АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
До края на месеца ще бъдат внесени измененията в Закона за енергетиката, които ще премахнат мораториума върху изграждането на атомни електроцентрали в Сърбия, съобщи Танюг. Сърбия няма собствени АЕЦ, но има забрана за изграждане, въведена през 1989 г. след аварията в Чернобил.
Новата финансова рамка предвижда повече средства за Механизма за гражданска защита на ЕС, отколкото първоначално бяха поискани от Европейската комисия. Решението е взето в отговор на природните бедствия през изминалата година. Според плана държавите членове ще могат да използват до 10% от Европейския кохезионен фонд за предпазване от бедствия и възстановяване в бъдеще.
За нея ще се работи съвместно с Азербайджан, който изгражда електроцентрали, които са в състояние да произвеждат и по един гигават електроенергия, а досега Сърбия винаги се е ограничавала до около 300-350 мегавата.
Държави като Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина и Албания отбелязаха значително увеличение на посетителите, като турските туристи са сред водещите групи, изследващи тези живописни и исторически дестинации, посочва вестникът.
Основен акцент бе поставен върху създаването на общ туристически продукт – "Бранд Балкани", и подобряването на въздушната свързаност между балканските столици. Министър Милошев се срещна с колегите си от Италия Даниела Сантанке, Гърция Олга Кефалояни, Сърбия Хюсеин Мемич, Хърватия Тончи Главина и Черна гора Симонида Кордич, както и със заместник-министъра на туризма на Турция Надир Алпаслан.
Най-скъпият продаден апартамент също е в сръбската столица и е на стойност 1 226 888 евро, информира сръбската редакция на телевизия Ен1, като цитира данни на Републиканския геодезичен институт.
В проекта на бюджета за догодина 13,5 трлн. рубли (близо 135 млрд. долара) са заделени за отбрана, което е една трета от всички разходи или 6,3% от БВП, което е най-големият процент от края на Студената война. Предложените поправки подсказват, че това число може дори да е по-високо.
В мотивите към законопроекта за държавния бюджет за настоящата година е заложен индикативен размер на дефицита по КФП за годината в размер на 6,2 млрд. лв. (3 на сто от прогнозния БВП в макрорамката на бюджета).
За сравнение: в Турция е нараснала с 64%, в Албания с 63%, Черна гора – 60%, Румъния – 59%, Полша – 61%, Сърбия – 50%. В същите тези три години минималната заплата в Германия – 1700 евро, нараства с 30%.
В проекта за бюджет е заложено връщане на ставката на ДДС от 20 процента върху хляба и за дейността на ресторантьорите. Годишният ефект от връщането на ставката е 400 млн. лева, каза Петкова.