Бюджет 2014 залага 2500 лв. дълг на човек

Различни квалификации за проектобюджета за догодина има – от „максимално напрегнат, но изпълним”- на министър-председателя Пламен Орешарски, през „филм на ужасите” - на финансовия експерт Мика Зайкова, „прекалено оптимистичен” - на Менда Стоянова или „бюджет на високата безработица и нулевия икономически растеж”. По този повод е интервюто на радио „Фокус” с Красен Станчев, председател на УС на Института за пазарна икономика.
Красен Станчев:Всъщност, бюджетът е напрегнат не за министър-председателя, той е напрегнат за българските данъкоплатци след година, година и половина, две, защото тогава ще трябва да се връщат дълговете. В момента дълговете са някъде около 18,5% от БВП. С онова, което се планира с този бюджет те ще станат примерно около 22%, което прави на човек от населението, независимо дали той работи, или е дете, или е пенсионер, прави някъде около 2500 лева на човек. При темпото на плащане на външен дълг, каквото имахме от 1990 година, или 1994 година, досега, този дълг, 2500 лева на човек, ще се изплаща някъде около 12 години и половина. Винаги е лесно да се вземат дългове, трудно е да се връщат. С правителствата ситуацията е по-различна от вземането на дългове от семействата, да речем, защото правителствата ги взимат, а други ги връщат.
Водещ:Какво тогава напряга министър-председателя?
Красен Станчев:Аз не виждам какво го напряга. Това, което той прави е онова, за което критикуваше предишния финансов министър. Имаме вече шеста година сменена философия, тоест винаги разходите надвишават и то значително приходите в бюджета. В общи линии шеста година подред това означава вече сменена философия. Тя е сменена и по един друг показател – дефицитът, който се предвижда за следващата година е вероятно някъде около 2 пъти по-висок, отколкото ще бъде ръстът на икономиката. Тоест министър-председателят и министърът на финансите съзнателно залагат една изцяло противоположна философия, която имаше Пламен Орешарски като министър на финансите. Тогава дефицитът, дори тогава, когато се получаваше случайно накрая на година да се похарчат някакви пари, никога не е надвишавал примерно 0,5% от растежа. Тоест винаги дефицитът е бил значително по-нисък, примерно 4 пъти по-нисък, отколкото растежът на икономиката. Тоест преди това, дори тогава, когато Пламен Орешарски беше финансов министър не се е правил опит да се яде торта, която не е още произведена, а новата философия на бюджета е точна такава. Аз слушах много внимателно изказванията в парламента. Това, което ми прави впечатление е обстоятелството, че дори и разумни хора, като примерно депутатът Петър Кънев, който разбира от бизнес, без съмнение, и от икономика се надява, че с помпането на дефицит и инфлация хората могат да живеят по-добре. Другото нещо, което ми направи впечатление е сменената риторика на Волен Сидеров и на „Атака”. Освен типичните врагове, които витаят в неговото въображение сега основен враг се оказа и стабилността на валутния курс, така наречения „валутен съвет”. Всичко това се представя като заробване на България и така нататък, а всъщност след въвеждането на фиксирания валутен курс и системата на валутен съвет доходът на българина е пораснал около 2,5 пъти. Така че няма никакви основания по какъвто и да е повод да се напада стабилността на банковата система и на Централната банка, защото това е от полза за всички хора в България. Аз смятам това първо четене на този бюджет за доста тревожно и то тревожно по -скоро за обикновените хора в България, не толкова за политиците.
Водещ:Господин Станчев, но зад тази мимикрираща политика на „Атака” не се ли крие тенденцията, позната ни от един друг период от 1996-1997 година, когато пада Валутният борд, тогава все още го нямаше, развързва се курсът и в крайна сметка много заеми се обезценяват, т.е. хора с огромни заеми изведнъж се оказва, че нямат такива или ги връщат за жълти стотинки?
Красен Станчев:За колко души говорим?
Водещ:Стига те да подкрепят г-н Сидеров. Той има може би интерес.
Красен Станчев:Преди известно време с Емил Хърсев трябваше да коментираме едни идеи на сегашното мнозинство за промяна в правилата за банкиране и тогава, когато направихме проверка се оказа, че да речем, по жилищните заеми има 18 проблемни случая. Всичко останало се изплаща, върви нормално, няма никакъв проблем. Тогава, когато говорим за големи заеми не е ясно на кого са тези големи заеми. В общи линии това, което ние наблюдаваме в банковата система, е намаляване на лошите и на обслужените кредити. Става трудно, но все пак става. В общи линии, това, което се случва по-скоро е бягство на „Атака” и на Волен Сидеров от риториките на, така да речем, крайния национализъм към риторика на крайно лява комунистическа фантазия. Това е пълно затваряне на икономиката, което е невъзможно, пълна национализация на икономиката, което също е невъзможно. Дори да вземем само ЕРП-та, които са стара цел, така да се каже, само ренационализацията на ЕРП-та би струвало някъде около 2 млрд. евро. Тоест това са 5% от БВП. Така че как става тази работа?
Водещ:Господин Станчев, какво е това магическо число 1,8 разчет за растеж на икономиката, разчет за инфлация, бюджетен дефицит – магическо число 1,8, много е 1,8?
Красен Станчев:Не, аз не смятам, че това е магическо число.
Водещ:Това е в рамките на шегата, разбира се. Това е ирония, но много често се повтаря и това неминуемо прави впечатление.
Красен Станчев:Това е случайно напасване на цифрите. Защото първо, се залагат разходите такива, каквито се предоставят на министъра на финансите като желателни, след това трябва да се напаснат всички останали параметри. Тоест трябва да се напаснат и дефицитът и съответно ръстът. Но това е математическо упражнение, не толкова реалистично упражнение. Много по-реалистично би било да се придържат към класическата философия на управление на публичните финанси на България между 1998 и 2008 г., т.е. да не се харчи нещо, което не е произведено.
Водещ:Правителството предлага и провеждането на публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”. Какво се крие зад това заглавие и всъщност то какво място намира в така предложения бюджет?
Красен Станчев:Преди това искам да кажа нещо друго. Тези 22% дълг, 22% от БВП дълг, които се взимат, не са безопасен прецедент. Значи, имаме страни като Румъния с 16% външен дълг от БВП, които изпаднаха в неплатежоспособност. Имаме страни като Словения с 40% преди две години дълг спрямо вътрешния продукт и те също изпаднаха в такава неплатежоспособност. Онова, което се залага като регионални програми, сега вече на вашия въпрос, като регионални програми са по-скоро частично нови заеми за инфраструктура от Европейската инвестиционна банка и около половин милиард разпределени през правителството по не особено ясна схема, при която участват общини.
Водещ:Конкретни общини, да кажа.
Красен Станчев:Да. По какъв начин това ще става не е много ясно, тъй като по закон не може да има ограничаване на съревнованието само, да речем, за общински власти да кандидатстват за определени пари, така че не ми е ясно как това съвпада и съответства на европейските правила, които забраняват държавна помощ.
Водещ:Извинете, но докъде ще ни докара този бюджет? Този проект, който бе приет всъщност на първо четене.
Красен Станчев:Нещата много зависят от външни стечения на обстоятелствата. България е малка страна и ако икономическата ситуация в ЕС не се влошава, то е възможно бюджетът дори да бъде изпълнен при тези параметри, при които е съставен, без каквито и да е рискове. Но така или иначе не се знае каква ще бъде ситуацията в европейската икономика затова е по-добре, когато се планира преразпределение и харчене на пари на другите, на данъкоплатците, да има по-реалистичен поглед за онова, което може да се случи и на така наречените буфери.
Водещ:И да не забравяме бомбата, мината заложена, която след няколко години ще я видим може би в една по-голяма сила, а именно външният дълг. Това е.
Красен Станчев:Значи при влошаване на доверието на кредиторите към България, то в момента е добро поради емисията на дълг миналата година, за което трябва да дадем дължимото не толкова даже на Симеон Дянков, колкото на общността на икономистите в България, която успя да обуздае някои не особено рационални идеи на тогавашния министър. Но така или иначе дори това правителство се ползва с кредита, който беше извоюван при предишната емисия на дългови книжа. Тогава, когато в страната очевидно политическото доверие към правителството спада или се намира на много ниско равнище, то рано или късно кредиторите ще осъзнаят този факт, ще измерят реалните дефицити и така наречения подразбиращ се дълг, тоест това е дългът, измерен при всички обещания на серия правителства в България и тогава изведнъж ще се окаже, че те ще сметнат към реалния дълг, който е заложен като план в бюджета 22% от БВП, ще сложат и около 40 милиарда натрупан дълг на примерно НОИ и тогава няма да бъде дългът 20% от БВП, а ще бъде 60%. Когато така започнат да смятат, то тогава ще спадне и доверието, и ще се вдигнат лихвените проценти. /с малки съкращения/