АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
България има една от най-стабилните фискални позиции като резултат от разумната и консервативна бюджетна политика през годините, но за да се осигури благоденствие и добро качество на живот за обществото, трябва да се преборят сериозни предизвикателства.
Очакванията са и през следващата година да се запази три процентовата бюджетна рамка на дефицита, като финансовото министерство планира ръст на приходите от изсветляване на икономиката, без да се променят данъчните ставки.
НО се изразяват сериозни резерви към заложените макроикономически параметри в Закона за държавния бюджет на РБ (ЗДБРБ) и в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, както и към редица предложения за изменения в други закони, съдържащи се в преходните и заключителни разпоредби на ЗДБРБ, в т.ч.:
Погледът към последната налична средносрочна бюджетна прогноза (април 2022 г.) показва, че очакваният бюджетен дефицит в периода 2022-2025 г. е за над 21 млрд. лв., като във всяка една година след 2022 г. е на нива от малко над 5 млрд. лв.
Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да продължи да нараства до ниво от 26,4% през 2023 г., 28,0% през 2024 г. и 29,5% към края на 2025 г. Това се прогнозира в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 година, изготвена от МФ и одобрена от МС.
Служебвите министри Комитова и Василев се договориха да бъдат осигурени 1,5 млрд. лв. за Агенция „Пътна инфраструктура“. Предвижда се той да бъде допълнен с още 1,2 млрд. лв. в средносрочната бюджетна прогноза.
Доизграждането на деветте участъка на АМ „Хемус“ ще продължи да се изпълнява в предвидените срокове, като средствата за строителството през следващите години ще бъдат осигурени с тригодишната бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г.
Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2021-2023 година, която представлява мотивите към законопроекта.
Промените предвиждат дефицит в края на годината от 3,5 млрд. лева и увеличаване на тавана за поемане на държавен дълг от 2,2 млрд. на 10 млрд. лева. Променената бюджетна рамка и новият таван на държавния дълг бяха одобрени с гласовете на ГЕРБ, "Обединени патриоти", ДПС, "Воля" и независими депутати.
Това е безпрецедентна мярка, която ще позволи на страните членки да харчат колкото е необходимо за борбата с икономическите последици от коронавируса.