АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Дефицитът при търговията със стоки на Япония възлиза на 2,41 трилиона йени (15,67 млрд. долара), което представлява ръст от 86,8 на сто спрямо предходната година. Японският износ нараства с 5 процента до 52,22 трилиона йени (339,52 млрд. долара), а вносът се увеличава със 7,1 процента до 54,64 трилиона йени (355,39 млрд. долара).
Общите разходи на Рияд са достигнали 339 млрд. риала през отчетното тримесечие, като страната продължава да влага много е програмата си "Визия 2030", която трябва да диверсифицира икономиката й, осигурявайки алтернативи на зависимостта от петролния сектор.
Страните от ЕС с най-висок бюджетен дефицит през миналата година са били Италия (7,2 на сто), Унгария (6,7 на сто) и Румъния (6,5 на сто). При общо 10 държави от Евросъюза бюджетният дефицит е бил над 3 на сто, посочва Евростат.
Държавни разходи в рамките на 40% от БВП и бюджетен дефицит в размер на 3% от БВП са се превърнали в норма за държавните финанси, а не в изключение, а средносрочната фискална рамка и поетите ангажименти дават сигнали за бързо покачване на държавните разходи и високо ниво на бюджетен дефицит
В проектобюджета за идната година е заложен бюджетен излишък в размер на 0,3 на сто от очаквания брутен вътрешен продукт (БВП) на Португалия, докато през настоящата година се предвижда излишъкът да е в размер на 0,4 на сто от БВП.
Пазарът на лаптопите е необятен – фирмите предлагат продукти с разнообразни характеристики. Най-общо по ценови категории лаптопите могат да бъдат разделени на три – бюджетни лаптопи до около 1000 лв., лаптопи на средна цена за пазара – около 1500 лв. И висок клас лаптопи - над 2000 лв.
Бюджетните правила на ЕС са, че страните не могат да имат по-големи бюджетни дефицити от 3 на сто, както и по-голям държавен дълг от 60 на сто от БВП.
През четвъртото тримесечие общите държавни приходи в ЕС са били 46,2 на сто от БВП, колкото бяха и през третото тримесечие. Сезонно изгладените общи приходи в ЕС са се увеличили с около 30 милиарда евро в сравнение с третото тримесечие.
По-нисък растеж в ЕС, по-ниска инфлация, по-умерен ръст на заплатите, по-висок ръст на кредита за домакинствата, малко по-висок реален ръст на потреблението, но пък по-слаб ръст на инвестициите в основен капитал. Това са накратко основните различия с предходната прогноза.
За този ръст принос имат най-вече данъчните приходи, които нарастват спрямо февруари 2023 г. c 6,2 на сто (0,5 млрд. лв. в номинално изражение), докато неданъчните приходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са близки до отчетените за същия период на 2023 г.