше bb+, тоест под чертата – неинвестиционен. Нищо драматично не се бе случило, просто грешният път, по който вървим, ни бе отвел по-бързо от очакваното до логичната оценка на пазарите.

Актуализацията на Бюджет 2010 бе внесена в Народното събрание на 4 юни 2010 г. В същия ден т. нар. застраховки срещу фалит (CDS) на България скочиха чувствително. Нивото на 5-годишните CDS скочи от 260 на 327 пункта, тоест с повече от 25%. По същото време 5-годишните CDS на Гърция достигнаха 741 пункта, а тези на Естония се бяха закотвили на 114 пункта. Казано на прост език – правителството внесе ревизията на бюджета в парламента и страната ни хвана бързия влак от Естония за Гърция. 

Този вторник, на 8 юни 2010 г., Европейската комисия изказва съмнения относно бюджетния дефицит на страната. Тук не става дума за рутинна проверка, а за опасения, породени от следното – няколко месеца след гласуването на бюджета, правителството реши да ревизира (влоши) оценките си за бюджетния дефицит при все, че оценките за икономиката на страната се подобриха според официалните очаквания на правителството. Това е причината за съмненията и тя е доста основателна (виж тук). Същия ден 5-годишните CDS на България скочиха от 331 пункта до 366 пункта, тоест с над 10%. Пазарите не са виновни, те просто реагират на сигнали – в случая лоши.

Към момента, след внасянето на ревизията в Народно събрание и съмненията от ЕК за бюджетните данни, рейтингът ни се оценява от пазарите на bb-. Това означава, че доверието временно напусна България. Тази оценка скоро може да се превърне в официално понижен кредитен рейтинг на страната ни.

България тръгна по пътя на лесните харчове и дефицити. Това е път, които ни води към Гърция и пазарите вече виждат това. Това е пътят на кризата – отблъскването на чуждестранните капитали, високите лихви за гражданите и бизнеса, отказа от реформи и въобще, дългосрочни структурни проблеми пред страната ни. Тази година пътешествието ще се финансира предимно от фискалния резерв, след това от дълг и по-високи данъци. Влакът от Естония към Гърция вози всички ни, а кондукторът не се шегува – всички ще си платим за това пътуване.

Алтернативата? Дърпаме ръчната спирачка, слизаме от влака и тръгваме пеш към Естония, а от там и към еврозоната. Трудно ще е, но си струва.