Бюджетен дефицит в ЕС и България

Делът на държавния дълг на страните от Европейския съюз спрямо брутния им вътрешен продукт (БВП) се понижава до 80,8 на сто в края на 2023 г. при 82,5 на сто в края на 2022 година. Ако бъдат разглеждани само страните от еврозоната, то при тях също се отчита понижение на съотношението държавен дълг към БВП - на 87,4 на сто от 89,5 на сто. Това сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес на сайта й.

Бюджетният дефицит на ЕС се е увеличил от 3,2 на сто от БВП в края на края на 2022 г. до 3,5 на сто в края на 2023 година. При еврозоната също е отчетено нарастване на бюджетния дефицит, от 3,5 на сто на 3,6 на сто. 

Фискалните правила на Евросъюза изискват бюджетният дефицит на всяка от държавите от блока да не надвишава 3 процента от БВП, а държавният й дълг да е под 60 на сто от БВП.

През 2023 г. само четири страни от Евросъюза отчитат бюджетен излишък - Дания (3,3 на сто от БВП), Кипър (2 на сто), Ирландия (1.5 на сто) и Португалия +1.2 на сто).

Бюджетният дефицит на България през 2023 г. възлиза на 2 на сто от брутния вътрешен продукт на страната, сочат данните на Евростат. 

Страните от ЕС с най-висок бюджетен дефицит през миналата година са били Италия (7,2 на сто), Унгария (6,7 на сто) и Румъния (6,5 на сто). При общо 10 държави от Евросъюза бюджетният дефицит е бил над 3 на сто, посочва Евростат. 

През 2023 г. при 13 страни от ЕС е отчетено по-високо съотношение между държавния дълг и брутния вътрешен продукт. Начело е Гърция (163,9 на сто от БВП), следвана от Италия (134,8 на сто), Франция (109,9 на сто) и Испания (105,1 на сто). 

Най-ниско съотношение на държавен дълг към БВП в края на юни 2024 г. е регистрирано в Естония (20,2 на сто), България (22,9 на сто), Люксембург (25,5 на сто) и Швеция (31,5 на сто)./БТА