Бюджетен апокалипсис – друг път

Калоян Стайков, ИПИ
Февруари беше напрегнат месец не само заради множеството протести, довели до оставката на кабинета, но и заради редица спекулации около водената фискалната политика. Публикуваните в началото на април данни за изпълнението на бюджета през първите два месеца на 2013 г. изглеждат успокоителни на фона на цялата тирада от пророчества за срив в събираемостта на приходите. И докато повечето наблюдатели се бяха вторачили в постъпленията в хазната, харченето на държавни средства се радва на далеч по-малко внимание. А именно там се наблюдават интересни развития.
Събраните приходи за първите два месеца са със 146 млн. лв. повече от същия период на предходната година, което представлява 4% номинален ръст, т.е. 0% ръст в реално изражение, ако се отчете инфлацията, която е точно 4% средно на годишна база за периода. Номиналният ръст се дължи в най-голяма степен на данъчните приходи и по-конкретно - постъпленията от ДДС и данъка върху доходите на физическите лица. Те растат с темпове, близки до тези от същия период на 2012 г. Изоставане в сравнение с предходната година има при акцизите и корпоративния подоходен данък. При първите има по-малко събрани приходи от акцизите върху горивата – с 33,6 млн. лв., върху тютюневите изделия – с 10 млн. лв., и върху електрическата енергия, въглищата и кокса – с 1,5 млн. лв. по-малко. По-ниските приходи обаче не могат да се отдадат на това, че НАП не си изпълнява задълженията или че хората са спрели да плащат, а се обясняват с по-ниското потребление на акцизни стоки. Официалните данни напълно подкрепят това заключение, с изключение на данните за тютюневите изделия, за които няма месечни данни.

 Крайно потребление на някои акцизни стоки през януари и февруари 2013 г.

Източник: НСИ

При постъпленията от корпоративен подоходен данък спадът се дължи на промяна на сроковете за събирането на авансовите вноски по него. Фирмите с приходи до 300 хил. лв. бяха освободени от авансови вноски, а тези с приходи до 1 млн. лв. вече внасят авансови вноски веднъж на три месеца. С други думи приблизителна оценка за събираемостта на този данък може да се направи като публикуват данните за април, а цялостна – едва в края на годината. Дотогава всякакви интерпретации по темата биха били единствено спекулации, лишени от съдържание.
Докато приходите се увеличават със 146 млн. лв., разходите набъбват с близо 300 млн. лв. Това става на фона на увеличение на приходите с 378 млн. лв. и на разходите със 162 млн. лв. за първите два месеца на 2012 г. С две думи, ако миналата година постъпленията са се увеличавали над два пъти по-бързо от разходите, то тази година е точно обратното. Тук също има обективни фактори, които оказват влияние, но въпросите около разходите са далеч повече.
На първо място могат да се отбележат разходите за осигуровки, които се увеличават с 48 млн. лв. или близо 30%. В голямата си част те се дължат на увеличението на пенсионните осигуровки на работещите в силовите ведомства с 20 пр.п. от началото на 2013 г. За съжаление няма достатъчно подробна информация, за да се провери дали има други фактори, които влияят, например назначаване на нови служители, промени в трудовите правоотношения или по-високи заплати на съществуващите служители. На второ място могат да се нареди вноската в общия бюджет на ЕС, но увеличението ѝ играе малка роля в общото увеличение на разходите – малко над 5%.
Може би дотук приключват обективните обстоятелства и започват въпросите. Най-голямо увеличение при разходите се наблюдава при социалните разходи – с 236 млн. лв. и по-конкретно при здравноосигурителните плащания – с 202,8 млн. лв. От Министерството на финансите обясниха това с навременно разплащане на здравните услуги от страна на касата през първите два месеца за разлика от предходната година, когато е имало забавяне. В такъв случай възниква следният въпрос: ако през 2013 г. НЗОК се разплаща редовно и равномерно с лечебните заведения, защо през февруари Българският лекарски съюз и Националното сдружение на частните болници плашеха, че болниците ще фалират, а пациентите ще останат без здравни грижи?

Разходите за лихви се увеличават с близо 56 млн. лв. или 22% и основната им част е концентрирана в първия месец на годината. Не става ясно на какво се дължи това, при положение че плащанията по облигационни заеми представляват 98,5% от всички външни плащания. Разликата може да дойде единствено от плащанията по глобалните облигации, деноминирани в долари, но курсът на доларът през януари 2013 г. е по-евтин спрямо еврото в сравнение с януари 2012 г. За съжаление няма достатъчно информация ниво в доклада за изпълнение на бюджета, нито в бюлетина за държавния дълг.
Разходите за заплати продължават да се увеличават - с 8,7% на годишна база за първите два месеца. Увеличението на разходите за заплати изглежда необосновано на фона на планирания за поредна година бюджетен дефицит и успехите, които предходното правителство си приписа за оптимизиране на администрацията. Прегледа на данните показва, че такова не е имало, както не е имало и замразяване на доходите в бюджетната сфера. Разходите за заплати в администрацията се увеличават всяка година с изключение на 2011 г. Тогавашният спад от 7,3% не може да компенсира големите увеличения от 2009 и 2010 г. – над 27%, които години бяха и най-тежки за икономиката на страната.
Едно добро развитие има при субсидиите за нефинансови предприятия, които намаляват през първите два месеца в сравнение със същия период на предходната година с 95 млн. лв. или 40%. Те не включват субсидиите за земеделци, които се отпускат от европейския бюджет и тази година са с близо 158 млн. лв. повече в сравнение с предходната, което е увеличение от 23%.
Заключението от данните за февруари е, че въпреки слабите постъпления от някои приходи, цялостното изпълнение на приходната част не изглежда застрашено на този етап. Липсата на реален ръст на приходите обаче трябва да се използва като сигнал за предпазлива разходна политика с цел да се осигури гъвкавост при евентуално негативно развитие на икономиката.